14. Музикантът, който търсеше друго съзвучие в живота си

[Ани]

14. МУЗИКАНТЪТ, КОЙТО ТЪРСЕШЕ ДРУГО СЪЗВУЧИЕ В ЖИВОТА СИ

Имах приятел фаготист във Филхармонията. Казваше се Гърдев. Баща му го убиват на фронта и той остава сирак. Майка им остава вдовица, преживява трудно и си загубва паметта и оставя три деца. Тези невръстни деца започва да ги гледа и отглежда баба им. Така той е преминал през трудно детство. След войната става музикант, свири на инструмента фагот като след време се оженва. След женитбата му потръгва и през 1928 г. идва в София и влиза да свири във филхармонията. Става професор в Консерваторията. Но ето, че една млада жена се завъртява около него, харесва го. Днеска, утре - тя го ухажва, а на него му става приятно. Но той си уважава жената. Обаче идва времето на изкушението. Преминава през него и ето младата жена вече настоява да се разведе със съпругата си, след което той да се ожени за нея. Това го поставя в противоречие и всичко споделя с мен: „Аз съм доволен от жена си. Как ще се разведа с нея?“ Аз мълча и нищо не му казвам. По едно време той направо поиска да отида при Учителя и да запитам за неговата работа. А мен ме е срам да говоря на Учителя за такива работи. Аз се срамувах от себе си, за моите хубавици, за които Учителят знаеше, но аз си носех моята съдба и не исках да се нагърбвам с чужди проблеми. Тогава му казах, че ако иска мога да го заведа при Учителя. Той се съгласи, определихме си среща, но за моя изненада той не се яви. На следващия ден аз си замълчах и не го упрекнах, че съм го чакал напразно, за да ходим двамата при Учителя във връзка с неговия въпрос. След две седмици аз съм на Изгрева и изведнъж виждам пред салона Гърдев и жена му. Аз се приближавам към тях и се здрависвам. Точно в този момент излиза

Учителят и Той застава срещу нас. Аз ги запознавам с Учителя и те Му целуват ръка. Миг след това Учителят се обръща към Гърдев и му казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал. Вие живеете на нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо. Без нея ще съсипете живота си“. Тримата сме застанали като гръмнати. Аз не бях казал нищо на Учителя. Никой не продума нито дума. Жена му целуна ръка на Учителя. Гърдев също си свали шапката и Му целуна ръка. Аз стоях като занемял. На следващия ден той ме среща и ми казва: „Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя?“ Аз му отговарям: „Щеше да стане онова, което ти беше преди да срещнеш и да се ожениш за тази жена. Щеше да станеш едно голямо нищо“. Той ме прегръща и се разцелувахме. Аз също бях преминал в младите си години в беднотия и немотия, защото майка ми също бе вдовица, а ние сираци от войната. Тази братска прегръдка ни отведе в детството ни, където спомените можеха да ни обединят чрез един идеал. А този идеал за детските ни години бе да възмъжеем, да станем големи, за да преминем по пътя, по който бяха преминали предишните поколения. Ето, сега ние бяхме в този път и разбрахме какви препятствия и пречки стоят пред нас. Можеше да ги превъзмогнем не само с мъжество и сила, но и със знание. Обикновеното знание бе достъпно за нас, но то не ни помагаше да прескочим проблемите си. Имахме привилегията, че срещнахме Учителят, че целувахме десницата Му и чрез нея получавахме онази помощ и онова знание необходимо за човешката душа да разреши своята задача, когато трябва да разрешава една от най-важните задачи на земята. А това е отношение на човешки души към Първопричината на живота. Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде и отношението на онзи, с когото живееш към теб. Защото човешките души вървят към Бога по закона на съзвучието. А хората на земята се движат по своят път и търсят общение помежду си, за да изразят това съзвучие чрез живота си.