11. Никола Антов

[Ани]

11. НИКОЛА АНТОВ

Никола Антов в младите си години е бил анархист. Тогава какви ли не идеи не долитаха от чужбина в България като прелетни птици, снасяха своите яйца, те се излюпваха и идеите тръгваха да се реализират. Тук имаше представители на всички леви движения от Европа. Първо се явиха анархистите, след това дойдоха социалистите, от тях изникнаха комунистите и започнаха да се роят различни революционни течения. Всички искаха с революция да променят живота на хората по това време. Затова методите им бяха различни. Анархистите бяха за неотложна борба, революция на улицата с бомби и изстрели. Мнозина бяха убити в България по този начин. На едно събрание на анархистите в България Никола Антов е бил определен да извърши някакъв атентат. Атентата е бил насочен срещу политически личности. Той трябвало да носи бомбата със себе си, да я възпламени и заедно със себе си да унищожи всички, които са около него. По този начин на него му се е падала привилегията да се жертвува за идеята на анархистите. А това за тях е било визитна картичка, че този, който загива е истински анархист. Той поема ангажимент да подготви всички подробности по атентата. Но се сеща, че само преди няколко месеца Учителят Петър Дънов лично го спасява като го укрива в домът си на ул. „Опълченска“ 66. Случаят е известен и описан от други по-подробно. Аз го споменавам, за да се види връзката между първото събитие и онова, което предстои да стане. В първия случай Учителят го спасява от преследващата го полиция, която имала заповед по онова време да разстрелва всеки хванат анархист и то без съд. Такива са били времената на терор от страна анархистите и съответен отпор от страна на полицията.

Никола Антов отива отново при Учителя и разказва подробно целия случай, че на него му се е паднало да се жертвува и да даде живота си, за да се осъществи предстоящият атентат. Учителят му казва: „Рекох, за тази идея не си заслужава човек да си дава живота. Анархистическата идея няма бъдеще. Погледни онова дърво през прозореца. То има плод. Червивите плодове сами ще паднат, а здравите ще останат сами на дървото. Господарят на дървото и стопанинът на къщата ще откъснат зрелите плодове и ще погледнат към земята и ще видят падналите червиви плодове. Тогава на следващата година той ще вземе син камък и вар и ще напръска дървото и ще спре онези, които снасят яйца на чужди места. И тогава няма да има червиви плодове. А вие, анархистите, заради червивите плодове искате да отсечете дървото. Като отсечете дървото няма да получите нищо от живота. Затова въпроса седи в това, да проучиш кои са тези идеи, от които се излюпват от снесените яйца на разни насекоми и пеперуди в главите на българите. Провери това.“

Никола Антов отива при анархистите и им разказва тази приказка. Онези му казали: „Това човешка глава не може да измисли. Кой ти го каза?“ Никола Антов отговорил: „Каза ми го Учителят Петър Дънов“. Онези замълчали и нищо не казали. Оставили го свободен да постъпи както си иска. Дори не го упрекнали, че не е изпълнил обещанието си. Защото в такива случаи те наказваха предателите от своите среди много строго.

Никола Антов отишъл веднъж при Учителя и отново споделил с него една идея за реформа на обществото, която трябва да стане само с революция. Учителят го изгледали казал: „Ти не можа ли да си научиш още урока от времето на френската революция, когато бе идола на тълпите, като революционен трибун, накрая премина през трибунала на тълпите и ти отсякоха главата? На времето ти беше се родил във Франция и ти беше Дантон. За него ще прочетеш в историята на френската революция. Внимавай да не допуснеш същата грешка тук в България. Защото всяка една повтаряща се грешка води до трагични развръзки“. После Учителят поискал да си покаже дясната ръка и му показал линията на съдбата и линията на живота. Казал му: „Виждаш ли тази пресечена линия, това показва, че в предишния си живот ти си бил посечен. Има един такъв закон: Когато в предишния ти живот ти отнемат живота насилствено, то в следващият живот никой не може да ти го отнеме вече насилствено.И да искат не могат“. Никола Антов продължи да се движи още в тези среди, после премина в комунистическите среди и накрая се занимаваше с политика, а след 9.IX.1944 г. придоби голяма политическа власт и беше ръководител на Отечествения фронт в общината. Всички революционни апели и обръщения се подписваха от него и неговото име стоеше на плакатите. Заради превишаване на правата си, комунистите го изпратиха в концлагер, но не го убиха, както правеха с с други. Окултният закон си беше закон. Никой не посегна върху живота му и той доживя до дълбока старост. В неговата стая стояха три големи портрети: на Георги Димитров, като водач на III.Интернационал на комунистите, защото по това време той беше комунист. По средата стоеше портрета на Учителя понеже се смяташе дъновист. Той имаше една теория, че може да бъде едновременно и дъновист, и комунист. Третият портрет беше на френският трибун Дантон. Най-интересното бе, че портрета на Дантон френологически приличаше много на Никола Антов. И ако човек не знаеше, че това е Дантон би казал, че това е Никола Антов. Съпоставките ще си направите сами. Този дух избираше такива родители, които френологически отговаряха на неговия дух, за да може да се прояви в исканата посока. А как се прояви на Изгрева - за това не искам да говоря.