15. Прераждане между славяните

[Ани]

15. ПРЕРАЖДАНЕ МЕЖДУ СЛАВЯНИТЕ

Веднъж като се връщам от града, минавам през Изгрева покрай салона. Една групичка братя и сестри приказват прави с Учителя. Аз минавам от там облечен с ямурлучето понеже беше студено и ги поздравявам. Минаха след това няколко дена и не мога да си спомня добре дали беше брат Ангел Янушев или брат Галилей Величков настигаме се по пътя за града и тръгваме двамата заедно по алеята от дясната страна на шосето. И той ми разправя, че преди няколко дена като съм минал покрай салона и той бил там, говорили с Учителя по въпроса, кой от къде идва от минал живот. При тоя разговор някоя сестра или брат попитали: „Учителю, ами брат Гради, два метра човек, роден там в айтоските села, той пък от къде е дошъл?“ Учителят тогава казал: „Рекох, брат Гради за пръв път се ражда между славяните, по негово желание, да дойде да проучи славяните. Той е англосаксонец, заквасен от богомилите. Той е от обществото на квакерите и затова най-подходящо място за него това е Бялото Братство“. Аз не запитах Учителя нищо по тоя въпрос, но минаха вече много години от тогава и тая пролет 1986 г. идват да ме посетят сестра Маргарита Калканджиева и сестра Веска Маркова, а сестра Маргарита гледа снимката, която съм правил 1932 г. преди Великден и един портрет, който брат Влаевски ми увеличи. Седи, седи и вика: „Брат Гради, колко приличаш на американец“. Може би 5-6 пъти ми го повтори. Аз пък й казах, дали не съм й казал какво е казал Учителят за мене. „Не“, каза, „не си ми разправял“. Тогава аз й разказах, че Учителят е казал, че се раждам за пръв път между славяните. „Тогава аз да ти кажа какво ми казаха“, забележи сестра Маргарита. „Когато Учителят е бил в Америка, ти си се запознал с Него и навярно тогава си проявил силно желание да се родиш между славяните“.

Ще открия тук една скоба. Толкова години не съм питал Учителя за това, но от 4-5 години след като се разболях и често лежа, постоянно мисля за това гдето Учителят е казал, че в тоя живот за пръв път се раждам между славяните. И когато сестра Маргарита ми разправи, че се познавам с Учителя още от Америка, викам си, значи Учителят е наредил, тъкмо той е тука между славяните, да дойда и аз в България. Аз се раждам през 1912 г. в семейство, което е почти в братството. Свако ми, леля ми бяха ръководители на село, също така аз не помня мама някога да е яла месо. Така че за мен се отвори едно малко прозорче, от което разбрах, че Учителят ми е помогнал да се родя в България.

Посрещнахме новата 1933 година. След това идва Коледа и тъкмо бях седнал и четях нещичко и някой чука на прозореца. Станах, беше брат Михаил Добрев от Варна - точилар. Казва: „Гради, много те моля да покриеш бараката на брат Трифон-градинаря“. Брат Трифон беше добър човек. Жена му беше от Братството. Те имаха една дъщеря. Направили му хубава къщичка от тухли, обаче останала непокрита. Качили керемидите горе, но няма кой да я покрие. Викам: „Брат ми, днеска на Коледа ли да работя?“ и се прибрах. Той си отиде. Но след няколко минути помислих, какво да правя. Викам си: „Гради, я ставай и се обличай, пък иди да свършиш тая работа на брат Трифон“. Станах и се облякох по-дебеличко на краката, така да не се простудя. Времето беше хладно, но не валеше. Те ми подаваха керемиди, а аз покривах. В това време нямаха вар или цимент да замажа билото и капаците. Поисках плочи, укрепих ги да не ги духне вятъра капаците и си слязох. Обядвахме там и си починах. Искаха да ми плащат, но аз не приех, прибрах се вкъщи и си легнах.

Като станах сутринта гледам една педя сняг на покрива и си казвам: „Гради, добре че отиде, какво щяха да правят хората при тоя сняг? Багажа им, всичко щеше да бъде на открито“.