32. Все едно

[Ани]

32. ВСЕ ЕДНО

(В.К. - Вергилий Кръстев, Ст. - Станка Йорданова.)

В.К.: Значи два пъти сте го виждали Учителя?

Ст. Виждала съм го на беседа, даже преди да си замине, две седмици преди да си замине на балкона го видях по костюм и си казвам каква е тая болест. Уж е болен, не слиза, а така изправил се с ръцете в джобовете на панталона и гледа как хората идват за беседа, а той не слезе.

В.К. Той не слезе. Това е втория път когато сте го видели. А първият?

Ст.: Това втория път беше. А първия път отидох при Учителя да го питам при кой професор да се запиша за следването си по музика. Аз бях студентка, дали при Соружон или при Васил Стефанов. И той съвсем равнодушно, без да му трепне мускул, каза: „Все едно“, защото нямаше да я бъде тая работа. Аз се разболях и прекъснах.

В.К.: Значи все едно. Значи той е знаел, че Станка няма да я бъде като певица. А после как се развиха нещата?

Ст.: Бях при Соружон, обаче една година и след туй вече прекъснах.

В.К.: Вие се разболяхте, от какво се разболяхте? Астма?

Ст.: Изглежда пневмония, бронхит, белодробно.

В.К.: Значи все едно.

Ст.: Все едно. Нямаш път.

В.К.: Боже, какво разрешение, жестока работа.

Ст.: Все едно, дали при единия или при другия. Нямам път като певица. Имах друг път.