Jump to content
Ани

4. Иван Салонски

Recommended Posts

4. ИВАН САЛОНСКИ

При нея е живял до построяването на салона на ул. „Оборище“ 14, някъде 1922-1923 г. Като построяват салона той се премества да живее в салона и да поддържа там реда и порядъка в салона. Така му излиза името Иван Салонски. Фактически след построяването на салона той остава там да живее на ул. „Оборище“ 14, за да поддържа салона, да се грижи за салона. Нали след като излязат всички от салона трябва да подредят столовете, да изчисти, да зареди печката ако е зимно време, цветя да полее, да пази и т.н. и там си е живеел, там е спял. Всъщност къщата на сестра Паша и салонът не са били далеч едно от друго и за него не е представлявало затруднение. Така че той продължавал да работи при сестра Паша, но голяма част от времето му е било вече за салона. Бил е като ключар, като пазач по време на беседите държани от Учителя, защото нашите приятели, които са посещавали тогава салона сутрин рано и по време на неделните беседи не са имали някакъв вътрешен порядък и са закъснявали. Това нещо Учителят е искал да се избегне някак си и всички да бъдат точно в пет часа, та Той като влезе всички да са вече там и да няма отваряне и затваряне на врати. И вероятно Учителят е изказвал такава някаква идея, че е добре някой да въведе тоя ред. Обикновено когато Учителят има някаква идея, Той я съобщавал, но в някаква безлична форма. Ако има някой да я подхване - добре, но ако няма - няма. Така Учителят е изказал тази идея, някой напълно свободно да приеме това задължение и да следи да няма закъснения. А брат Иван е бил един от тези наши приятели, които стриктно са изпълнявали указанията и препоръките, които е давал Учителят, с никакво отклонение, абсолютно. Когато Учителят направил това предложение брат Иван доброволно, без да обявява е поел това задължение да го прави. И наистина от тогава нататък Иван щом стане пет часа отивал на вратата, заключва я и вече никой не смее да влезе. И понеже той се отличавал със сравнително голяма физическа сила и също с голяма психическа сила, никой не е смеел да му противоречи и да иска да влезе. Всеки ден, който е идвал след пет часа и го е виждал на вратата изобщо се отказвал от всяко намерение да влиза в конфликт с него и да го преодолява. Да, никой не е смеел да влезе вътре. А той тогава вече е бил възмъжал нали, както казах фигурата му е била набита, не висока, широка. Аз имам снимка от тогава, на цял ръст са му я направили и ще ви я покажа да я видите какво представлява. С дълга коса черна, права, така изобщо, защото е добре да се приложат някои снимки. Аз имам някои братски снимки. Той нали не е допускал изключение никому и от тогава се е въвел ред и е нямало никакво закъсняване. Всеки, който е искал да слуша беседите, независимо какви са, е гледал да отиде на време, защото знаят, че Иван Салонски няма да се поколебае с никого. За него е нямало приятел, познат, по-близък, по-далечен. Към всички стриктно е спазвал и изпълнявал това, което е препоръчал Учителят, защото Учителят никога не е издавал заповеди, никъде не е давал нареждания. Учителят е поднасял тия предложения в такава форма, че да не засегне личните чувства на когото и да било. По такъв начин е могъл да се създаде един ред и порядък. В тоя ред и порядък има един интересен случай: между нашите приятели е имало един така наречен Колю Каишев. Последния е бил роднина на Учителя. По коя линия? Има известно предположение, но все пак не съм напълно сигурен, затова ще премълча този въпрос. Но Колю Каишев е бил голям приятел на брат Иван, но бидейки голям приятел с него, той е знаел, че не трябва да нарушава порядъка. Случаят е бил на лекция на Младежкия клас. Тогава Учителят давал теми. Зададената тема е трябвало да бъде разработена от всеки. Преди да се започне новата лекция всеки си е прочитал темата, която е зададена. Имало е списък у един от учениците, който съобщавал по ред имената и всеки си прочитал развитата тема. Списъкът у кого е бил не зная точно, но брат Иван нали е на вратата и същевременно следи за присъстващите се мъчел да подскаже на този у когото е списъка, че Колю Каишев го няма и да не му казва името, за да не се разбере, че го няма. Но този със списъка не си вдига главата и няма начин брат Иван да му подскаже, че Колю Каишев го няма. И така споменават името на Колю Каишев. В тоя момент се отваря капандура на тавана и Колю Каишев започва да си чете темата,която е развил. Макар че е закъснял той държи да си прочете темата и затова се качил на тавана. Това е бил уникален случай. Всички слушат, Учителят също. И накрая когато всички са си прочели темите, Учителят казал: „Хубав и оригинален е тоя начин да се прочете темата, но за предпочитане е всеки да си идва на време и да си чете темата от мястото“. Така приключва този интересен случай, който едновременно показва отношението на брат Иван към по-близките приятели, а също и респекта, който учениците имат от брат Иван, а и също как щат-не щат изпълняват изискването на Учителя да има порядък в клас. Ето точно сега аз ви поднасям една снимка на брат Иван. Той точно тук на брадичката има една черта, а тази черта е показател и знак на вярност. И точно като ви казвам, това не е случайно, че той има тази черта на вярност. Това е снимка, която аз съм му я правил. И точно случаят е верен. Може да е Колю Каишев, обаче е верен на Учителя, ще чете от капандура.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×