Jump to content

2. Колю Драгнев


Recommended Posts

2. КОЛЮ ДРАГНЕВ

Колю Драгнев е роден на 25.I.1911 г. Неговите родители са от село Елхово, Старозагорско. Обаче той по разбирания бе с едни комунистически убеждения отдавна. След като комунистите идват на власт и той пита Учителят какво да направи, те му предлагат да отиде в СССР, ако иска да следва, каквото иска. Той пита Учителя какво да направи. Учителят му казва: „Да си гледаш занаята“.
Той работеше паркет. И той послуша Учителя. Обаче взимаше участие в тези борби. А когато вижда, че това, което се прилага, идеите, за които той се е борил и преследвал, не са такива каквито ние след 1945 г. ги видяхме, той се противопостави, а те го изключват от партията и започва тормоза. Обявиха го за техен враг. През 1947 г. него време и през една вечер отиват по етапен ред, взимат го и без присъда го пращат в концлагер. Така процедираха. Първо в Бобов дол и после ги преместват. Макар че е бил комунист, че е бил техен съратник, наказаха го и го пращат в концлагер. Те го изпращат, защото той приема идеите на Учителя. Те го изпращат, защото той е плувал в техните води, те тогава пазеха да не се изнасят техните деяния навън и започнаха да го преследват и го пращат без присъда в концлагер. Когато го пращат той ги пита, защо, каква му е вината. Те му отговарят: „Дошъл си тука и още питаш“. Тогава един път милицията с ботуши така скачали по него, че го съсипали. И го питат, колко време ще седи тука? „Година и половина.“ Той имал желание като работят на открито (там са ги пращали да работят) да се скрие някъде из нивите и да избяга. Но се отказва, нали година и половина, то ще изтече. Това го разказвам, защото това е замесено с моя живот. През това време в този концлагер изпращат на един мой колега брат му. Той пък е анархист. Той преди това е бил осъден на смърт през време на фашистите, но го помилват. И след това пак го хващат, но вече комунистите. Пак в концлагер. Разбирате ли - преди това и сега. Карма. И Колю Драгнев е с него. И единствен той е с когото е могъл да влиза в разговор. Колю и Слави, казвал се е Слави Попов. И в тези разговори между другото, Колю е бил вегетарианец. И-той му казва: „Знаеш ли при моя брат в Стара Загора работи едно момиче с твоите идеи, с твоите убеждения и може с него да се разбирате“. И след година и половина, когато Колю го освобождават, това става в 1949 г., идва той в Стара Загора, намери ме там в лабораторията където работех с всички колеги и тогава той ми даде предложение веднага да се женим. Казвам, как? Аз бях вече на 33-34 години, на тая възраст бях. Той ми предлага. Казвам: „Аз не мога туй нещо да го предприема, защото първо аз не съм мислила да се женя поради моите убеждения, идейните ми разбирания. Второ, аз съм била сираче, нямам никакъв чеиз, не съм подготвена за семеен живот“. Той ми отговори: „Аз не ти искам нито чеиза, нито това... За мен е важно идейния свят, нали, там имаме допирни точки“. Това беше един разговор между нас. Той си отиде при домашните си в Старозагорския край и поседя две седмици. Връща се, обади ми се и си идва тук в София. Но минават един-два месеца след това, той ми се обажда с едно писмо и започна вече нашата връзка с кореспонденция. Аз му отговарях, обаче две години гдето казват, аз разпънах Старозагорското небе както в себе си така и отвън, защото не знаех как да реша този въпрос. То е много сложна работа. Много сложна работа беше и не знаех как да го разреша. Дълги молитви правихме и се молех по вътрешен път, да не сбъркам своето духовно развитие. Понеже тази връзка се усилваше от ден на ден. Аз колкото отричах, той толкова засилваше кореспонденцията спрямо мене и всички братя и сестри, всички колеги знаеха това. Аз почувствах, че някак си съм се изложила и не знаех какво да направя. По този начин ние си определихме една среща, да отидем на Пирин, на екскурзия. Наши приятели от Стара Загора правят екскурзия до Пирин и в туй време аз поканих и него. Държим връзка. Обаче той ми се обажда по телефона в лабораторията, където работя. Аз не бях там в момента и не можахме да направим тази връзка и той не дойде. Аз си казах: „По-добре, защото аз държа на идейното, мен не ме интересува женитбата, по-добре, защото аз ще се стеснявам, ще се смущавам от тези работи и затуй стана по-добре“. От Пирин след една седмица ние слизаме в Банско, оттам вземаме теснолинейката и слизаме на Рилския манастир и от него се озовахме на езерата. На езерата, той беше вече там, посреща ме, прекарахме една седмица там на езерата. Дойде време за тръгване. На връщане е също интересно. На тръгване той дойде да ме изпрати. Аз бях нещо неразположена, той дойде да ме изпрати до хижа „Вада“. Изпрати ме, намерихме една кола, качих багажа и той се връща. На връщане той минава през Мечата долина, за да излезе под Молитвения връх. И там на среща му, вече след обед 4-5 часа нали, летен ден, но късно в тези часове, насреща му излизат три вълка. Той нищо не е носил, само якето си и започва да върти така якето си и да вие като куче. Сега казва вълците се спряха, аз казва продължавам, не спирам. И в туй време единия скача от страни и другите два. И той успява да мине, но докато излезе горе под Молитвения връх вече качва се горе на Рила, приятелите събрани на молитва. „Косата ми беше, казва, така настръхнала“. Едно такова преживяване, но след туй, прибрахме се, той ми даде ключа, за да пренощувам в неговата квартира в София. Вие знаете мъжката квартира каква е. Ясно.
Сега да приключим с това. Връзката ни не е интересна вече, нали. През 1951 г. той дойде в Стара Загора и ми постави въпроса ребром. Казва или-или. Защото две години го държах в неизвестност. Казах си, щяха да го изядат вълците заради мене. И тогава реших и туй, което го каза Учителят 1939 г. се осъществи чак 1951 г. А какво бе казал Учителят? През 1939 г. каза да остана в София. Беше определено да дойда в София и чак 1951 г. чрез Колю дойдох в София.
Значи, аз може би щях да бъда поставена при други условия, ако бях послушала Учителя. Обаче аз изпуснах и трябваше да мина планини от страдания, за да се поправи нещо, но придобивките бяха големи, защото той допринесе много, беше интелектуалец голям и допринесе много нещо за моето духовно развитие.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...