Jump to content

16. Пост и мобилизация


Recommended Posts

16. ПОСТ И МОБИЛИЗАЦИЯ

По едно време политическото положение е било напечено и вероятно някакви учения мобилизационни е имало в навечерието на войната. Бай Иван трябвало също да бъде мобилизиран. Идва му повиквателната, обаче той решава да не отива. Минават ден, два, някои от приятелите, които получават заминават, ходят при Учителя, искат Му съвети и т.н. Той им казва кому каквото е нужно, но бай Иван не отива. Наближава времето когато той трябва вече да се яви и не щеш ли Учителят го среща на Изгрева и му вика: „Готвиш ли се за мобилизация?“ Бай Иван казва: „А-а, не, аз съм решил да не ходя“. Учителят му казва: „Ама ти знаеш ли последствията ако не отидеш?“ Бай Иван казал: „Знам ги!“ „Ама готов ли си да понесеш тия последствия?“ „Да, готов съм.“ „Знаеш ли, че наказанието може да е смъртно?“ „Знам.“ „Готов ли си да го понесеш?“ „Готов съм!“ Тогава Учителят му казва: „Щом е така, ти вземи и пости десет дена“. И като му казал Учителят да пости десет дена, той постил и така отслабнал и наистина мъчно се движел и на десетия ден дошли военните да видят защо не се явява на мобилизацията. Но като го видели така, че едвам диша, че едвам се държи на краката си разбрали, че от него няма войник да стане. Само постил, но вода не е пиел. Е, как е постил не знам, но е постил, както му е казал Учителят. Те като го видели казали: „А-а, ти момче не ставаш за армията“ и го освободили. И така бай Иван не заминава в армията по причина на това, че е бил готов да понесе всички неприятности, които ще му се случат, а пък вероятно Учителят виждайки, че той е готов да понесе последствията от избрания от него път, му дава метод, чрез който да може да мине благополучно неприятностите.
От 1956 г. до 1964 г. аз прекарах живота си с бай Иван и струва ми се, че всичко каквото той имаше да ми кажа, той го каза по най-различни поводи. Той ми е разказвал случки, с които е подкрепял някаква идея, някакво становище, някакви указания, някакви мисли от Учителя и т.н. По тоя начин аз знам за бай Иван цялата му биография, целия му живот не преднамерено разказани, а като естествено. Те така са най-добре запомнени. Много от тях съм ги слушал по няколко пъти. Много пъти съм ги слушал и понеже аз тогава бях млад, някой път се ядосвах: Абе викам стой, няма ли какво да ми кажеш, че пак същото ми разказваш. А сега като са минали годините и си питам някой път: Абе къде е сега бай Иван да ми каже още един път, още пет пъти за това. Тогава съм го слушал и съм възприемал по един начин. Сега като минаха годините много работи си ги обяснявам вече по-пълно. Виждам ги в друга светлина. Някои работи може би да не си спомням точно как са били, но така линията си я знам. И когато ги разказвам по един и същи начин, не изпускам нали едно или да заменям друго. Ех, някой път може да употребя една дума или друга, но линията я знам точно. Всичко го имам в ума си, някой път жена ми Жечка ми вика, това съм го слушала, стига си ми го приказвал. А пък аз точно тогава си казвам, къде е бай Иван още един път, още два пъти да ми го каже. Защото сега като ми го каже имам да му задам още много въпроси, за да си допълня. Ами това защо е така, ами онова защо е така. Но няма го бай Иван вече. Останаха у мен само неговите спомени. А и това не е малко. Благодаря.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...