15. Чамовите дъски, които трябваше скоро да ми потрябват

[Ани]

15. ЧАМОВИТЕ ДЪСКИ, КОИТО ТРЯБВАШЕ СКОРО ДА МИ ПОТРЯБВАТ

Учителят беше се върнал от село Мърчаево през есента на 1944 г. По това време аз като дърводелец работех по една поръчка. Учителят дойде при мен и започна да ме наблюдава как аз работя. Аз разкроявах един много добър чамов материал. Бяха много хубави дъски. След като разкроих, останаха към двадесетина дъски. През това време Учителят седи на стол и ме наблюдава. След като завърших с разкрояването на материала, то аз отделих онези дъски, които ми трябват, а другите, които артисаха бяха в страни от мен. Накрая се обърнах към Него и казах: „Учителю, какво да ги правя тези дъски?“ Той дойде, взе една-две дъски, огледа ги отдолу и отгоре, харесаха Му и каза: „Сложи ги горе на гредите на трапезарията и нареди ги така, за да не се изкривят. Трябва добре да изсъхнат. Това е хубав материал. Скоро ще ти потрябват“. След като Учителят издума това, отново огледа дъските, дори ги обиколи и накрая си тръгна. През това време когато ги вдигнах и слагах на гредите, аз мислих и умувах, че от този дървен материал може да се направи скрин, ракла, в които българите си слагаха най-ценните неща и нови дрехи. В ума ми остана една картина, че от тези дъски правя някакъв голям скрин, в който ще се постави някаква много ценна вещ. Казах си, че това ще бъде вероятно някои костюми или дрехи на Учителя. Наредих дъските и си започнах отново моята работа. Минаха седмици и аз забравих за дъските.

Но ето дойде време, че здравето на Учителя се влоши, Той залиня и дойде време, че Той си замина. Не беше за вярване, но това се случи и стана. Ами сега? Едни братя се разтичаха да търсят разрешение от властите да погребат тялото на Учителя на Изгрева. Други се занимаваха с въпроса къде да бъде погребан. Трети трябваше да организират начина на поклонението пред тялото Му. По едно време всички извикаха вкупом: „Ще трябва ковчег!“ И всички отново в един глас казаха: „Боянчо!“ Та аз бях дърводелеца на Изгрева. След като чух този гръмогласен хор с моето име, аз се запътих към моят тезгях да умувам какво да правя по-нататък. За ковчег трябват дъски. Ами от къде ще намеря сега дъски? Посред зима със сняг до колене и при минус 20 градуса студ. Мисля и не мога да измисля нищо. Бях премръзнал и отидох в трапезарията да си налея едно канче с топла вода. Седя на масата, пия чай и по едно време погледа ми отива нагоре към тавана. И какво да видя, виждам дъски върху гредите. Скачам и викам: „Ето ги дъските!“ И изведнъж пред очите ми премина като на филм цялата картина и разговора с Учителя, когато Той си избра и подбра дъските, че ме накара да ги сложа да изсъхнат, защото щели скоро да ми потрябват. Това време дойде. Стоя аз, гледам нагоре и плача. Вече разбрах всичко. Учителят се беше погрижил и затова - да Му се направи хубав ковчег. Свалих дъските, разкроявам ги и непрекъснато плача. Вие правили ли сте ковчег от дъски, подбрани лично от онзи, който трябва да бъде погребан? Вие правили ли сте ковчег за тялото на Великия Учител? По-трудна привилегия едва ли би могла да се измисли и по- достойна не би могла да се намери. Аз изпълних едно от последните желания на Учителя, когато бе на земята и крачеше между човеците и даваше Словото на Бога.