Jump to content
Ани

6. Задачата с боровите дъски

Recommended Posts

6. ЗАДАЧАТА С БОРОВИТЕ ДЪСКИ

Така, за за завърша живота на брат Иван в едри щрихи, след като той сам вижда, че от него няма да стане никакъв офицер, никакъв авиатор и т.н. след като преживява неприятностите в затвора и благодарение на Стамболийски го освобождават от последствията на неговите действия, връщайки се към нормалния живот, той вижда, че тоя път на движение не е подходящ за него. като прави размисли върху това вижда ,че той може да се занимава с наука в областта на литературата. И така той се записва да следва литература, изкарва си това образование. От многото разговори, които съм имал с него знам, че той е бил един от видните студенти с оригинален ум, с оригинални мисли. Той записва и следва литература, българска литература. Не е ли задочно? Ами не е ставало въпрос, но мисля, че не е задочно. Че той си го е изкарал нормално. Даже тогава задочно образование не е имало. Тогава имало два вида университет. Единия редовен, а другия свободен. Но той не е бил задочен, но не знам каква е била разликата между единия и другия. Но той всеки случай не е бил в свободния, а в редовния университет. Имал е такава една оригинална мисъл на изказване. Дипломата му запазена ли е? Не, но от това, което аз имам от него, единствено са ми останали таблиците по астрономия, които той използваше за правене на хороскопи.
Той имаше легитимация, паспорта аз го имах, но понеже аз бях единственият, който така да се каже се сещах за него. Той умря в ръцете ми. Но това ще стане по-нататък, необходимо да го кажа. Мисля да карам хронологично. Ставаше въпрос за документите. За образованието, дали завършва като редовен студент или работи и учи едновременно. Той работи като журналист. Знанията, които натрупва в тая област са големи. Той работи във вестник „Зора“, там е бил журналист. Как се е подписвал? С Изворски ли. Вестници, статии аз нямам. Той вкъщи не държеше нищо. Той живееше на Изгрева точно на това място му беше бараката, където е гаража и топлоцентралата на руската легация. Улицата, която минава покрай гората и тази, тя се казваше „Незабравка“ и мисля, че и сега така се казва. От едната страна е гората, от другата страна беше Изгрева. Мястото където той имаше барака е било братско. На това място той си беше направил една барака. Три на четири беше може би стаята, където той живееше. До него беше залепена някаква друга барачка за дърва и за въглища. И това е. фактически бараката му се състоеше от едно антре и от това антре се влизаше в стаята и в помещението, което ползваше за дърва и за въглища и за непотребни неща. Това имаше той. В стаята наредбата му беше от една маса, три стола и едно легло. Нищо друго нямаше. Гардероб нямаше. Имаше една закачалка, на която да си закача нали нещо, зад вратата се намираше закачалката и в единия ъгъл имаше някаква етажерка, която се закриваше с едно перде, на която той си държеше бельото. Нищо друго нямаше. И една печка за отопление с дърва и въглища. На масата му имаше един радиоапарат, който слушаше доста често. Слушаше новини, музика, вечерно време имаше и класическа музика предаваха по някоя станция, по която като я намери слуша. Между другото трябва да кажа, че брат Иван беше много музикален. Наред с голямата памет за текстове, той имаше и добра музикална памет. В това аз лично съм се убедил. Можеше да свири на цигулка. Имаше цигулка. И тия материални ценности, които останаха в него, освен интелектуалните, които аз можах да взема, като материални ценности, взех цигулката и таблиците му. Други материални неща аз не съм взел. А той и нямаше. Трябва да кажа, че и часовника си беше ми завещал. Имаше джобен часовник, от времето когато са били построявани железниците в България. Как фирмата се е наричала не знам, но тя е снабдила всичките си служители от най-ниското стъпало до министъра с поръчка от фирма „Мовадо“ в Швейцария, снабдила ги е с джобни часовници. Изискванията на фирмата са били, на тая транспортна фирма са били да могат да ги ползват железничарите при всички условия, които има един транспортен работник. Кой му беше дал или продал тоя часовник не знам, но той вървеше много точно и досега продължава да върви. Аз дълги години след като брат Иван почина го носех тоя часовник, после го оставих. Веднъж не знам как го повредих, дадох да го поправят в Трявна. В Трявна той имаше двама приятели - Цаню и Славко, за които по-нататък ще говоря. Те имаха там един близък часовникар, който можа да намери такава част и я сложи. Аз след като поправих часовника вече не го носех, а го оставих така да го имам за спомен. Та материални богатства брат Иван нямаше. Той имаше само интелектуални. Значи той работи като журналист във вестник „Зора“. По тоя начин си изкарвал прехраната, понеже както Учителят му е казал: „Момче, ти да се стегнеш за големи страдания“, това наистина се е сбъднало и целия му живот е низ от много, много препятствия, които той е трябвало да преодолява. Бил е журналист, бил е мозайкаджия, чукал е камъни, какви ли не начини от трудни, по-трудни. Съдбата го е притискала, за да си изкарва прехраната, без да пречи на някого. Живеейки с минималното той е намирал начин да върви напред, но да изпълнява така както той намира, че трябва да се изпълняват препоръките,които дава Учителят в беседите си. Той е един от тия наши последователи на Учението на Учителя,който е имал възможността да слуша Учителя непосредствено, да чува почти всичките Му беседи от създаването на Школата до нейното прекратяване, докато Учителят е бил на тоя свят. С изключение на една или друга беседа, когато съдбата го е притискала и той е трябвало да бъде или в затвора, или в обществената безопасност, или в полицията, където просто, без да направи някаква беля, съдбата го е слагала в такъв шах, че е трябвало да изплати нещо. Един от случаите, при които той хем изплаща или някаква задача решава или може би някакво задължение разплаща на физическото поле, хем изпълнява задача дадена от Учителя. Веднъж в една беседа Учителят казва: „Всеки наш приятел трябва да намери хубави борови дъски, да си направи от тях легло и така леглото му да бъде от чисти нови борови дъски“. Учителят го казва това в лекцията, но брат Иван си казва: от къде ще намеря аз сега дъски. Аз нямам пари за хляб, а пък дъски да намеря та да са рендосани, та да са нови.
Тая задача май, че няма да мога да я изпълня. И на другия ден, както си върви по улицата, хоп един стражар идва, арестува го. Нито му казва защо, за какво, нищо. Просто го арестува и го закарва в участъка. Веднага го хвърлят в една стая там, където никой нямало. Обаче кога поглежда бай Иван, нара на който трябва да почиват затворените там е току-що направен от чисто нови борови дъски, току-що преметени, даже по тях талаш имало още и прах. Майстора току-що си бил излязъл. И Иван пренощувал там 2-3 нощи и така по чужда принуда изпълнил задачата, която бил дал Учителят и след 2-3 нощи излязло, че са го арестували на вятъра, по погрешка. Дали указание на стражарите да търсят някого с голяма коса. По това време доста анархисти шетали в София и виждайки Иван с дълга коса, върви гордо така изправен, независим и решават, че той е анархиста. Вземат го и го затварят. След това се оказва, че не е той. Но нали задачата да спи на борови дъски е изпълнена. Ето, такива случки на брат Иван има много. Той трябва да ги преодолява, но той си знае, че големите страдания тепърва започват. Така ще разкажа за патилата на нашия приятел и същевременно да се получи една представа от това, което Учителят му е казал още когато той е бил на 10-12 години,като малко момче при него.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×