Jump to content

40. Баба Гунка


Recommended Posts

40. БАБА ГУНКА

Ще ви разкажа нещо за една наша сестра баба Гунка й казваха. Тя водеше за мъж брат Стоян Манев - комисионер, който имаше бюро „Мусала“ на ул. „Стамболийски“ и „Цар Калоян“ на ъгъла. Брат Бертоли използваше там кантората и телефона. Като започнах да работя сам аз станах много близък с тях и ползвах кантората и телефона. Така баба Гунка веднъж ми разправя: „Моя Стоян като учеше в гимназията“, мисля че в Габрово е било това, той бил на квартира у семейството на баба Гунка, тогава девойка нали? Тя учела и била доста по-малка от него. Един ден бачо Стоян насам, натам вземал, че я целунал и тя заплакала и казала: „Аз ще кажа на мама гдето ме целуна!“ И по едно време пристига майка й и тя казала на майка си: „Мамо, бати Стоян ме целуна!“ Но после така се наредило, че се оженили. Те са били семейни, имали си деца и т.н. като се запознах с тях станахме близки. Те живееха на Руския паметник на ул. „Оборище“. Баба Гунка остаря много и почти не виждаше. Един ден отивам у тях и я гледам на пейката в докторската градина седи, но не бях я виждал дълго време, месеци може би. Отдалеч тя ме видя и ми извика. Аз й носех нещо от сестра Паша за четене и й го предадох. Какво беше учудването ми когато тя го взе и веднага започна да чете. Казах й: „Абе, сестра, ти нали не виждаше?“ „А, ще ти разправя една малка история“, отговори тя. Викам: „Добре“. Седнахме и тя започна: „С едното око не виждах абсолютно нищо. Другото ми око се затваряше, ти знаеш. Един ден седя вкъщи и се моля така. И аз от време на време се разговарям с Учителя“, ама така ме гледа. „Ама знаеш ли как се разговарям?“ Викам й: „Ще кажеш ти!“ „Молих се така доста и като станах вземах едно томче от беседите както са на рафта и в това време казвам, каквото ми се падне, това ще е отговора. Учителят сигурно ще помогне. И вземах прочетох това, което ми се падна. Именно това: „Вчера дойде при мене една възрастна сестра, не можела да вижда и запита какво да прави. Аз й препоръчах от 22.март до 22.септември всяка заран да става преди изгрев слънце и да посреща изгрева, обаче да мига едновременно, да приема слънчевите лъчи и да приижда кръв в очите й. Като се вдигне слънцето една педя да престане, защото не е полезно за очите да се гледа повече слънцето. Значи полезно е да се гледа докато излезе една педя и след това вече да се отдръпне.“ „И аз“, каза, „като го прочетох много се зарадвах. А пък това беше през февруари ли, март ли. Наближаваше значи 22.март“. А пък за голям късмет, където живееха, а те живееха на третия или четвъртия етаж имаха един балкон на изток и тя спокойно посрещала изгрева на слънцето. И започнала тя да посреща слънцето. Ама дали ще изгрее слънцето, дали ще има мъгла или ще вали дъжд няма значение. Тя си имала астрономически календар и като наближи времето за изгрев почвала да си прави упражненията. Така минали месеците март, април и един ден казва баба Гунка „затворих си окото, с което виждах и с другото око гледам срещу слънцето. Гледам, в окото около пердето като един косъм или като конец влиза светлина в окото ми. Много се зарадвах и като дойде 22.септември свърших упражненията и започнах да чета без очила и виждам както досега.“
След това минаха много години вече, като имах предвид това, което ми каза баба Гунка, аз го правих много пъти така, но нямах възможност, но когато имах възможност правех ги тези упражнения и за сведение, ето вече карам 77 години и чета без очила. Тук съм на осмия етаж, но изгрева не мога да го видя и да се ползвам от него. Аз не мога да излизам вече никъде. Само като идея го имам и се ползвам.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...