5. Георги Сотиров

[Ани]

5. ГЕОРГИ СОТИРОВ

Георги Сотиров бе добър музикант и китарист. Той доскоро акомпанираше с китара на Паневритмията. Баща му е грък, а майка му българка, запознават се в Пловдив, там баща му се оженва за майка му и там той се ражда. След това баща му отива в Гърция, в гр. Ксанти. Станал вече юноша, започнал да разбира от някои неща. Баща му по професия бил обущар и често е ходел при евангелистите да слуша проповеди. Обикновено бащата водел синът със себе си. На една такава сбирка той слушал проповедника как е говорил за Христа и Евангелието. На следващия ден през нощта той има сън, където му се явява Учителят и му казва: „Аз дойдох заради теб в Ксанти“. До този момент той не е познавал Учителя, а на сън му се явява един човек с бяла брада, с бяло облекло, с лъчезарно лице, но вече в години. След това му се нарежда да се върне в България и не след дълго време той се озовава на една беседа на Учителя. Като Го зърнал, веднага Го познал, че това е същото лице от неговия сън в Ксанти и разбира вече думите на Учителя какво значи случайно преместване от Ксанти в България. Така той идва в България и ако не му се бе явил Учителя на сън, той окончателно би се загубил в Гърция. Като малък е учил в българско училище в България, но понеже баща му е грък, смята че бъдещето на синът му е в Гърция. Но се оказва обратно, че неговото бъдеще е в България. Той доживя до дълбока старост.

Един път Георги Сотиров отива при Учителя по личен въпрос. Почукал на вратата три пъти. Обикновено е така. Чука се три пъти и се чака отвътре да отговори Учителят, че може да се влиза. Ако не се отговори, значи не трябва да се влиза. Понякога Учителят сам е идвал и отваря вратата и посреща госта на прага с думите: „Рекох, какво има?“ Но този път се случило друго. След като почукал изведнъж вратата започва бавно да се отваря. Зад вратата нямало никой, а Георги стои на прага и поглежда в стаята. Какво да види? Вижда Учителят, че е във въздуха на един метър и половина от земята. Чува гласа Му: „Не се допирай до мен“. След малко Учителят слиза на земята, стъпва на пода и приема обикновения си вид. Казва му: „Това ти го дадох, за да го видиш, за да може да ти се усили вярата. Ето това е важното, защото някои хора по Дух възприемат нещата и за тях не е необходимо доказателство“. Например за мен, Учителят е Живият Бог. На мен не ми са необходими доказателство. И затова аз нямам такава опитност. Обаче за други нещата стоят по-иначе. Те трябва да видят, да чуят и да пипнат, и да се убедят, че всичко, което им се явява пред тях е жива реалност и че лъжа няма и не може да има. за такива хора са необходими опитности, за да им се усили вярата. Така Учителят усили вярата на Георги Сотиров.