Jump to content
Ани

25. Белгия ме зове

Recommended Posts

25. БЕЛГИЯ МЕ ЗОВЕ

1935 г. работих при построяването на една вила на спирка „Охрид“ към Княжево, на Богдан Бошнаков, работих и на много други места.
Имам един много ценен спомен с Учителя и мисля, че това беше през 1937 г. Учителят нареди да изградим стена на мястото гдето лагерувахме на Витоша, да бъде запазено от ветровете. Стената се изгради до камъка на Учителя, на който камък Той сядаше. След това сме ходили много пъти на Витоша - на Бивака, на Яворовите присои. По това време моят чичо Драган беше в Белгия в гр. Шар ле роа и често пъти ни пишеше. Той искаше много да отида в Белгия, където да науча някакъв по-специален занаят. За сведение той работи там 35 години като шофьор към едно училище. Всъщност това е била една местност с много сгради и всички тия сгради били оградени с една обща стена. Там имало училища от първи клас, после прогимназия, гимназия и университет, различни специалности. Та учениците като започнат от първи клас учат в различни сгради и излизат от там като занаятчии или лекари и т.н. Чичо искаше много да отида при него и там да науча нещо като занаят. Той не беше си купил още къща и ми пишеше: „Гради, намерил съм ти квартира много хубава, остава да пишеш кога ще дойдеш“. Като получих писмото реших, че трябва най-напред да попитам Учителя, какво ще ми каже. Аз считах това за мое задължение. Отидох при Учителя и Му казвам: „Учителю, моят чичо Драган от Белгия така и така ми пише, приготвил ми вече и квартира където да живея когато отида в Белгия при него“. Учителят ме погледна и ми каза: „Рекох, не трябва да отивате в Белгия“. Само това. И с това въпросът за мене беше приключен.
Аз останах тук. Моят път бе тук - да проучавам българите.

Затвореният плик

Ще разкажа нещо за брат си Атанас Колев Минчев. Той до десетата си година беше на село. След това постъпи в сиропиталището най-напред в Бургас, а после в Сливен и след това във Варна. Във Варна беше учил шивачество и като такъв се дипломира. Но той обичаше музиката и още като дете се понаучи да свири на кавал и на гайда. Като дойде по-късно при мене в София, той завърза приятелство с художничката Цветка Щилянова. Тя пък му купи цигулка. Те бяха много близки и тя много често идваше у нас вкъщи. Тя пък от своя страна се познаваше добре с диригента Сашо Попов, тя запозна Атанас с него и първата година мисля, че не успя, но втората година Атанас се записа в музикалната гимназия и след това постъпи в консерваторията. Интересно е това, че когато дошло време да се запише последната година в консерваторията, мене ме е нямало в София и той нямал пари да се запише. Обърнал се към брат Лулчев, той му отказал. Обърнал се към други, пак му отказват и не щеш ли минал край салона. Учителят бил на верандата пред стаята си и го повикал. Атанас изтичал по стълбата нагоре. Учителят влязъл за малко и излязъл с един плик, който подал на Атанас. Последния взел плика и като наближил къщичката на сестра Балтова, отворил плика и какво било учудването му като намерил в плика точно толкова пари, колкото му трябвало да се запише. Същия ден бил последен и ако не се бил записал щеше да изгуби годината. Срокът бил фатален. Спаси го затвореният плик.
Ето как Учителя на двамата рождени братя им определи пътя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×