Jump to content
Ани

9. Конят при Диана Бад

Recommended Posts

9. КОНЯТ ПРИ ДИАНА БАД

Сега искам да кажа за случката при чешмата в Диана бад.
На Изгрева се установяват нашите приятели постепенно от 1926 година. През 1927 г. се построява на Изгрева само тая стаичка, която после е била приемна на Учителя. Тая година построяват тая стаичка и Учителят живее там. Заедно с Учителя - 1926 г. и зимата на 1926/27 г. остават на Изгрева да живеят Учителят в тая стаичка, бай Иван в една палатка и Веса Козарева пак в палатка. Това са тримата,които изкарват зимата на 1926/27 г. на Изгрева. Бай Иван живее в палатка и Веса Козарева. Учителят ги е посещавал често. Един зимен ден, много студен бай Иван стои в палатката седнал там на стол или на леглото си, но палатката била голяма от зебло. Учителят влиза при него и му вика: „Иване, как е?“ А той отговаря: „Учителю, студено е, не може нищо да се прави“. А Учителят му казал: „Вярно, нищо не може да се прави, обаче може да се мисли!“ Туй съм го запомнил от бай Иван и когато имам трудни такива моменти да решавам, винаги си го спомням това, че може нищо да не се прави друго, обаче да се мисли винаги може. А това е най-важното в случая.
И така започва живота на Изгрева. Но няма вода, няма електричество, няма нищо. Вода са си носели от така наречения „разсадник“ в парка в Борисовата градина, където са сега тенис-кортовете, там близо до Телевизионната кула от долната страна. Там е имало разсадник и до там имало прекарана вода. От там с бъчва са носели вода. Но решават, а Учителят подсказал идеята, че долу в Диана бад, някъде, където е сега гарата, в околностите долу около линията може да се направи чешма. Има извор и може да се направи чешма. И нашите приятели започват да работят, за да се направи тая чешмичка. Между тях е и бай Иван. Един ден, от всички, които до тогава са вземали участие в работата никой не е отишъл. Отива да работи само бай Иван. А Учителят, знам от бай Иван, винаги когато е имало общо мероприятие, Той е бил там. Може само с присъствието Си, може само с някакви указания, може с нещо друго, но той е бил там и е давал импулс и тон на работата на приятелите. И бай Иван разказваше, че винаги когато Той е там, просто не се забелязва колко лесно и колко приятно се свършва цялата работа. И така тоя ден бай Иван само работи и Учителят верен на принципа, който има, макар и един там да работи Той е там и присъства на работата. Става вече привечер и Учителят вика на бай Иван: „Ами трябва да привършваш вече и да си ходим“. Но като казал това и не щеш ли идва един наш приятел, на който аз не му знам името. Последният започва да приказва с Учителя. Приказвайки така те се разхождат напред-назад и бавно се отдалечават от мястото където бай Иван работи някакви изкопи, а това е била вероятно и целта на този наш приятел, да проведе разговор с Учителя, но така, че бай Иван да не чува. Учителят вероятно съзнателно се поддава на желанието на този приятел. Отдалечавайки се на известно разстояние те се разхождат напред и назад и си приказват. Какво си приказват бай Иван не знае. След около 1/2 или един час са говорили, този приятел поема за към града и си отива, а Учителят се връща и подал на бай Иван ръка и казал: „Хайде, стига!“ А бай Иван е в трап, там копае. Подава му ръка и го издърпва от трапа. Та се поизмил, поизчистил и докато се привеждал така в ред, Учителят му казва: „Ти знаеш ли този наш приятел с какво ме занимава досега?“ Бай Иван отговорил: „Не зная, Учителю“. „Ами този наш приятел си харесал един кон“. Бай Иван мисли и казва: „Кон, това трябва да е някакъв символ. Значи този има някаква материална цел“. Така си разсъждава в себе си бай Иван. „Ти знаеш ли какво иска той?“, продължава Учителят. Бай Иван казва, че не знае. „Ами този наш приятел като харесал коня искал да го пипне и знаеш ли какво го посъветвах аз?“ „Не знам“, отговорил бай Иван. „Ами аз му казах, да пипне коня.“ Иван остава учуден, защо Учителят му дава такъв съвет. Щом ще го пипне значи ще има неприятни последствия. Учителят продължава разговора с въпроси. „А знаеш ли какво ще стане като пипне коня?“ „Не знам“, отговорил бай Иван. „Ами като пипне, казва, коня ще го сложат в дрънголника“. Бай Иван онемял. „И знаеш ли какво ще стане по-нататък?“ „Не знам.“ „Ами той ще си изкара в дрънголника и след това ще го пуснат и ще дойде след това при мене и знаеш ли какво ще ме пита той? Ами ти не знаеше ли, че така ще стане та ми даде такъв съвет? А аз ще му кажа тогава, ами зная. А той ще ме пита, ами като си знаел защо ми даде тоя съвет? Тогава Аз ще му отговаря: ами ти не идваш при мене, за да ме питаш как да избегнеш изкушението, за да нямаш неприятности, а идваш при мене да ме питаш как да избегнеш неприятностите, неприятните последствия от действието, което искаш да направиш. Ето, затова ти дадох тоя отговор“. Тук Учителят оставя всеки за себе си да решава нещата. Това е един случай уникален в нашето общество, където Учителят решава една дилема сред нашите приятели, че не може човек да иска съвети от природата или от същества от категорията на Учителя как да избегнат неприятностите, лошите последствия от една неправилна постъпка, като знаят, че ще имат лоши последствия, а те искат да избегнат лошите последствия, за да имат добри материални облаги. Такова нещо не може в природата. Като искаш да минеш по даден път, ти имаш свободата да избереш тоя път да вървиш, но трябва да носиш и последствията от движението по тоя път. А всички искат да имат хубави резултати, а разходите да ги носи някой друг. Този случай е много интересен в живота на нашите приятели. Учителят казва, че човек трябва да обуздае своя кон. А конят се отнася за човешкия ум. Той е сила, която трябва да се обуздае.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×