Jump to content
Ани

31. За гушата

Recommended Posts

31. ЗА ГУШАТА

На Изгрева дълги години е живял брат Ради, който се е грижил за стопанисването на братските имоти на Изгрева, на градините. Заедно по-късно с Ганка Бончева, която сега е домакин на туристическата стая при метериологичната станция на Черни връх, на Витоша. Тя по-късно идва там, но тя му става помощник и тя после го наследи след това до времето когато имаше имоти на Изгрева. Те се стопанисваха от Братството. Тя копаеше там. Преди това брат Раи се е занимавал. Покрай него и заедно с него е бил и Ангел Вълков или както му викаха по мое време Тодорина Ангел, защото жена му се казваше Тодора, която беше известна със своя остър език, със своето грубовато държане към приятелите и го пазеше Ангел от атаки, които той би получил от някои други. Затова той беше известен с това прозвище „Тодорина Ангел“. Но този Ангел и брат Ради са били хората, които са стопанисвали градината. Отначало брат Ради сам, после и този брат Ангел. Те може би съзнателно, може би несъзнателно са искали вероятно постъпките им да имат добри резултати, но в много случаи постъпките им са имали негативни резултати. Веднъж са направили някаква пакост от гледна точка на Учителя, но аз не я зная точно каква е, но в тоя момент наблизо е бил бай Иван. Учителят му казва: „Да вземеш веднага да ги закараш на гарата и да ги изпратиш откъдето са“. А той, брат Ради е бил от Старозагорския край, брат Ангел от Бургаския край. Бай Иван щом Учителят казва той не се двоуми, веднага и започва да ги гони, иска да ги хване, но и единия, и другия бягат. Единият на тъй, другия на тъй, бай Иван бяга след тях и след едночасова гонитба не може да ги хване. А те двамата успяват да се доберат до Учителя и да Му искат прошка и Той да отмени това постановление казано на дипломатичен език, да ги изпрати по родните им места. Тогава Учителят усмихнат така обръща се към бай Иван и му казва: „Е, рекох, остави ги, нека да си продължат работата тука“. Това облекчило и бай Иван, защото той така никога не е имал намерение, не е искал никога да влиза в конфликт и остри разпри с никого. А когато му се е налагало да го прави му е било винаги неприятно. Винаги е изхождал от принципите и го е правил въпреки, че не иска, нали няма такива вътрешни качества, които да го влекат да направи това, което има форма на насилие. Но пазейки принципите той е преодолявал това си негативно състояние и е правил каквото му се нареди. Така и в случая и бай Иван се зарадвал, че няма да се занимава с това. Но ето един ден бай Иван, минавайки пак наблизо покрай салона вижда, че Учителят е хванал Ангел за гушата, стиска го здраво и го бие, бие го с другата ръка и с плесници по лицето. Колко време е продължило това не знам, но след известно време Учителят го пуска и Ангел се оттегля. А Учителят строг, отива при бай Иван и му казва: „Ти знаеш ли, че за пръв път ми се отдаде възможност да бия дявола. За пръв път, щото успях Ангел да го хвана за гушата, но той не можа да излезе, инак за малко да избяга пак“. Явно е, че брат Ангел е бил някой път посещаван от някакви такива духове, влизали са в него като го използвали него за проводник да прави някакви пакости и тогава, в тоя момент Учителят е можел да го хване тоя дявол за гушата и да му даде някакъв урок.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×