Jump to content
Ани

42. Вегетариански стол на Изгрева

Recommended Posts

42. ВЕГЕТАРИАНСКИ СТОЛ НА ИЗГРЕВА

Често пъти като отивах в Бургас или на село, казвах на всички какво съм чул от Учителя или ако съм научил някоя песничка им я изпея няколко пъти и те да я научат. Та веднъж сестра Елена Каназирева, Господ светлина да й даде, веднъж пред всички вика: „Брат Гради, винаги когато си ни съобщавал нещо, което си чул от Учителя или си ни изпял някоя песен и сме я научавали от тебе, не се е случило впоследствие да дойде с някакво изменение. Особено песните. Всичко така добре ни предаваш и сме ти много благодарни за това“. Това беше една от първите сестри, която се изказа за пеенето ми и предаването на песните.
Минаха доста години откак бях напуснал село и моя бай Пею ме извика и ми каза: „Гради, искам да те питам нещо. Кажи ми, колко пари си спестил откак си отишъл в София?“ Аз си помислих и му казвам: „Бай Пею, откак съм отишъл в София всяка година си идвам най-малко по два пъти. Пътните струват 70-80 лв. да кажем София-Бургас. После връщане, а трябва да взема и някое подаръче нещо и насам-натам, после поддържам себе си, мама, брат ми следва, идват ни гости, колко мислиш, че съм спечелил? Това, което съм похарчил, то ми е викам спечеленото“. Нищо не можа да ми каже.
На Изгрева имахме, пък той и сега е жив, Господ здраве да му дава, един брат на име Иван Сечанов. Той е родом от Самоков. Вече е 83-годишен. Той не се е женил. Брат Сечанов минава за един от най-добрите гъбари в България. Той е написал книга за гъбите. С него се познавах още от първите години когато дойдох на Изгрева. Той живее наблизо и често пъти ме спохожда. Веднъж като се хранехме, мисля, че беше в трапезарията, не мога да си спомня точно, но Учителят каза: „Когато дежурните искат да сготвят гъби, няма да взимат от другиго освен от брат Иван Сечанов, който познава гъбите много добре. Само от него ще купуват“. На него Учителят бил казал, той лично ми е разправял, че идва от Индия и се е преродил тука. Там е бил като факир и някой го е убил. Самият му вид е като на индус, черноок, мургав. Много хубав брат. Той е един от свидетелите, които са видели когато са нападнали Учителя в салона през 1936 г.
Като минаха една, две години откак си беше заминал Учителя, брат Боев ме извика и ми каза: „Брат Гради, брат Иванов е възрастен човек и не е добре със здравето (той беше тогава домакин на стола) трябва да търсим друг човек да го замести. Спряхме се на тебе, да станеш ти домакин на стола на братството“. Аз се съгласих. Трябваше да си избера един-двама помощници, с които да си помагаме. Понеже от 1939 г. когато бяхме на Рила оставих с много добри впечатления от брат Васил Константинов, избрах него и после Любен-еврейчето. Извиках ги и им казах: „Така и така ме поканиха, пък аз трябва да си търся един-двама помощници, с които да си помагаме. Брат Васил, твоята работа ще бъде всеки ден да записваш в тефтера какви и колко продукти са употребили дежурните за кухнята и колко пари струват и от друга страна колко пари сме събрали в касичката от столуващите. Изобщо ти ще бъдеш касиер. Аз ще поема домакинството, нали? То трябва тичане за тая работа нагоре-надолу. А пък брат Любен ще ми помага когато трябва“. Те се съгласиха и започнахме работа. Добре, но след това дойде съобщение, че столовете ще трябва да се зарегистрират и че ще има централно снабдяване за тях. За да бъдем централно снабдявани ще трябва да имаме наименование, печати, разписки, бланки и т.н. Чудехме се как да го наречем братския стол. Попитах Славчо Печеников, той беше известен тогава. Той ми каза: „Ами ще пишем „Квартален стол Изгрев“. Казах му: „Не ми харесва това нещо“. Излязох така, мисля, ходя, правя, струвам и по едно време вземах няколко листа и отидох при сестра Любка Хаджиева. Тя беше учителка, работеше в Варна, после се премести в София. Тя имаше пишеща машина и пишеше някои братски работи на братството и на брат Боев. Викам й: „Любке, трябва да направим една молба до главния комисар, който да ни даде разрешение да купуваме продукти за стола“ и й казах какво точно трябва да пише. Добре, но от кого ще бъде молбата? Помислих, помолих се на Учителя за съвет и веднага реших. Казвам й: „Любке, пиши: „Вегетариански стол „Бяло Братство“ - кв. Изгрев“. Тя го написа. Отдолу писахме: домакин - Гради Колев Минчев. Занесох аз тази молба в комисариатството и те я приеха. После като показах молбата на брат Слави, той ми вика: „Как можа да пишеш така?“ Отговорих му: „Ние от толкова време сме тука, Учителя образува Бяло Братство и говори цял живот за Всемирното бяло братство, стола работи толкова години, какво лошо има в това название?“ Както и да е. Получавахме продукти известно време и един ден като отивам при главния комисар, защото всеки месец носехме молба, която той трябваше да разпише, за да мога да получавам продукти и той ми казва: „На вашия стол няма да даваме вече продукти“. Казвам: „Защо?“ „Вие храните там фашисти“, отговори той. „Как ще храним фашисти“, викам аз. „Ти си длъжен да си познаваш хората“, казва той. Викам: „Аз няма какво да съм длъжен, аз съм домакин и мисля как да нахраня всеки гладен човек като дойде. А пък има друга служба, на тях това им е специалност, да дойдат и да видят кой е фашист и да му намерят мястото. От къде на къде ще храним фашисти“. „Ами това ти казвам аз, ще се научиш!“, казва той. Тогава извадих списъка, който носех със себе си и му викам: „Вижте списъка!“ На първо място беше брат Ганчо Генчев, инженер, той беше преподавател в училището при паметника на Христо Смирненски. В списъка бяха записани около 70 души, всички чиновници, работници, пенсионери. „Ето адресите им, вижте! Според вас кой е фашист? И ако е фашист зачеркнете го!“ „Това не е моя работа“, отговори той. Викам: „Дайте ми списъка тогава!“ Той казва: „Какво ще правиш?“ Отговорих: „От тука ще изляза и ще отида да видя кога е приемния ден на др. Георги Димитров и ще отида при него. Той да разреши въпроса, дали да ни давате продукти или не“. Той ме гледа и вика: „Ами, как ще ходиш?“ „Тъй както идвам при вас ще отида и при него. Едно време Учителят му е спасил живота на ул. „Опълченска“ 66, а сега той е министър-председател. После, др. Георги Димитров разреши Учителя да Го положим на Изгрева“. Той ме погледна, замълча така, разписа и ми даде списъка.
Понеже стана дума за Славчо Печеников, ще ви разкажа нещо за него. Това беше още през първите години когато отидох на Изгрева. Може би 1934 или 1933 г. Славчо ми вика: „Гради, ела ако искаш да те заведа на Рила“. Аз се почудих и си казах, откъде-накъде Слави да ме води на Рила. Аз се съгласих. Той каза, че ще отидем за един, два дни. Той имаше кола с едно място където е багажника. Отваряше се капака и се сядаше отвън така, малко подухва вятър, ама нищо. Качих се аз и тръгнахме. Тогава пътя не отиваше чак до хижа Вада, а само до горския дом. Слязохме от колата, той я гарира на едно място и ми казал, че имал някаква много важна работа и че ще върви напред, а ние с жената и детето да вървим наедно по-бавно. И брат Гради тогава му дойде акъла, защо Славчо го вика, защото това дете трябва да се носи. Пътят от горския дом до горе съвсем не е малко. А това дете за сведение беше дъщеря му Буба. Тръгнахме полека-лека. Добре, но то едно своенравничко такова, да не кажа като родителите си. Тук се отбие да търси ягодка, там се отбие, а времето минава. Викам на сестрата: „Люба, не може така, туй дете ще трябва да взема да го нося“. „То е тежко“, казва тя. Пък и раницата ми беше доста тежка, но няма какво, взех Буба и я сложих на гърба си върху раницата. Тя де с едната, де с другата ръка ми шляпа шамарчета, недоволна от това, почна да плаче, да рита и т.н. Аз я нося, няма как! По едно време заспа. А едно време нали това му бе работата на Гради, това му беше занаята, да бави децата по нивите и си казах. Ето сега съм вече 21-22 години и пак ги бавя децата. Стигнахме горе на Рила по тоя начин. Брат Гради имаше доста разправии във връзка с децата пък и с родителите им.
Като бях домакин на братския стол, по едно време до мястото където беше рояла, изгни дюшемето, трябваше да се подмени някоя греда, изобщо да се направи някаква поправка. Може да потъне някой или да си счупи крака, нали отиват там братя и сестри. Понеже брат Стоименов беше касиер, отивам при него и му казвам: „Брат Стоименов, ще трябва да отпуснете малко пари, с които да купим някоя греда и дъски, та да взема да поправя дюшемето“. Той ме погледна и отговори: „Нямаме пари, не може“, не знам какво си. Аз го гледах, гледах и друго не можах да му кажа освен това: „Брат Стоименов, Учителят беше между нас, вие живеехте при по-добри условия отколкото Учителят живееше - в Горницата и долу в голямата студена стая“ и той, така както седеше започна да трепери и аз си казах - да бягам, ще вземе да получи някой удар и тогава аз ще се чувствам виновен. Какво нещо е, не искам за мене парите, искам ги за братството. Не ги даде. Дойде време, че други ги взеха.
Веднъж получаваме леща от Бургас. Стоименов ме извика и казва: „Дай ми два, три килограма леща, да ми варят“. Като сварим леща на стола не можеше ли да прати да му вземат една чорба както брат Боев се хранеше, ами иска отделно да му се даде леща да си свари. Искаше привилегии.
Като домакин трябваше да отивам да купувам зарзават от пункта където бях разпределен. А то беше през лятото. Тръгнал съм с малко пари. Но като отидох, гледам склада пълен с продукти. Хубави моркови, зеле, домати, чушки, патладжани и плодове. Изобщо много хубав зарзават. А пък аз бях отишъл много рано и отдавна не бях виждал такъв зарзават. После трябваше да взема освен зарзават за стола, но и за Рила. Чудя се какво да правя. Тръгнал съм с малко пари, а преди да купувам трябва да ангажирам камион за превоза. Отидох при гл. счетоводител и касиера, понеже като излизам от портата на склада трябва да подам фактурата на портиера и тя да бъде подпечатана и подписана от гл. счетоводител, а пък аз нямам достатъчно пари. Отивам при счетоводителя и му казвам: „Др. счетоводител, виждам, че имате много хубав зарзават и плодове, но съм дошъл с много малко пари, какво ще ми кажете?“ Той ме погледна и вика: „Каквото искате купувайте, напълнете си камиона, щом е за вегетариански стол „Бяло Братство“ - дадено“. Казах: „Добре“. Накупувах всичко каквото ми трябваше, напълних камиона, дадох фактурата на счетоводителя, той подписа, че е получил парите и аз отидох на Изгрева, свалих зарзавата понеже няма да тръгне същия ден за Рила, вземах пари от брат Васил и отидох с фактурата и платих всичко. После вървя и си мисля, остана ми като обеца. Викам: Като казах на счетоводителя за стол „Бяло Братство“, той каза дадено. Не каза за брат Гради Колев Минчев, а каза вегетариански стол „Бяло Братство“. Та Учителят ни научи, като работим за братството, хората да знаят, че ние нито лъжем, нито крадем.
Аз бях домакин на стола на Изгрева когато ни съобщиха, че на Бивака на Витоша, на поляната ще строят барче. В това барче празничен ден ще посрещат гости, ще има ядене, пиене, алкохол, кюфтета, кебапчета, пържоли и др. Тогава аз се заех и направих една молба до столичния народен съвет като запитах по-възрастните братя и сестри от кога са започнали да ходят с Учителя на Бивака. Мисля, че казаха от 1921 г. не си спомням точно от кога. В молбата посочих моя адрес и с нея обиколих всички братя и сестри. Почти всички приеха да се подпишат на молбата ми, след което я представихме в съвета. Почакахме за резултата и както знаете отговорът беше благоприятен за нас. На Бивака не построиха нищо. Учителят на Бялото Братство ни е водил толкова дълго време на планината, особено на Витоша. От тия екскурзии имаме толкова хубави спомени. В такъв смисъл беше подредена молбата и претърпя само много малки корекции. Така остана мястото на Бивака свободно за нас.
Тази молба до преди две-три години беше при мен, но като боледувах тогава, пък и сега още съм болен, повиках брат Георги Йорданов и му я предадох с други работи, също телеграмата от Москва до Антон Югов във връзка с мястото на Учителя, да ги предаде на сестра Драга Михайлова, за да се запазят като архивни материали. Надявам се при нея да са запазени.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×