Jump to content

12. Столовата


Recommended Posts

12. СТОЛОВАТА

Тогава Учителят извика свако Слави, който нали беше майстор и ни постави задачата, да направим столовата на Изгрева. Дойдоха и други братя: брат Колю Келифареца, брат Пантелей Карапетров, имаше и един брат Гъбев от Габрово, бивш фабрикант. И той работи. Та построихме значи столовата. Имаше един брат Лазар Милев, който правеше китари, беше дърводелец. Той работи дограмата на столовата. После почнахме да правим дюшемето. Почнахме да ковем. Добре, но брат Колю Келифареца, който беше паркетчия, какво не му хареса не зная, но взе и разкова дюшемето, което бяхме наковали. После започна да го кове наново. Дори Учителят спомена за това нещо в една беседа като каза: „Никой на никого да не кърти дюшемето“.
По същото това време Учителят съобщи, че в понеделник ще направим екскурзия до Витоша. Майсторите, които работят столовата ако искат да вземат участие в екскурзията може да работят в неделя. Аз обърнах внимание на това, че като работим, ще чукаме и няма ли да пречим с това на беседата в неделя, обаче Учителят каза, че това нямало да пречи. И тъй ни работихме в неделята, за да можем в понеделник да идем на екскурзия.
Искам да обърна внимание, че когато отидох 1932 г. за първи път на Изгрева освен, че нямаше стол, но и кухнята беше на мястото, където беше сцената преди да бъде съборен салона. Тя представляваше една малка стая, в която готвеше една сестра Станка, възрастна жена. Тя готвеше на Учителя и на работниците, които работеха на Изгрева.
Като завършихме столовата, Учителят каза: „Братята, които работиха при построяването на столовата ще се хранят безплатно докато си намерят работа“.
И така почнахме да се храним на братския стол. Мама я нямаше още. Мина някой и друг ден и веднъж брат Антонов, който се хранеше постоянно там, каза: „Брей, с още един се увеличи броя“. Имаше и други да се хранят, но той се обърна към мене: „Ти защо не отиваш да работиш бе, ами седиш тука?“ Отговорих: „Ами няма работа.“ „А, няма работа“, отговори той.
Втори път се случи, когато беше дежурна сестра Димитринка Антонова (защото започнаха сестри да дежурят в кухнята за готвенето). Храних се така няколко пъти и тя един ден ми казва: „Защо не пущаш пари в касичката?“ Защото дежурната минаваше с една касичка и всеки пущаше някаква сума за храната, която е консумирал. Викам: Учителят каза, че които са работили при построяването на трапезарията ще се хранят безплатно докато си намерят работа“. „Не може то така“, забеляза тя, „трябва да се плаща“. Стана ми много неудобно вече и от него момент аз престанах да се храня повече на стола, понеже тя беше дежурна.
По същото това време бях помолил брат Иван Антонов да ми направи хороскоп. Той ме извика и ми разчете хороскопа като между другото ми каза, че към трийсетата си година ще си сложа край на живота поради някаква любовна афера. Това много ме разтревожи и аз както бях при него, станах и отидох към салона до пейките. Учителят в това време излезе от трапезарията и дойде право при мене и ме запита: „Ти защо не идваш да се храниш на стола?“ Мене ме досрамя да кажа какво ми е казала дежурната сестра за парите и Му казах: „Учителю, закъснях“. Тогава Му разказах какво ми е казал брат Иван Антонов във връзка с хороскопа. Но в това време Учителят Го заобиколиха братя и сестри, та повече не говорихме, обаче товара, който имах на гърба си, като че отведнъж падна.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...