Jump to content

14. Развръзката - в ада и в рая


Recommended Posts

14. РАЗВРЪЗКАТА - В АДА И В РАЯ

Учителят от началото, когато започват бомбардировките, първо Той е идвал тук в дома при брат Борис. Всеки ден отива на Витоша и се връща и спи при брат Борис. И казал: „Те, рекох, не гонят вас, те мене преследват - светлината“. Впоследствие, когато вече се усилва политическото напрежение и бомбардировките, то Учителят с няколко братя отиват в Симеоново. Там намират една къщичка и там Учителят отседнал, но спял само една седмица. Остава там само една седмица. И Колю търси начин, за да направи връзка с Учителя. И казва: Една сутрин отивам, гледам изнася се багаж, той разбрал къде е бил отседнал Учителят. Изнася се багаж и товарят багажа и Учителят тръгва, но не казват къде ще отива Учителя, щото през туй време той е бил поканен и в Айтос при брат Куртев. Обаче, те взимат и отиват в Мърчаево. Учителят е държал много, за да бъде по-близко до София, до столицата, за да следи политическите събития, според мене. И затова те отиват в Мърчаево. И там вече живее при брат Темелко, при тези скромни условия. Аз през туй време бях в Стара Загора. И ние отиваме през август беше, лятото, на събор. Тогава ставаха съборите нали, нея година 28.август 1944 г. Учителят го прави без покана, без да каже някому. Ние отидохме така по своя инициатива. Отиваме там и Учителят казва: „Ние, казва, никого не поканихме, Бог покани“. Нямаше място. Хората спяха по колите, в сеното, на двора. И тогава Той проведе там събор. В Мърчаево. И тогава аз слушах тези неща от Учителя, които ви ги разказах за грозната мома. За грозната мома, която отвънка тя е страшилище, защото тогава тя е такава, защото тогава много страшно беше положението. Беше фашистката власт в България. Комунистите ги избиваха, 50 хиляди лева плащаха за глава, само един комунист да го хванат. То голямо преследване беше. Разбираш ли? Беше настръхнало всичко и тогава Учителят туй го каза, че те ще свършат една хубава работа. Но Той искаше много да им помогне тогава. Не Го послушаха. Така се развиха събитията. През време на бомбардировките над София, не падна бомба на Изгрева, не се разруши на Изгрева нищо. С изключение само една сестра, младо момиче е пострадала, където е била там където са сега блоковете „Бойците против фашизма“, тя имала там някъде къщичка. Но тя била разочарована нещо във връзка с Лулчев и Колю ми каза: „Само тя пострада“.
Обаче останалите на Изгрева са се събирали. Тези, които са били евакуирани са се спасили. Но тези, които не са имали възможност да се евакуират, са се събирали всяка вечер на молитва и казва, то не беше молитва, ами крещене, викане. Някой казват: „Ама Господ не е глух. Той чува“. То е от страх, голям страх. Викат от страх. Но никой не пострада. Страшно е да преживееш една бомбардировка, но беше наистина ада. Ако тогава сте били в София, тя беше разрушена. Аз съм идвала през време на бомбардировките, за да си видя къщичката. То беше София плачевна картина. Къде балкон съборен, къде дрехи провиснали, къде това-онова. Само котки мяучеха. Идвах аз. Тогава през София да преминеш, то беше страшно нещо.
Тогава си спомних за Рила 1939 г. Най-голямата ми радост беше, че бях с Учителя. Тогава дойдоха много чужденци. Брат Петър Пампоров обикаляше цяла Европа и беше довел 30 души французи и латвийци. От Литва, от Рига. Тогава нашите приятели там бяха всички на палатка там при второто езеро. Нямахме хижа. Един навес, който беше направен от нашите приятели като пренасяха плочите отгоре от шестото езеро. Всеки ден, като са на екскурзия, всеки като се връща донася по някоя плоча и така беше направен един хубав навес, където се готвеше, правеше се чай, посрещаха се приятелите. Всички бяхме на палатки. Сутрин излизахме на Молитвения връх, където Учителят държеше беседите. Имахме една сестра Елена Каназирева, на която Учителят говореше на български, а тя превеждаше от български на френски на чужденците. На французите превеждаше. И оттам след беседата всички слизаме, правим закуска и отиваме или на езерото на Чистотата или най-често се ходеше на третото езеро. Това, което преживяхме все едно, че бяхме в Рая. Души свободни, души при Учителя със Словото Му и с Песните Му.
Та преминахме дълъг път. Опитахме и едното, и другото. Бяхме в Рая със Словото на Учителя при Него бяхме и в София, и на Рила, и в Мърчаево. Той си замина, остави ни сами. Остана Словото Му. Това ви предаваме, както и нашите спомени за онова царско време на Духа и за царския път на душата.

Магнетофонен запис на 18.10.1990 г. от Вергилий Кръстев

ДЕКЛАРАЦИЯ

Долуподписаната Стоянка Цанева Драгнева, живуща в София, кв. „Витоша“, ул. „452“ No 30, декларирам:
1. Разрешавам на Вергилий Кръстев да публикува моите спомени за Школата на Учителя.
2. Същите ми бяха прочетени след като бяха прехвърлени от магнетофонния запис на машинописен текст и аз направих своите допълнителни бележки.

16.03.1997 г.

Декларатор: Стоянка Драгнева

Свидетел: Марийка Марашлиева

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...