Jump to content
Ани

21. Евакуация в Трявна

Recommended Posts

21. ЕВАКУАЦИЯ В ТРЯВНА

Сега идваме в разказа си в годините, когато войната 1939-1944 г. вече бушува в България и в Европа. Положението става доста сериозно. Американци и англичани бомбардират вече и България. Аз самият си спомням и бомбардировките над Русе. Наистина страшно беше и до такава степен, те не само София бомбардираха, но и Русе, не защото Русе беше прицел, но отсреща Гюргево беше прицел на английските самолети, но нашите ги закачаха с противовъздушна отбрана и като няма накъде, не могат да стигнат до Румъния, вземаха че си изсипаха бомбите в Русе. И беше страшно трещене на бомбите до такава степен, че баща ми взе решение и направи окоп в двора. След туй се преместихме, имахме лозя далеч извън града и там живеехме и от там наблюдавахме като на театър бойните действия на английските самолети както на нашата противозенитна артилерия и на румънската артилерия. Та на 10 януари 1944 г. става голямата бомбардировка в София, която така затрива много народ, много къщи и става прочутата голяма бомбардировка. Учителят взема решение да се премести в Мърчаево. Но преди това един ден Той казва на бай Иван: „Приготви се да отидем на екскурзия на Витоша“. Бай Иван се приготвя и тръгват. Пеша от Изгрева, отиват в Симеоново, от Симеоново се изкачват нагоре, но не по посока на Бивака Ел Шадай, както го знаят. По времето когато аз бях на Изгрева никой не му викаше на Бивака Ел Шадай, всеки му викаше Бивака. Беше известен още с географското си име „Железни врата“. Но така говорехме. В източната страна на Бивака тръгват от реката на изток нагоре, нагоре, нагоре и стигат някъде нагоре до къде и аз не знам, но доста на високо, може би там където е така наречената цветна поляна. В зимата, в големия сняг, двамата само вървят и мълчат. Учителят мълчи и бай Иван мълчи. И когато стигат вече на определена височина Учителят се спира и се обръща към бай Иван: „Ти сега ще отидеш в Трявна при твоя приятел“. Бай Иван му казва: „Аз нямам приятел в Трявна“. „Не, ти имаш един приятел в Трявна“. Бай Иван мисли, мисли. „Абе вярно е, че на един от Трявна му правих хороскоп, но той не ми е приятел. Само му направих хороскоп и толкоз.“ „Приятел ти е, вземаш и отиваш в Трявна.“ И изважда един плик с пари. Колко пари имало в плика, бай Иван не знае. Но му дава на бай Иван парите: „Ето ти парите, вземаш влака и заминаваш за Трявна“. Бай Иван щом му казва, той изпълнява. И наистина връщат се след това, бай Иван си отива вкъщи, взема си това, което смята, че трябва да си вземе и тръгва към гарата. Но пътуването му към гарата трае повече от 24 часа, защото превозни средства вече нищо няма, къщи съборени, улиците задръстени. Ако вървиш по една улица 200 метра, след това има вече купища съборени къщи и не може, трябва да тръгнеш по друга, по трета и пак се натъкваш на същото и така той стига на гарата след 24 часа пътуване. От Изгрева до гарата на София пешком до Централна гара. Страхотно пътуване било като имаш предвид, че той в тъмното не може и да се движи. Стига на гарата и какво да види там. На гарата е митинг от народ ама това да се добереш до касите, да си купиш билет, то е невъзможно. По някаква случайност тълпата го качва на влака, който ще заминава за Горна Оряховица и от там за Трявна. Ама билет, няма билет, това е, ама и то кой ще търси билет, то така натъпкано, кой как може. На един крак, на два крака, на глава, на ръце всеки пътува, за да избяга от София. На бай Иван обаче му се нарежда и успява да стигне Горна Оряховица и оттам да вземе другия влак за Трявна и стига в Трявна и пита за тоя Цаню Антонов. А това е човекът, на който той е направил хороскоп. И всеки му казва: „А-а, да, ще те заведем“. А Цаню Антонов е учител по дърворезба в тревненското училище по дървообработване. Учил е тук в България и е завършил в Германия, специализирал за дървообработването, дърворезба. И там е учител. Намира го той и бай Иван се представя, пък оня все едно, че го е чакал от една година, че ще му дойде на гости. Веднага го приема. И той се установява да живее при Цаню Атнонов. И така няколко дни след 10.1.1944 г. до есента на 1944 г. когато вече събитията се уталожват и политическите промени са извършени в България, бай Иван живее в Трявна. Той е живеел ниско в града. Сега Трявна се е разраснала нагоре в планината и те тримата със Славко Петков, който е бил също тревненец и живее в Трявна, тримата са се изкачвали над Трявна на една полянка, където са прекарвали свободното време. Бай Иван е готвел, а Цаню е ходел в училището да си преподава уроците, Славко си е ходел също като специалист в електроснабдяването или пък той е специалист в електро областта и си е вършил той своята работа. И тримата ергени. Цаню и Славко са се познавали по отделно с Учението и случайно се срещат в Трявна и така оригинално са се запознали двамата като са се гледали така няколко минути. И тогава всеки си казал становището и така са се запознали двамата и са разбрали двамата, че следват един и същи път, но не се познават инак. И когато се изкачват на тая полянка над Трявна, от там са виждали самолетите как прекосяват и отиват за към София, но е безопасно за Трявна. Тогава Цаню и Славко са замечтали да си направят къща именно на тая полянка. Бай Иван им казал да бъдат рахат, че ще дойде време когато ще могат да си направят къща. И наистина, минава известно време след това и те успяват, вече Цаню Антонов става известна личност в Трявна, Славко по своя линия и той става известна личност и успяват да закупят това място горе и там си построяват една къща-близнак. В едната половина живее Цаню, а в другата половинка живее Славко. После Славко се оженва за математичката Райна Михайлова и си има една дъщеря, която сега е в Германия като прочута певица. А Славко ми беше на гости преди един месец. Славко е вече на 93 години. И така мечтата им да имат къща на това място се сбъдва. Цаню става известен в дърворезбата, благодарение на това, че му възлагат да направи таваните на къщата в Лайпциг, където е бил Георги Димитров по време на Лайпцигския процес. Там решават да направят тоя обект историческо място като българско, като направят таваните с резба. Цаню проектира таваните, а учениците в тревненското училище изпълняват поръчката и го монтират там. Цаню бива командирован в Лайпциг за монтирането. За тая му работа той става лауреат и така Цаню Антонов е бял брат, обаче същевременно е и лауреат на Димитровска награда, носител на червено знаме и още някои такива първостепенни знаци на комунизма. Но това не му пречеше той да бъде предан наш приятел и години наред те бяха предани на Учението. През престояването си в Трявна бай Иван е обяснявал разбиранията си от своя гледна точка, от това как той го е възприемал, с астрология ги е занимавал, изобщо имали са един доста интензивен живот и са изпълнявали Учението в тая светлина, в която е говорил Учителят на учителите, че Новото Учение не е необходимо да бъде разпространявано в някакви зали и салони, а може и на тая полянка горе над Трявна под небето ясно синьо или дъждовно и мъгливо.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×