4. Пари за таксата на отхвърления студент

[Ани]

4. ПАРИ ЗА ТАКСАТА НА ОТХВЪРЛЕНИЯ СТУДЕНТ

Започнах да свиря на виола в Царският симфоничен оркестър. Не след дълго получих стипендия като сирак от войната. Там служих и си отбивах войнишката служба. С една дума, там си живеех царски. А защо ли? Като виолист постъпих и в операта да свиря и получавах много пари. Но на това царско мое положение ми завидяха много хора. Не минава много време и ето Сашо Попов ми казва: „Атанасе, не може да си караш службата тук, да те обличаме тук като гвардеец, да получаваш пари като стипендиант и едновременно да се разхождаш в града като принц и едновременно да следваш. Трябва от всички тия неща да избереш едно“. Но аз започвам да му доказвам, че съм право поне за следването си: „Г-н Попов, не искам като вас да остана без образование“. Това го жегна много, обиди го и той се разсърди. След малко идва при мен Зарко Калудов, виолист-музикант, който бе секретар и казва: „Атанасе, нашият шеф е решил, че не можеш повече тук да останеш в Царския оркестър“. Казвам му, че ще го напусна, защото за мен е по-важно образованието. И така направих. Скоро след това ме среща един от комисията, която ме одобри за виолист и ми казва: „Атанасе, защо ти тогава мен ме заблуди с тази твоя ръка. Аз мислих, че ти ще станеш и ще бъдеш втори Паганини“. Той беше цигулар завършил във Франция. Аз имах много интереси и ги задоволявах и не се упреквам в това. Аз владеех еднакво цигулка, виола и контрабас. Аз нямах строго определена цел да стана Паганини. Ако имах, щях да ходя при Учителя, да Го питам за Неговият съвет и да търся Неговото съдействие. Аз се записах да следвам задочно, за да мога да се издържам с цигулката. Но за да се учи човек по онова време трябва да има настойник. На мене настойник беше Цанко Цанков, професор- композитор, който е съпруг на голямата певица Карин Цанкова, германка по произход, и които обслужваха като певица и органист католическата църква, където имаше орган. Орган тогава имаше в тая църква и в католическата църква в Русе. Други органи нямаше в България. И моят настойник проф. Цанко Цанков ми каза: „Атанасе, помисли, искам да направим един оркестър от 20-25 човека - щрай, лъкове без духови инструменти. Ще свирим в църквата, където аз свиря на рояла, но искам да бъде по-тържествено с този оркестър“. Аз бях много контактен и за кратко време събрах най-добри оркестранти. Сашо Околийски беше концерт-майстор. Той почина млад. Направихме оркестър и Сашо беше много доволен. Почнахме да свирим, салона се пълнеше, имаше и вънка хора, които ни слушаха. А католици имаха като хоби да привличат повече и повече посетители. Отивахме да свирим в 6 часа сутринта, а в 7 часа отивахме да закусваме. Понеже аз бях завербувал деца, които пееха в хора, с тях отивахме в сладкарницата на ул. „Дондуков“ и нали аз имах много пари давах им по една кифличка и по една боза. Това правех всеки път. Но ето сега идва друга развръзка на моят път. И тази развръзка не е случайна и тя се направлява от невидима ръка. Един ден разсилният на църквата ми казва, че Цанко Цанков и жена му като свирят и пеят получават по 30 000 лв. на човек, което прави 60 000 лв. месечно. А той е възмутен от всичко това, защото обикновено аз на него давах пари и той носеше за закуска по две тави кифли за децата. Казва ми разсилният: „Кажете му на онзи скръндза, да купи и той една табличка кифли на децата вместо вие да ги храните от джоба си!“ На онзи скръндза аз му подхвърлих, но той се направи, че не ме чува. И аз говорих със Сашо Околийски - концерт-майстора и той прие моята идея на другия ден да не свирим в църквата. Ние не отиваме на работа. Цанко Цанков се възмути много от мен и понеже беше професор в консерваторията и шеф, каза на секретарката си Стефка Трифонова: „Атанас, ако не се запише за редовен студент в най-кратко време“, а то беше срокът до края на август“, „да се изключи от консерваторията“. А моят настойник проф. Цанко Цанков е директор на консерваторията. Има власт. На следващият ден идва разсилният вкъщи, аз живеех тогава в бараката на Изгрева и беше много разтревожен. Той ме обичаше, защото аз го подпомагах материално като му правех подаръци и му давах за джоб пари. Казва ми, че директорът е наредил на Славка Трифонова да бъда изключен от консерваторията, ако не се запиша до няколко дни. Аз приех това нещо много отговорно, станах веднага и се приготвих да търся пари, защото нямах в момента. А през мене минаха толкова много пари, но аз ги пилеех за разни чудновати неща и работи. Дори не мога да си спомня кому и за какво съм дал пари. Спомням си, че преди десетина дена имах голяма сума, с която можех да си платя не една, а десет такси като студент. Но парите ги раздадох на този, на онзи за разни неща, така напълно безвъзмездно. Но сега се уплаших и се стреснах. Разбрах, че нещата се придвижват към драматична развръзка чрез онзи „другиго“, който ми беше познат от много отдавна. Значи тук шега не бива. Затова тръгвам аз да търся пари. Тръгвам при този, тръгвам при онзи, а на Изгрева няма никой, защото цялото Братство заедно с Учителя са на Рила. Това ми го казва една сестра, която я питам, защо никакъв човек не се мярка на Изгрева. Положението ми е отчайващо и драматично. Цялото Братство е на Рила и аз няма от кого да взема пари. Вървя и се спрях при чешмичката с надписа: „Мисли добре, храни се добре, работи добре!“ Чета тоя надпис и преди да помисля, реших да изпия една студена вода. Там имаше едно канче, налях го и на бавни глътки го изпих. Сега оставаше да помисля, какво да правя. Нали така гласеше надписа на чешмата? Ами какво да мисля? И изведнъж си казвам: Ако Учителят е тука, имам куража да искам от Него пари! Да, но сега всички са на Рила! Щом са на Рила, значи Учителят е с тях, на Рила. Продължавам да мисля, че само Учителят може да ми помогне. И започнах да усещам някаква сила, която започна да ме влече отпред и да ме тика отзад и ме насочи към салона. Аз тръгнах. Тръгнах и вървя към салона. Наближавам на десетина метра от него. Нещо ме кара да вдигна поглед и да го отправя нагоре към стаята на Учителя. И в това време става най-голямото чудо в живота ми. Както гледам към балкона виждам, как Учителят отваря вратата, излиза на балкона и държи един доста голям плик, щото да го видя отдалеч. Той ми подава със знак да се кача и да отида при Него. Аз се затичвам, за да Му спестя слизането и Той ми подава плика още дори не бях се качил горе на последното стъпало на стълбите, които водят към Неговата стая. Подаде ми плика и каза: „Рекох, парите са братски. Ако желаете, върнете ги!“ Аз нищо не отговорих. Целунах Му ръка смутен и слизам надолу по стълбите. Нямах търпение и още докато бях пред бараката на сестра Балтова отварям плика. Той не беше затворен и гледам вътре една банкнота от 200 лв. и една монета от 50 лв. Всичко 250 лв. - точно толкова колкото ми трябват за таксата. Таксата за следването беше голяма 2500 лв., но понеже аз бях сирак, на баща убит във войните, ме таксуваха като беден и затова трябваше да платя 10 пъти по-малка такса. Но ето дойде време да нямам пари да платя тази минимална такса. Тичам веднага, записвам се като редовен студент и така си спасих следването, защото моят настойник проф. Цанко Цанков щеше да ме изключи и то, че му направих забележка и той да купи веднъж кифли на децата със своята голяма заплата. Така, че аз сам си направих всичко и сам си докарах тази драматична развръзка. Сам си бях виновен за всичко. С такива мисли се върнах горе на Изгрева и ето ме отново съм застанал пред чешмата, за да утоля жаждата си през този августовски ден. Изпивам от канчето няколко глътки и погледа отново ми се вторачва в надписа на чешмата. А там, на стената на чешмата имаше барелеф с фигури: сърничка, която пасе, девойка, която чете и орел, слизащ от висините. Загледах се в орела, с разперени криле, който каца и тутакси си спомних, че този орел е слезнал от Рила, за кацне на Изгрева и дойде и се вгради в тази чешма. И изведнъж ми просветна нещо в главата. Нали Братството беше на Рила и Учителят беше на Рила? Откъде се взе Учителят и как пристигна, за да ми помогне и предаде плика с парите? Отидох и се разпитах насам, натам. Никой не бе виждал Учителя. Всички ми казаха, че Той е на Рила с Братството. А аз преди часове получих лично от Него плика с парите, чух думите Му, целунах десницата Му и Той бе за мен тук, физически и духом. След някой и друг ден пристигнаха братята и сестрите заедно с Учителя летуващи на 7-те езера - Рила. Разпитах първо брат ми Гради, а след това и останалите и разбрах, че Учителят през цялото време е бил при тях на Рила. Аз бях слушал и други такива случаи разказани от много братя и сестри, когато Учителят е изпращал от Изгрева да отиде някой на ул. „Опълченска“ 66, да вземе нещо или да донесе нещо в дома, в който е пребивавал Учителя до 1928 г. Онези, които са отивали там, за да изпълняват поръчката на Учителя и когато са чукали на вратата, вратата се отваряла и лично Учителят ги е посрещал и им е давал онова, за което са дошли. А разстоянието от Изгрева до този дом е към 15 км и Учителят не може да ги превари нито пешком, нито с файтон. Това бяха онези случаи, които бяха за нас чудновати и ги разказвахме само на верни приятели. Защото щяха да ни се смеят и подиграват. Затова аз започнах да разказвам този случай на приятелите и той стана известен като случая с таксата, която е трябвало да бъде платена и заради която Учителят с мисълта си и с вътрешния си взор е видял моята нужда и се е притекъл в най-подходящ момент. Но другото не смеех да го разказа, за да не ми се смеят. А това бе, че през това време, в този ден и час Учителят бе на Рила с Братството. Дали Той прелетя с крилата на онзи орел, който бе изписан на чешмата, аз не мога да кажа. Това знание е още недостъпно за нас. Учителят казва, че когато усвоим знанието, което е дадено в Словото Му, ще минем в четвърто посвещение, а това означава, че небето ще отвори своите врати и знанието небесно ще се втече в нас. Чак тогава можем да преценим и да кажем: „Ето така и по такъв начин Учителят се е пренесъл от Рила, за да дойде в онзи миг и да връчи плика с парите на Атанас Минчев, за да си плати таксата за редовен студент“. За мен, онова което не бе чудо, ме невидимата ръка на Учителя, който ми помагаше и която напътваше онзи „другиго“, който да се намесва в подходящ момент, за да ме насочи в новият ми път.