Jump to content

36. Северният и южният учител


Recommended Posts

36. СЕВЕРНИЯТ И ЮЖНИЯТ УЧИТЕЛ

Докато Учителят живеел на ул. „Опълченска“ 66, там са станали първоначално и беседите, през зимата и през лятото. Той е заставал на прозореца, а нашите приятели са били в двора. Как са възприемали нещата и какво са си мислили тогава аз не зная, но види се е имало нещо, което е накарало Учителя да направи следното изказване: „Ако вие и българския народ не слушате Учителя от юг, ще слушате северния Учител“. Тук трябва да направя пояснението, че на тая улица „Опълченска“ 66, където е живеел Учителят, тая къща е била в съседство, т.е. неговата стая е била в съседство с тази, в която е живял Георги Димитров. Георги Димитров е живял в северната стая, а Учителят е живял в южната стая. Това много наши приятели го знаят много добре, по-добре и от мене. Но това изказване сега го правя не за тия, които го знаят, а за тия, които не го знаят. Та именно, имайки предвид, че Той, Учителят живее в южната стая, ако не го слушат ще трябва да слушат учителя от северната стая, който е Георги Димитров. И наистина, Георги Димитров след 9.IX.1944 г. беше обявен за учител и всички му викаха учителя и вожда Георги Димитров. През комунистическите години той беше светилото и наистина българите искат, не искат, слушаха северния учител, така както е казвал Учителя. Само, че тук искам да добавя и това, че Учителя от южната стая, Той не си служи с насилие да Го слушат, докато северния си служи с насилие, с камшика. Та българите слушаха северния учител с камшика. Така трябваше да ходят на събрание, на манифестация, на митинги без да имат желание - по заповед, защото не искаха да слушат южния Учител. И си спомням, събираха ги по 10 човека през къща, за да четат биографията на Георги Димитров. Който не присъства, не му даваха купон за облекло. Да, точно така. В тая връзка за себе си трябва да кажа, че аз нито един път не отидох на никаква манифестация, нито като ученик, нито студент, нито като работник впоследствие или чиновник какъвто съм бил и където съм си изкарвал хляба. Не отидох никъде, просто така съдбата ме покровителствуваше и не съм имал неприятности. Как стана, не знам. лоши последствия не съм имал в туй отношение. Бях от тия, които не отидоха на тия задължителни мероприятия на социализма. Във връзка са това искам още да кажа, че бай Иван беше също от тия, които не отидоха. А годините 1957, 1958, точно не мога да кажа, може и 1959 г., една от тия три години, тази литературната общественост в света поде една кампания за честване на годишнината от Достоевски. А Достоевски беше отречен от социализма и в България изобщо не се изучаваше. За другите страни не зная. Въобще не се споменаваше нищо за Достоевски. Тогава понеже в цял свят се чествуваше, социалистическия лагер реши, че просто изостава в това отношение, а те бяха на тази позиция, че трябва да бъдат на по-предно място от капитализма. И понеже капитализма го чествува, решиха и те да го чествуват и казаха: „А-а, ами той си е наш, от къде накъде те ще го чествуват, а ние да не го чествуваме. Те даже нямат право да го чествуват“. И тогава в България за първи път след 9.IX.1944 г. издадоха Достоевски, почти пълно събрани съчиненията му, с изключение „Дневник на писателя“, който беше със съкращения, няколко статии само бяха сложени в това издание. А всичко беше инак в доста пълен вид и автентичен. Тогава значи го издадоха. И тия,които знаеха становището на бай Иван от властта, аз бях свидетел, когато един от тях минава край бай Иван, уж случайно, а бай Иван е в двора и вика: „Виждаш ли тоя писател за когото ти най-много държиш и го смяташ за най- гениален, ние го издадохме. Значи и ние сме на твое мнение“. А бай Иван се обръща към него и му казва: „Ами да, аз го знам, вие сте такива, вземете и плюйте, плюйте, плюйте едно нещо, пък после отивате, че го ближете!“ Това реши въпроса за самохвалството на тоя представител на властта, че видите ли и те се доближават до нашата идеология и те искат да бъдат като нас. Нещо, което беше присъщо на комунизма, че те с всичко са най-напред. Така че северният учител учи България от 1945 до 1990 г. официално. А може и да продължи обучението и с частни уроци.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...