Jump to content

2. Хвърковати деца


Recommended Posts

2. ХВЪРКОВАТИ ДЕЦА

Когато започнаха да строят през 1928 г. чешмата в Тополица решихме с мама да отидем от Габерово в Тополица да видим Учителя. Обаче ние не видяхме Учителя тогава. Видяхме Борис Николов, Бертоли, италианеца, който пътува от Италия до Турция и Гърция и идва в България и започва да работи мозайките. Там започнаха да правят чешма на извора където ходим често. И всички почнахме да ходим там и да правим бригада. Аз понеже съм зодия Лъв и съм много нервен почвам веднага с кофата. Борис ми казва: „Дете, там донеси пясък“ и аз тичам. Всичко става светкавично бързо и още през обедната почивка Борис се заинтересува. Сега Гради твърди, че и той е бил в тази компания, но възможно и да е бил, но аз главно бях инициатора. Все тичах, а те казваха: „Направи ми това, направи ми онова“. Борис задава въпроса: „Чии са тези деца?“ казват: „На една сестра вдовица“. Но ние стояхме само три дена, защото на село мама е сама и трябва сама да работи. Та Борис и Бертоли се заинтересуваха чии са тези деца, че летят като торпила. Тук мога да кажа, че стимул съм бил аз главно и брат ми разбира се, да ни вземат в София и да ни направят мозайкаджии. И понеже мама остава сама, а свако ми Слави на мамина сестра мъж, са били на градината в Айтос където беше и Иринка, дъщеря им (мир и светлина на душата й), а Слави ми е като настойник. Слави дава съгласието си, че ще го уреди въпроса, идва на село и казва на мама: „Маро, така и така...“ Тя се смущава, това са грижи. Идват в София със знанието на Учителя. „Влаевски дава мястото си и построяват една барака за трима човека. Стая голяма, легло като в кораб едно върху друго. Аз се отказвам от пансиона във Варна и идвам при мама, при брат си - една сила ме притегля. Искам да работя мозайка при Борис, който и сега когато е вече на 90 г., казва: „Наско, нямал съм като теб помощник“. Това го казва всеки път. Почваме да работим, но Бертоли разбира, че аз започнах да свиря на цигулка, което дължа на майка си. На село тя по цел ден работи на нивата, а вечер работи - преде, плете и плаче и пее песни. Ту тъжни, ту весели. Пък аз не зная защо, но бях като малък все в скута на майка ми и прости съм като част от тялото й. Тя се събуди и аз се събуждам. Тя заплаче и аз заплаквам. Почне да пее и аз почвам да пея. Като пораснах тя по такъв начин оформи у мене едно особено чувство на необходимост от музиката. Например, аз не се моля като Гради, но пея. Пея, като че това е зелената улица за мене, защото музиката е голяма сила. Може би молитвата е по-голяма. Но за мен музиката е нещо като религията. Чичо ми Драган емигрира в Белгия. А ние сме били четири деца. Той казал преди години на баща ми, че ако с него стане нещо ще поеме грижата за децата му. Чичо ми пише от Белгия постоянно, праща пари от там, с които купих цигулка, а пък срещу нас на Изгрева живееше Коста Гнатюк, който беше лютиер, руснак, белогвардеец. А Учителят имаше много цигулки, имаше хоби към цигулката, така да се каже грубо. Даже помня в някои случаи заложни къщи имаше заложени някои цигулки скъпи с автограф на някой принц или княз - много скъпа, Той ще я вземе. Знам, че Любчо Янков даде концерт с една цигулка от Учителя и после потъна. Не зная дали е жива. Та този Коста Гнатюк, който живееше срещу нас, а аз чрез Учителя станах приятел с него, който ме вземаше на ул. „Бачо Киро“ и ме учеше как да поставям душичка, как да поставям магаренце на цигулка, да настройвам и по такъв начин влязох в тази аура на свиренето. Мама ми уши едни каишки на ръката, като свиря нали и работя да не се развиват. И Бертоли разбра, че аз свиря на цигулка. И на мен даваше 10 лв. повече отколкото на Гради. Гради обаче разбра това нещо и каза: „Защо? Аз съм работник тука и работя повече от Атанас“. А Бертоли му казал: „Атанас няма да стане мозайкаджия, той ще стане цигулар и му трябват пари“. Бертоли както и майка ми винаги са ме стимулирали и са ми давали зелена улица. Макар, че получавахме помощ от чичо ми Драган Минчев от Белгия, аз винаги съм чувствувал и виждал, че помощта и закрилата ни идваше от друго място. Тя идеше и се ръководеше и направляваше от Учителя. Майка ми беше в Братството от нейните млади години. Премина през немотия, труд и неволи, но винаги една невидима ръка бе я подкрепяла и направлявала. Тази невидима ръка ни доведе всички на Изгрева в София. Тук се вляхме в братските среди и бяхме едни от слушателите в салона където Учителят даваше своето Слово. По един такъв чудноват и невидим начин за нас Учителят сам бе изтеглил и довел тези слушатели в салона от цялата страна. Ние не бяхме случайни слушатели. За нас бе платено. Нашето идване тук на Изгрева бе заплатено от Учителя с Неговата невидима Мощ и Сила, които ние по-късно оценихме.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...