Jump to content
Ани

9. С цигулка, с юмрук и с брадва към високият идеал

Recommended Posts

9. С ЦИГУЛКА, С ЮМРУК И С БРАДВА КЪМ ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ

На Изгрева имаше един чудак, казваше се Игнат Котаров. Хем живее на Изгрева, хем слуша беседите на Учителя, хем пее и свири песните Му, хем е от Братството, но накрая се държеше грубо към Учителя и Го наричаше „дядо Петър“. Това огорчаваше приятелите, създаваше проблеми на Учителя и ставаше изкушение за другите, да преценяват неговите постъпки по различен начин.
Не можах да разбера този човек с неговите крайности. Отивам веднъж при него, а той ме обичаше много и единствено мен ме приемаше от сърдечно, по-сърдечно. Застанал съм пред него и виждам как той държи цигулката с един пръст върху грифа. Той е просълзен. Аз чакам да стане и да се прегърнем както сме правили и друг път, а той седи на стола и казва: „Хванах ре-бемола, хванах ре-бемола. Три месеца го гоня да го хвана. Но накрая го хванах“. А той горкият страдаше подчертано от груба музикалност. Нямаше музикален слух и с пръстите си трудно работеше по грифа на цигулката. Така, че той бе хванал ре-бе- мола или ла-бемол, които са по-трудни за интониране и вече час го държи. Държи го и не го пуска. Не го пуска, защото ако го пусне ще го изпусне и после я го хване, я не го хване. Държи го този ре-бемол, за да може този ре-бемол да знае кой му е господаря и кой му е стъпил на врата и кой го държи да не шава ни нагоре, ни надолу. За вас това е смешно, но за другите, които го слушаха как се упражняваше беше цяло мъчение. Но за мен беше пример за подражание с неговата воля да се стреми към Високия Идеал. За него Високия Идеал бе следният: „Ако има друг живот ще стана цигулар“. Та с неговата упоритост аз смятам, че само за това, че той с часове държеше с един пръст ре-бемола заслужава в следващия живот да стане цигулар.
Той беше човек на крайности. Тук на Изгрева създаваше проблеми на приятелите и на Учителя. Когато се обръщаше към Учителя с неговото „дядо Петре“, ние го възприемахме като кощунство към Учителя. След като си замина Учителят, Игнат стана служител на наблюдателницата на Черни връх на Витоша. Дошли някакви туристи, започнали да говорят за това и онова и накрая започнали да говорят срещу дъновистите и срещу Учителя. Той скочил и започнал да ги убеждава с думи в светостта на Учителя като историческа даденост и за Неговата историческа мисия на земята. Те се изсмяли и започнали да му се подиграват. И както е бил як по тези години, хваща всеки от туристите за яката, удря ги с по един юмрук в лицето и ги изхвърля навън. Те изобщо не очаквали такава дива реакция от негова страна. Изпоплашени слезнали в хижата на Алеко и започнали да се оплакват срещу него. Хижарят му се обажда по телефона, за да разбере каква е работата, а Игнат ги предупредил, че ако следващия ден не се махнат от Черни връх, той лично ще се разправя с тях. Така по свой начин бе решил да защитава делото на Учителя. Също такъв сходен случай той имаше и на връх Мусала, където също беше пазач на наблюдателницата известно време.
Игнат Котаров беше комунист и ятак на комунистите на Изгрева по времето на Учителя. Бяха изминали 30 години откак комунистите взеха властта и управляваха. Всички онези, които той хранеше, подслоняваше и помагаше бяха станали държавни мъже и бяха начело на управлението. А Игнат през това време живееше в една барака. Един ден идват и застават пред бараката три леки коли „Волга“ шофирани от трима шофьори. От всяка лека кола излиза по един генерал с генералски пагон и се запътват към Игнат. Тези трима генерали знаят къде живее Игнат, защото на времето те са отсядали там и са се подслонявали в онези нелегални времена за тях. Игнат познава тримата генерали - те са същите, които на времето е хранил и укривал. А сега те носят една папка и познавайки му характера, казват: „Игнате, искаме от тебе само едно: да подпишеш тука този протокол. Нищо друго - само да подпишеш“. А той веднага ги пресича: „Че как така ще подпиша? Вие добре ли сте с ума и със здравето си? Нали трябва да прочета както пише?“ Игнат взима папката и почва да чете протокола. А там пише, че поради неговите заслуги, за укриване, подслоняване и подпомагане с всякакви средства на нелегални комунисти преди 9. IX.1944 г. то той се удостоява като активен борец против фашизма и като такъв ще получава еди каква си пенсия като активен борец. Хвърля им папката и взима в дясната си ръка секирата, с която си сече дърва и която случайно е зад вратата му. „Виждате ли това нещо? Познавате ли го? Сега ще ви съсека на парчета! Марш от тука! И да не ви виждам. След 32 години ще ми идвате вие сега на мен, за да ме признавате като активен борец и да ми давате пенсия! Аз дето съм ви хранил, поил и пазил. Аз вас не ви познавам. Такива хора, които идват след 32 години, за да ми благодарят с държавна пенсия заслужават да бъдат съсечени на парчета. Ако не си тръгнете веднага - ще ви избия!“
Онези са стъписани, уплашени са и моментално избягват от бараката. Те познават Игнат, че може да направи всичко с тях. А те не са и въоръжени, нито са дошли с охрана, както правят, когато отиват и слизат между народа. Те знаят, че отиват при своят бивш ятак, че му носят протокол и голяма награда, затова очакват той да им благодари и да ги разцелува заради пенсията, която ще му дадат. Бързо се вмъкват в трите генералски „Волги“ и трите генералски коли запрашват към града. Разказваше ми този случай Игнат и толкова бе възмутен, че кръв се наливаше в лицето му. Беше го яд, че онези, с които се борил за един Висок Идеал бяха го опорочили и бяха го продали и направили за разменна монета за всякакви там заслуги и привилегии. С брадва беше защитил Високия Идеал и своите комунистически убеждения. Неговият стремеж да се добере до Високия Идеал беше достоен за уважение, но не и за подражание.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×