Jump to content
Ани

47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Recommended Posts

МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

47. БЕЛЕЖКИ КЪМ СПОМЕНИТЕ НА ГРАДИ КОЛЕВ МИНЧЕВ

Гради познавам от годините когато е работил по пристанищата на река Дунав. Това е времето от 1938 г. насам. Тогава гр. Русе е бил, както той казва, втора София за него. Той е пътувал безплатно по железниците и Дунава във връзка с работата си и. Русе му е бил седалище. Той имаше квартира у една сестра, която живееше до пристанището, на име Блага Симеонова, но понякога спеше и в домът на брат Петър Филипов. Гради идваше с брат Петър в братския салон на ул. „Мария Луиза", сега „Найден Киров", с него идваше на стопанството в местността Свирчовица и при брат Ватев, при братя Маркови, на Паневритмия. Много добре си спомням как веднъж като дойде от София в салона ни изпя песента „Духай ветре", която то- ку-що беше дадена от Учителя и ние след това я заучихме от него. Възможно е да е имало и други песни, на които ни е учил, но тази песен си я спомням отлично.
Правил ми е добро впечатление. Облечен чисто и спретнато, приветлив, общителен, сериозен, смел последовател на Учителя. От него лъхаше доброта и обич не само към хората от братството, но и към всички. Гради познаваше почти всички хора от братството в България, защото посрещаше всекиго, но и посещаваше села и градове и умееше да си печели приятели.
Няма да се спирам на неговата дейност в братството през време на Школата, защото той достатъчно разказва и описва живота в братството покрай собствените си опитности.
След заминаването на Учителя той продължава да бъде загрижен за братя и сестри. Готов е бил да им помага в нужда. Застъпвал се е за братството пред обществото и разните организации. Имал е правилен подход на действие особено когато е действал сам. Тогава се е справял най-добре със задачата, която си е поставил.
През ръцете му са минали много парични средства, но той не е бил склонен да пести и трупа пари. Можел е да има собствен имот и пари, но той не е имал такива желания. Гради е издържал брата си да учи и да завърши музикална академия. Издържал е майка си, посрещал е и изпращал братя и сестри от провинцията, помагал е на нуждаещи се, но не е бил разточителен. Обстановката в домът му беше скромна, но иначе беше чисто и приятно. Малко са тия, на които Гради не е помагал. Лично на мен той с готовност е правил услуга.
Идеята за написването опитностите на Гради дойде съвсем случайно, но не от случайни хора, а поради задвижване въпроса за написване опитностите на други приятели както и тия на брат Петър Филипов, за когото търсихме сведения. А Гради познаваше много добре брат Петър Филипов още от Горна Оряховица, от Бургас, Варна, Русе, Рила, Изгрева. После Гради беше бригадир в Паркрострой и Петър му беше подчинен, както и други наши приятели.
Разказът е автентичен, тъй като е записан на касетофон с малки изменения в реда на опитностите му, за което отчасти и той самия е настоявал. Записът отне две години време от есента на 1986 до 1988 г. поради това, че той много бавно разказва по причина на заболяването си. Но в това време успяхме да запишем най-важните случки от живота на Гради и най-вече тези, които имат връзка с Учителя и братството.
Аз посетих Гради през 1985 г. няколко пъти. Неговото заболяване е псориазис - суха екзема на кожата и същевременно и Паркинсон, което той не признава, като казва, че е лежал в болницата на IV.км и че лекарите са казвали, че неговото заболяване било на нервна почва. Но и Паркинсона е нервно заболяване, което той няма предвид. Той е лежал в болница за нервно болни два-три пъти. Подобрение обаче не е получил. С течение на времето треперенето на ръцете му става все по-голямо, щото те просто играят и ако рече да си пипне лицето, то той си удря плесници. Той не може да държи лъжица, което обстоятелство затруднява храненето му. Така той е принуден да поема храната си с уста както животните, за да я дъвче после и преглъща. Един приятел му помогна в това отношение като му направи тръбички от някакъв метал с диаметър два см. На единия край сложи някакъв гумен пръстен, който Гради захапва и така посредством тръбичката той изсмуква храната си, която трябва да е течна или все пак сочна, за да може да минава през тръбичката. Значи край него трябва да има човек, който да му направи хапки, да му раздроби яденето, хапките да се накиснат, за да може да преминават през тръбичката. Иначе всичко трябва да бъде раздробено, за да може да го поеме с устата си. Да наблюдава само човек това хранете е цяла трагедия. Но ела зло, че без тебе по-зло.
Докато Гради можеше да ходи и да държи лъжица не беше толкова трудно. Той отиваше на обед у някои приятели от братството, както е ходил и у брат Петър Филипов и там обядваше. Но откакто не може вече да ходи, да посещава и да обядва тук и там, някои приятели решиха да му занасят храна вкъщи като се редуват за всеки ден от седмицата. Така с течение на времето той си остана вкъщи и вече не излизаше на улицата.
Един ден го посетих и разпитах вьв връзка с пенсията, която получава. Първоначално е получавал по болест поради това, че не е могъл да представи документи за прослужени години, тъй като не се е снабдявал своевременно с документи, за да събере трудовия си стаж и пенсията му е била само 66 лв. След някое време му увеличили с 20 лв. като участник в Отечествената война. После му дали пенсия по инвалидност, при която получавал 128 лв. Понеже аз самата съм имала дете инвалид, което получаваше пенсия по наследство и добавка за придружител, помислих си, защо пък Гради да не получава такава за придружител? Той получаваше пенсия по инвалидност II.група.
В тая връзка ходих в болницата където е лежал при лекуващите го лекари, от които с доста тичане и ровене успях да получа епикриза за неговото заболяване. Епикризата представих с молба от негово име в съответното учреждение. След известно време дойде лекар от ТЕЛК при Гради и като провери състоянието му излезе със заключение, че той трябва да премине към I.група инвалидност и същевременно да получи добавка за придружител. Понеже това разтакаване по болници, пенсионно отделение и ТЕЛК отне доста време, той получи обезщетение за минало време от датата на подадената молба. По такъв начин пенсията му наедно с добавката за придружител възлизат на 183 лв., която сума вече позволява да се вземе човек, който да поеме грижата за него. Иначе, тия които един вид бяха „дежурни" да му носят храна се грижеха и за хигиената на домът му, както и за измиване на съдовете му. Брат му живееше при него и му носеше дрехите на пералня, за да ги изпират. Иначе брат му не полагаше никакви грижи за Гради, дори го наричаше мързеливец.
Когато започнах да записвам от 1986 г. спомените на Гради за едно кратко време намерих една жена, която да му почиства дома, да му пере дрехите, да му приготвя по някой път храна когато някой от „дежурните" не е могъл да му донесе и т.н. Не трябва да пропущаме и това, че брат му се ожени и отиде да живее при жена си и дълго време изобщо не се интересуваше за Гради. Има свидетели, че бил нещо забравил при Гради и дошъл да си го вземе и като сварил, че някой му мие стаята, казал: „Какво му миете на този мързеливец!" По-късно дошъл с жена си и не бил вече толкова язвителен, но все пак не се е загрижил за Гради.
Изобщо когато започнах работата по записване спомените му се намери жената, която да му почиства и изпира и изобщо се завъртяха много хора около него и почнаха да му съдействуват несъзнателно.
От друга страна се явиха и противоречия. Като научиха, че Гради получава по-голяма пенсия се явиха такива, които искаха да им даде за самите тях или пък за други някаква помощ без дори да му направят каквато и да е услуга. Жената, която го обслужва е много скромна и честна, работила е на много места да гледа деца, да готви и чисти и е сръчна. Но когато стане дума за възнаграждението й Гради й казва да си вземе от парите, т.е. от пенсията му, които знае къде са, но тя взема много малко и не дава да се меся за това, което взема, а разбирам, че взема по 2-3 лв. Когато получи допълнително за минало време, Гради й даде по мое настояване 100 лв. еднократно. Тя се зарадва тогава много, че могла да си посрещне някои разходи. Гради я кара да си вземе от някои продукти, които му донасят, които той не може да консумира за кратко време, а те се развалят. Той разбира, че е задължен към нея. Понеже бяхме дали обявление, че търсим човек за гледане на болен се явиха нахалници, които дебнеха и направо гледаха да бръкнат в чекмеджето му и да си вземат пари, но той навреме се досети и помоли да извадим част от сумата и да я скрием, та по такъв начин да не могат да се доберат до нея и т.н., и т.н. да не се впущам в подробности за това. Срамни и недостойни неща.
На тия, които му носят храна той често предлага да си вземат по десетина лева. Нали това, което му носят се купува, но малцина вземат пари. И все пак, който отива при него не му носи само една супа. Всеки почти гледа да направи и нещо друго - кюфтенце, баничка и нещо сладко. Това съм виждала когато той ми разказваше спомените си. Дори понякога като съм при него някои са предлагали и аз да опитам нещо например.
Трябва да кажа и това, че у Гради се яви желанието, това което е разказал да бъде отпечатано и разпространено чрез копирни средства, на което аз се противопоставих.
Разказването опитностите на Гради с Учителя и записването им на пишеща машина, това беше начало на една работа за Школата на Учителя, защото онова, което той беше записал в съзнанието си като съвременник на
Учителя, беше едно знание на Словото дадено чрез Учителя и претворено в живот дотолкова, доколкото той е могъл. Разказа на Гради за неговия живот бе една страница от живота на Школата на Учителя и понеже опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, то давайки опитностите на Гради, ние описваме част от живота на Школата, ние описваме претвореното Слово на Учителя, което е живият хляб за душите и което се въплътява в плът чрез живота на един негов съвременник. По този начин ние работихме за Гради да напише опитностите си, а Гради работеше за Школата, а Невидимата Школа се погрижи за Гради като внуши чрез добри мисли и желания на някои от останалите живи съвременници на Школата да се отзоват и му съдействуват в неговия бит. По този начин кръгът се затвори. Ние жертвахме време, сили и труд за Гради, той работеше за Бога, а невидимата Школа задвижи нещата отгоре и всичко това, което съдействуваше на Гради в неговия бит стана видимо и реално. Така Невидимата Школа стана видима. Ние преминахме от етапа на жертвата към едного към жертвата като закон за общност към идеите на Учителя и работихме за Неговото Дело в името на нашия дълг към Школата. По такъв начин ние работихме в името на дълга, който бе крайната точка от веригата на саможертвата и жертвата.
Както казах по-горе за всеки ден от седмицата имаше някой, който да му носи доброволно храна. Гради искаше да си плаща по нещо срещу храната, обаче повечето отказваха да вземат макар и минимална сума като казваха, че могат веднъж в седмицата да нахранят един човек. Обаче с течение на времето някои от тия приятели отпаднаха. Едни поради болест, други поради това, че са вече възрастни, трети по други уважителни причини. Заместници обаче не се намериха, въпреки че сестра Драга Михайлова изнесе това пред приятелите на Паневритмия. По тоя начин жената, която обслужва Гради се вижда принудена да му приготвя и ядене по нещо и да замества тия, които вече не му носят храна. Но жената е възрастна и болна от диабет, после идва зима. Как ще бъде когато стане много студено или пък има поледица? Наистина Гради е изобретателен и в някои случаи когато някой от „дежурните" е закъснял да му донесе храна и той изгуби търпение, обикновено ще измисли нещо и не седи гладен. Сестра Стоянка Драгиева му носи храна от 1982 година насам с малки прекъсвания. Това не е лесна работа, някои смятат, че е лесна работа да се намери човек за гледане на болен, щом Гради има пенсия от 183 лв., обаче никой досега не е намерил човек, а жената искаше вече да я освободят.
От друга страна Гради иска да бъде център на внимание и да върти всички около себе си като им дава пари за това или онова или им прави подаръци, с което иска да ги задължи да се грижат за него като отплата за миналото когато той се е грижил за другите. Той е недоволен от това, че някога е посещавал някои многократно и когато са били болни и когато са били здрави, но защо те не го посещават сега? Защо не дойдат да го видят?
Накрая става така, че държавата дава пари за гледане и пари за придружител и с това въпроса се изчерпва. Обаче тези пари остават и отиват другаде, по друго направление за дребни неща и подаръци на този и онзи и се задължават едни и същи хора в името на братството, което не съществува юридически и което го няма, защото са останали 10-тина души от съвременниците на Гради. И тези хора, които имат свои задачи и проблеми вместо да използват времето и силите си за друга работа, трябва да ходят и поемат дежурства за гледане на Гради. На всяка добра идея има действие и противодействие. Затова ние описваме едното и другото.
Работата ни с Гради беше на три участъка:
1. На първо място магнетофонния запис и обработването му, прехвърлянето му на машинописен текст.
2. Грижата за неговата обхода.
3. Организация на онези, които се грижат за него - помощ и пречки.
Ще трябва да допълня още нещо. Не трябва да забравяме, че всеки болен, колкото и внимателен да е с течение на времето става капризен. Гради на времето беше добър домакин, умееше да се облече чисто и спретнато, умееше да си подреди домът, обичаше хубавото, музикален е. И сега пее постоянно, което като че поддържа духът му. Брат му е музикант, но му е казвал понякога, понеже Гради го е издържал да следва в консерваторията, че е трябвало лично той да следва музика. Но независимо от това признание брат му Атанас не се грижеше за Гради и не се интересува от него. Той почти го изостави като се мярка от време на време, гдето се казва „от хорски срам".
Трябва да изтъкна и това, че Гради е гледал и майка си. Гледал е брат Бертоли един месец като беше болен, гледал е и брат Цочо Диков. Майка му също трепереше, но по-малко. Към края на живота си беше доста зле, което обстоятелство затрудняваше гледането й. Като възрастен човек тя имаше склероза и то в доста силна форма. Гради ми е разказвал как понякога я намира вкъщи поизцапана. Поскарвал й се, но после си казвал: „Гради, на кого се сърдиш, нима тя го иска!" Тогава я завеждал в банята, изкъпвал я, обличал я с чисти дрехи, изпирал и изчиствал навсякъде. Ето какъв е бил Гради. Помагал на много хора, услужвал е, бил е във всяко отношение кавалер. На болни и възрастни хора винаги се е притичвал на помощ. Всичко това, което разказва е истина. За много случаи от живота му мнозина братя и сестри са били свидетели. Живота му до голяма степен може да служи за пример. Но някой може да каже, че Гради е имал и слабости. Та кой ли няма такива? Самият Гради казва понякога, че не е бил светия. И той си има своите грешки. Като бригадир към „Паркстрой" той е ръководел бригада, давал е нареждания. Това нещо, да ръководи, става негова характерна черта. Той и сега иска да нарежда. Прави разни преобразования вкъщи. Като не може да ходи току размества, ту масата, ту леглото или нещо друго. Понякога кара жената, която му чисти и пере да забие някъде гвоздей или да затегне някой винт, нали няма друг някой край него. Тя горката пък се оплаква, как може да я кара да върши такива работи? Това нейна работа ли е? Наскоро ми казваше: „Намерете някой да се грижи за него, аз не мога повече. Аз съм възрастна и болна". Не виждам кой може да замести тая жена, кой може да гледа Гради като нея? Гради е вегетарианец, да влезе в старчески дом, не е за там. Ако имаше собствено жилище, все някой щеше да се наеме да го гледа заради жилището му, но той няма такова. По цял ден пее, благославя и благодари. На масата му има няколко книги разтворени. Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със зъби. За такива работи е изобретателен. После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я измият.
От екземата, която има се отварят рани понеже кожата се пука. Редовно му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните. Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен. После му изрязвам ноктите на ръцете, на краката, изкърпвам му понякога някои дрехи, купувам му пижами или други необходими неща. Посещават го още някои приятели и му правят някои услуги. Жената обикновено сутрин му носи закуска и му почиства.
Виждам как с течение на времето на всички дотежава това положение, защото неговото състояние не става по-добро. Как ще бъде занапред и кой ще му помага да носи този тежък кръст, не виждам. А той помагаше докато може на всички. Неговият дом беше отворен за приятели и познати. Гради и майка му посрещаха, нахранваха и изпращаха приятелите от провинцията винаги с разположение. Добре е да се помага на такива хора като Гради.
Не можахме да намерим човек, който да отмени леля Радка за гледане на Гради. Исках много да отида на Рила и молих леля Радка да потърпи още малко докато се върна. На 5.VIII.1992 г. потеглих за Рила. Гради получил удар през това време. С „Бърза помощ" го закарват във II.градска болница където почива на 12.VIII.1992 г. Радка Алексиева и съседката на Гради се уговарят да посетят Гради след постъпването му, другия ден, четвъртък, т.е. 6.VIII. Радка си взема пенсията, но получава инсулт, пада на улицата и с „Бърза помощ" я закарват пак във II.градска болница, където е починала на 8.VIII.1992 г. На 10.VIII. я погребват. Гради починал на 12. и го погребват на 15.VIII.1992 г. И двамата са починали от инсулт. Радка си замина след като си изпълни дълга два дни преди Гради.
През това време съм на Рила. Някой дойде и каза за Гради и за Радка, че са починали. Братът на Гради - Атанас го е погребал. На 17.VIII.1992 г. аз се завърнах от Рила и научих подробности във връзка с погребението му.
София, 16.IV.1995 г.

Подготвила обзора за Гради Минчев Марийка Марашлиева

Заключение

Когато работех върху опитностите на Гради и когато бяха обработвани и написани, почти всички негови съвременници си бяха заминали. Едни идват, други си заминават, такъв е порядъкът на земята. Нещата на земята са конечни. Всяко начало има и свой край - така е на земята, но животът на земята е една малка проекция от космическия живот. Знаем, че каквото човек върже на земята вързано е и на небето и обратно, развързаното на земята е развързано и на небето. Така че идването на Гради на земята в плът, престояването му на земята и идването му в Школата на Учителя не е еднократен процес. Не може човек да дойде в Школата на Учителя ако не е бил в Школата на Христа преди 2000 години. Каквото е вързал там, тук при Школата на Учителя го развързва и всички ония добри и хубави качества на Гради, това бяха добродетели от времето на Христа, запазени и съхранени в неговата душа.
При Учителя, съвременниците му трябва да прокарат в себе си и моста между Мировата любов и Космичната обич на Битието. Мировата любов като идваща от центъра на Вселената и Космичната любов идваща от края на Вселената към центъра на Битието. В това се заключава задачата на Школата на Учителя - да се съедини Мировата любов с Космичната обич и да се изяви като живот на земята посредством човешката душа и човешкия дух. За това всички опитности и възпоменания от времето на Школата на Учителя доказват съществуването на тази Школа в душите на тези съвременници и реализирани чрез човешкия дух в живи опитности, които са реализирани закони от Словото на Учителя. Ето това е едно от малкото обяснения, защо една опитност на ученика е опитност на цялата школа. Защото в него, на съвременника, е прокаран онзи жив път между Мировата любов и Космичната обич чрез Словото на Учителя. Затова се казва: „Глава на Твоето Слово е Истината", защото Словото съединява Мировата любов и Космичната обич на Битието, а Истината е свят, в който Божествения Дух се проявява. А Божествения Дух е изява на Бога. Учителят беше изява на Божествения Дух, проявление на Господния Дух, реализация на Христовия Дух и живот на Светия Дух, което бе Словото на Бога. Защото „в началото бе Словото и Словото беше Бог".
Настоящото изложение съдържа 130 (сто и тридесет) машинописни страници, към които са прибавени като допълнение още 10 (десет) страници или всичко 140 (сто и четиридесет) страници.

Записани от 1986-1997 г. и обработени от Марийка Марашлиева

София, 22.октомври 1989 г.

Съставил Вергилий Кръстев

Декларация

Долуподписаната Марийка Марашлиева, по паспорт Марийка Великова Иванова, лп. сер. Л N 2174461, изд. на 5.IV.1984 г. от МВР - Русе, живуща в София, ул. „Люл. градина" N6 5, ап. 34, декларирам следното:
1. През есента на 1986 г. д-р Вергилий Кръстев ме привлече за своя сътрудница и като първа задача ми бе дадена от него да запиша опитностите и житейския път на Гради Колев Минчев. Понеже за пръв път работех такава работа той ми изработи план, който трябваше да спазвам. Той закупи с негови лични средства касетките, с които трябваше да работя и да записвам гласа на Гради, които не бяха евтини за онези години.
2. Работата ми с Гради Минчев бе свързана с много затруднения, понеже той страдаше от болестта на Паркинсон и беше крайно раздразнителен и своенравен. Но за сметка на това умът му беше бистър и ясен. Работата вървеше много трудно, защото той се опитваше да ръководи този процес, който стигаше понякога до разиграване от негова страна. Поставяше различни условия и пречеше на собствената си работа. Вергилий Кръстев непрекъснато ме предупреждаваше, че той ще се опитва да ни разиграва, което и ставаше.
3. Направените записи се прехвърлиха на пишеща машина, след което Вергилий Кръстев ги преглеждаше, правеше бележки и поставяше въпроси, които аз задавах допълнително на Гради. Той отговаряше и това бяха допълнения, които се включваха в основния текст. Целия този материал се четеше на Гради от мен, той слушаше и добавяше някои неща към текста.
4. По едно време Гради поиска да му се предаде този материал, за да го пусне на ксерокс и да го пусне на свои познати. Вергилий Кръстев реагира остро и прибра от мене всички касетки и целия материал. Чак тогава духовете, които ни разиграваха спряха да разиграват, защото всичко беше прибрано. Гради се успокои постепенно, че всичко е записано и прибрано. Всички опити да се добере отново до тези текстове бяха прерязани от Вергилий Кръстев с цел да не се окраде материала.
5. По това време Гради имаше една сума около шест хиляди лева, с която бе достатъчно с нея да се плати по онова време за компютърния набор на текста. Но той не даде нито лев. Тази сума бе прехвърлена от него на брат Стойно, който също не пожела да я даде, за да довършим работата на Гради.
По-късно той ме извика и тя бе предадена на наследниците на брат му Атанас Минчев. Така че Гради не е оставил нито един лев, макар че можеше да стори това. Всичко бе финансирано от Вергилий Кръстев и бе осъществено чрез мен и моят безплатен, самоотвержен труд.

София, 6.декември 1995 г.

Декларатор: Марийка Марашлиева

ДЪБ

От Олга на Гради

- Надвих та, рече Ветьр сив

на дъба многодетен;

и пак повтори горделив:

- Ударих те в сърцето!

Не ще се вече зеленееш

в туй поле широко;

Певци по теб не ще запеят

по клоните високи!

- Преди аз тука да почина,

извика дъб прогнили,

мен раждаха се ред години

тез жълъдчета мили.

За тези три столетия,

Ветре навред ги аз посях-

Гората доле из полето!

та всички там отвея.

Сърце ми още в тях бие,

опитай се отново;

Не ще ми никога надвиеш,

ни пък да ме изровиш.

А сила ти не ще остане

и с тях да се пребориш,

че всеки жълъд дъб ще стане

не ще ме ти събориш!

17.XII.1965 г.

/ От Олга Славчева разговор с Гради Минчев/

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×