Jump to content

11. Пророк Илия и брадвата


Recommended Posts

11. ПРОРОК ИЛИЯ И БРАДВАТА

Животът на Изгрева е протичал така, че е имало най-различни приятели. А кои са били приятели, кои не са били приятели, това си е знаел само Учителят. Но между многото, които са живели там на Изгрева е имало един, който е известен на всичките - Любомир Лулчев. Лулчев се е вклинил там в живота и доста задачи е трябвало Учителят да решава с него. Види се така трябвало да бъде. Много от последователите на Учителя, които се мислели себе си за последователи са били и последователи на Лулчев. От тия същите приятели той си издърпвал така да се каже известно количество от тях и си ги е занимавал отделно. Интересното е, че своите си лекции той ги е държал там където са били долу, а в долния край на Изгрева са били направени тоалетни, нещо като обществени тоалетни. И този Лулчев там наблизо ги е събирал и там си е четял своите лекции. Какво им е четял не знам. А и бай Иван не знае, защото не е ходил там. Аз споменах, че на Изгрева с голяма физическа сила са се отличавали Игнат Котаров и бай Иван Антонов. Но Игнат е бил с голяма физическа сила, но не организирана, просто не е била канализирана и я използвал и за неприятни цели. Но както и да е, случилото се минало и заминало. Но въпреки, че Игнат е бил страшилище така да се каже, може би е силна дума тъй и неточна, но в момента не мога да намеря друга. Все пак той е внасял някакъв респект сред останалите със силата си. Игнат влиза веднъж в конфликт с Лулчев, разчитайки на силата си. Но Лулчев е бил свързан със силите на Черната ложа и е владеел някакви такива закони, че Игнат е пострадал. В такъв смисъл, че той за малко не си е отишъл от този свят. Станало е някакво развиване тука на пъпа и ако Учителят не се е намесил може би Игнат е щял да си замине. Интересното е обаче, че тоя същия Лулчев нали се е справил по този начин с Игнат и му е дал да се разбере, че Игнат да не му се навира в него. Но тоя същия Лулчев не е смеел да се справи по същия начин с бай Иван. И нещо повече, бай Иван е имал такова негативно отношение и презрителност, че даже не е говорил с него. Често пъти Лулчев е минавал край бараката му и го е поздравявал, а бай Иван не го е поздравявал. Веднъж даже е минал с цялата си така наречена „упанишада“ и Лулчев поздравява бай Иван, а другите не поздравяват бай Иван. А бай Иван им вика: „Ей, калпазани, с калпазани такива, не виждате ли, че тартора ви ме поздравява, а вие мълчите като риби и минавате като говеда? Друг път да минавате и да поздравявате“. И така ги стреснал, на което Лулчев не е смеел с нищо да реагира. От което за си правя заключение, че Лулчев владеел не знам какви сили, тъмни, но си е знаел мястото както се казва поговорката: Всяка жаба в своя гьол, и не е нагазвал територията на бай Иван и не е смеел да я нагазва. Държал се е на почтено разстояние. Как е знаел, какво е знаел за бай Иван, то си е негова работа, но се е държал настрана. Бай Иван обаче трепери и се ядосва, че Лулчев така се вмъква в живота на Изгрева и губи много от времето на Учителя. А той знае едно бай Иван: Учителят е казвал много пъти, че никой няма право да му губи времето с лични работи повече от пет минути в годината. Бай Иван това го знае. Това нещо за пръв път го чувате за пет минути в годината. Аз го знам това от бай Иван. Аз в беседа не съм го намерил, но съм сигурен, че го има и е тъй. Бай Иван това го знае. Знае обаче и друго: че Учителят е казал: „Никой няма да прави никакви, каквито и да било гюрултии и други неприятни инциденти вътре в оградата на Изгрева“. И бай Иван това е съблюдавал. Ако има някакви въпроси да решава, които са свързани с нещо, което може би ще допринесе за гюрултия, до неприятности и други такива неща, той е гледал да го решава някъде навън оградата, пък и да било един метър от нея, но не и вътре в оградата. Спазвал е всичко точно както нали е слушал от беседите, които е държал Учителят. Виждайки, че Лулчев прави много такива работи, отнема времето на Учителя, меси се в братския живот, стават много нередности, бай Иван взема решение, че трябва да се справи с тоя човек. Така да се справи, че той веднъж завинаги да спре да се занимава с това. Как да се справи бай Иван? Той си знае едно, както е решавал въпросите преди повече от 2500 години, така е решил да ги реши и тоя път. Понеже идва въпроса за 2500 години ще го разкажа този случай. Да, аз ще го кажа в хода на разказа. Продължаваме. И сега взема той решение, че той ще ликвидира този Лулчев. Как ще го ликвидира? С брадвата. Приготвя си брадвата, наточва я, нагласява я всичко и един ден облича се, било е студен, зимен ден. Облича си палтото, слага я под палтото и отива там където е мястото до оградата. Въпросът ще го решава вън от оградата. Отива той и проучванията му са, че тоя ден Лулчев ще се мерне на Изгрева, ще дойде там и сигурно ще влезе при Учителя и така, неговите сведения са такива и чака. Натъй, натъй се разхожда, но как става така, че Лулчев влиза вътре в оградата без бай Иван да го види и да го пресрещне преди да влезе вътре, да се справи с него. Вижда го, когато той влиза в приемната на Учителя и Учителят го приема, отваря вратата и го приема. Бай Иван си казва, сега аз ще го дебна и той няма да излезе без аз да го видя. И застава там край чешмичката,която беше с картината, на която пишеше: храни се добре, мисли добре, работи добре! Тая хубава чешмичка. Там при нея е било като вход. Разхожда се напред-на- зад и чака Лулчев да излезе. Чака го час, чака го два, чака го три, чака го четири часа, но Лулчев не излиза. Какво приказва с Учителя не знае, но Лулчев не излиза. А студено е и бай Иван премръзнал вече, но не си напуска поста. Вътре да влезе в Изгрева не смее, там Учителят е забранил. Той чака отвънка. И ето след четири часа на вратата се показва Учителят. Учителят се показва, сложил си ръката така и видял бай Иван и го извикал с ръка: „Ела, рекох, бързо“. И бай Иван тича при Учителя. Отива бай Иван при Учителя, Учителят е на вънка, вратата е затворена. Извадил от джоба си банкноти от 1000, 2000 и 3000 лева са били, дава ги на бай Иван и му вика: „Тичай бързо до магазина да вземеш пирони. Три килограма пирони ми трябват.“ Бай Иван като войник нищо не отказва, всичко изпълнява точно. Грабва парите и с най- голяма скорост тича някъде към Цариградското шосе, където имало магазин и купува три кг пирони. А брадвата? Брадвата у него, той не я изпуща нея. Три кг пирони. Тича бързо да ги предаде, да не изпусне Лулчев. Да, ама през това време Учителят изпратил Лулчев. И така бай Иван не можал да го съсече с брадвата. Но той от напрежение, от яд, от всичко, което му се случило, че от студ и от нервно напрежение вече така се е сковал, че вече не може нито да приказва, нито да стои, нито нищо. Тогава Учителят го вкарва вътре в стаята и започва му разтрива ръцете. Бай Иван ще си съсипе черния дроб и жлъчката, а той черния му дроб беше съсипан от такива ядове, че не може да понася нередностите, които правят нашите приятели, а пък не може да ги оправи. И се чуди как да направи, че да се изпълнява това, което дава Учителят. И тогава Учителят му разтрива ръцете, бай Иван е бил тъй вкочанясал, че аха да си замине. Просто ще се пръсне черния му дроб, нали излъчва такива отрови, че не може да се справи организма му. И Той му разтрива ръцете, дава му чай да пие, така, така, така и му казва: „Илия, Илия,
Илия, ти си стигнал до крайния предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не вземеш да се връщаш назад, не знам как ще си решиш задачата. Трябва да направиш всичко възможно, да почнеш да се връщаш назад“. Защо му казва Илия? Е, тъкмо заради това, защото именно бай Иван е преродения Илия. Пророк Илия, този, който е убил 400 души пророци, 400 пророци е нарязал като краставици. За живота на Илия бай Иван можеше да приказва с часове и с подробности. И аз от него знаех много за Илия, за пророк Илия и правя аналогия пак от изказването на Учителя. Но тука ще го вмъкна пак образа на дядо Благо. Понеже дядо Благо пък знаем от Учителя, че е бил Климент Охридски. И се е говорело между нашите приятели, че учениците на Климент Охридски, наред с многото работи, които са знаели и са правили, всички са носели някакви тояги, пръти, дълги такива и са ходели с тях. После вече като завършват училището тръгвали са и проповядвали носейки всички своите тояги. А дядо Благо викал: „Ама вие да не мислите, че това са били обикновени тояги! Това са били жезли, които са носели учениците на Климент Охридски“. И това става пред Учителя. А Учителят казва: „Виждате ли този, който е бил Климент Охридски как знае какво са носили учениците“. Нали и заради това тая аналогия,която дава Учителят така може би пряко или за хората,които са били край Него, точно направо не е визирал нещата, не е казвал нещата, но ги е казвал в такава форма, че умния да се досети, а другия, той ще мени и ще замине край тия Слова без да разбере нищо. И така Учителят е подсказвал, нали за всеки един, ако е ставало нужда, да подскаже кой какъв е. Както е казал за Толстой, че е преродения Сократ, както е казал и за брат Ради, че е преродения патриарх Евтимий и за много наши приятели. Та така е завършила тая случка с бай Иван, със свети Илия и със секирата. Да. Секирата не е могла да влезе в действие, но Учителят е взел мерки нали да няма тоя път кармична завръзка, а нещата да се развържат по друг начин. И наистина успява Учителя, а бай Иван вече сменя по-нататък нещата. Той не се примирява с Лулчев, но вече взема едно друго становище, оставя го оня да си върви в своя път. Трябвало е да започне да се връща назад от своя път на пророк Илия, за да стане ученик на Учителя.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...