Jump to content
Ани

30. Къде е школата на бялото братство

Recommended Posts

30. КЪДЕ Е ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Г.Д.: Брат Ковачев помолил една сестра Донка Кънева. Тя идвала в София, да пита Учителя, да регистрира ли Братството в Стара Загора. И разказала това на брат Боев и брат Боев запитал Учителя. Учителят казал: „Братството ще загуби силата си ако се регистрира. Братството не е секта, а е Школа за нравствено възпитание“. В.К.: Да. Какво е твоето мнение сега за всички тия салони, които са в момента? Те са два салона в момента останали. Единият е в Бургас, другия във Варна го няма вече. Само в Бургас има салон официално зарегистриран. Г.Д.: Айтос. В.К.: Да, Айтос и Бургас. Варна, но те нали им взеха салона? Г.Д.: Е, вземаха, но събират се сега. Ето сега едно изявление на Учителя. В.К.: Минаха години, тия които имаха салоните им ги взеха, трети, които отиваха в салоните си заминаха и дори ако имаха салони биха останали пусти сега. Е, твоето мнение във връзка с това изявление на Учителя. Ти си свидетел на толкова много години. Г.Д.: Тези салони извършват работа. В.К.: Те си изиграха своята роля. Г.Д.: Условията, които се промениха и тази роля, която Братството остави - тя отпадна, тези съборни дни, тези празници, които имаме и ние тука ги правим, обаче нямаме салон. Това е разликата и тука в София ни разрешават да играем само една Паневритмия и беседи да се четат там в някоя къща. Салон не ни дават. А там също в провинцията събират се и изпълняват, ходят, посещават приятели, особено като се събират в Айтос от цяла България. Става хубаво, но туй, което се иска не е нито в Айтос, нито в Бургас, нито във Варна. Туй _де го знаеш, защото туй, което беше при Учителя в миналото, хората идваха с едно вдъхновение, с едно голямо уважение, една трогателна радост, че ще зидят Учителят, че ще бъдат на този събор, да прекарат в единство, в хармония, да се видят с приятели и т.н., обаче това, което Учителят е оставил, няма го вече. Изроди се, промениха се, че дори едни и същи, както Борис е един и същ, но командва и държи в ръцете си всички. Аз тази година бях на последния празник в Айтос, Богородица, която тази Надя, която е там -в. Георги Куртев дъщерята, която има още влияние, голямата й сестра и малката, понеже баща им е бил там като ръководител в миналото, те още си дават важност и те командват положението там. На събора един брат там се провикна - Николай. Събрали се всички на поляната обаче като се изправят, дигат ръце всичките, дигат ръце нагоре. Всички дигат ръце, т.е. поздравяват Братството, събора, всички гости, вдигат ръце все едно, че поздравяват Небето. Четат молитва, вдигат ръце, туй никога при Учителя не се е вдигало ръце като се говори или се правят молитви или някакви наряди. И той Николай се обади: „Долу ръцете!“ След това изчезна, не се вести после, но създаде се един смут. Защо го казвам? Защото е правилно казано. Ето Марин Камбуров, който е един от първите в Прослав. Той също каза: „При молитва, при такива тържествени случаи вдигаме ли ръце при Учителя? Само когато се поздравяваме.“ Сега като правят първите гимнастически упражнения, все вдигат ръцете и тогава казват формулата. Тези неща не са от Учителя и не се правеха при Учителя. Тя сега Надка Куртева турила известни хора там, да следят, че ако някои противодействуват, да се скарат, да ги отстраняват. Та не е туй, което трябва да бъде. Николай ще бъде, когато дойдат новите хора. За мен е това. Тука също има много трески за дялане в това. Аз искам, дори и Драга да я сменим, да я махнем ний, обаче няма хора. Кого ще избереш? И не са единодушни, подготвях аз няколко пъти, подготвях някои сестри, обаче кой ще застане на нейното място? Значи тя трябва да постои още малко докато дойдат новите хора. Кога ще дойдат и как ще стане, оставяме на Небето. Ние сами сме безсилни. Ето аз съм най-малкият.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×