Jump to content

38. Висше образование и занаят


Recommended Posts

38. ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И ЗАНАЯТ

Искам тука да кажа няколко думи понеже тоя въпрос така стои и има изказвания в една и в друга посока. Става въпрос за дипломирането на нашите приятели и за ученето. Мисля, че е добре да го спомена. Учителят е държал щото всички наши приятели, които имат възможност да добият максимално образование, стигайки до най-висока степен, но това не им е цел за добро материално състояние, да не бъде причина те да станат тщеславни, а да бъде цел за получаване максимално знание. Наистина човек като върви в тоя духовен път, той ако няма тия светски знания, които има в света, ако тях не знае как ще може да научи духовните, които са далеч по-трудни от светските. И така Учителят е държал всеки да има максимално високо знание. Но наред с това е държал и всеки един да си изкарва прехраната ако не може с тия знания, които има и по някакъв друг начин, т.е. Той е искал да ги научи щото те с физически труд да добият прехраната си. А вероятно е имал предвид и това, че ще настъпят времена, когато и да имаш тия максимални знания, да имаш и висше образование, може би няма да можеш да си изкарваш прехраната с тия знания. Това го е имал предвид и затова е давал задачи на приятелите, макар и материално обезпечени, да отиват и да полагат физически труд. Казвал така: днес ще търсите някаква работа, може някому дървата да пренесете, може въглищата да пренесете и каквото ви даде, със средствата, които получите по тоя начин, с тях да се прехраните днешния ден. Ако не намерите, няма да се храните. Така една част от нашите приятели са възприели това и може би са научили някакъв занаят, който са нямали. Които са имали са го оползотворили и ето какво бил казал Учителят пак в тия беседи дадени в Търново през 1921 г. на стр. 144. Но аз ще цитирам само това, което е казано на стр. 144: „Да допуснем сега следното противоречие: например аз съм свършил известен университет, свършил съм финанси, но няма за мене подходящо място. Трябва да чакам една, две години за място и казвам: свършил съм финанси, не отивам да правя коли, макар че зная тоя занаят. Отивам в кафенетата, пуша цигара след цигара пуф, пух. Питам, какъв смисъл има в това, наместо да казвам пуф, пуф да взема теслата, че трак, трак с нея. Нали е по-умно?“ Искам да продължа наистина доста наши приятели, които имаха образование след 9.IX.1944 г. наистина се наложи да работят някаква физическа работа, защото политическите събития бяха такива, че нямаше друга възможност. Един от тях е и нашият приятел Методи Константинов. Ама беше дипломат, ама това, ама онова, но дипломацията му не вървеше и с тая диплома можеше да си умре от глад като нищо за една, две седмици. Тогава благодарение на това, че Борис Николов е имал куража още преди това да научи занаята мозайкаджийство и трябва да кажа, че Борис Николов е бил канен за преподавател (асистент) като мине йерархиите там стъпаловидните в Софийския университет, но той е имал куража да се откаже от тая кариера, която му се е отваряла, той е бил завършил естествени науки в университета, брат му Николай - математика. А пък другия му брат Стефан с когото бях добър приятел и той често идваше у нас да слуша музика, защото Стефан беше с вътрешни музикални качества, макар и да не знаеше да свири на нещо, но обичаше много хубавата музика, посещаваше концертите, а пък аз имах грамофон и хубави плочи, голяма сбирка с класически произведения и той често идваше вкъщи и обичаше да слуша класиката. Та той пък Стефан, като Тената беше юрист по образование. Но нито Борис си изкарваше хляба със знанията от университета, нито Николай с математиката, нито пък Стефан с юридическите си знания. Всички минаха по друг път. Както и да е, но типичен пример за това е Методи, който не можа да си изкарва хляба по друг начин, а чрез мозайката, благодарение на това, че Борис беше усвоил вече тоя занаят преди 9.IX.1944 г. и събра тая бригада от всички изпаднали наши приятели, които съдбата ги беше вече изхвърлила. Те бяха със знания, с дипломи, с всичко, но политическите събития бяха такива, че бяха изхвърлени от кариерата, в която бяха и благодарение на това живяха през целия тоя период на социализма със занаята си. А жизнения път на Методи Константинов бе такъв, че той си изкара пенсия не чрез дипломацията и с дипломата за дипломат, а с мозайкаджийството. Така преминаха тези 45 години от 1945-1990 г. с занаят, който ги хранеше и ги правеше относително независими от властта заради своите убеждения, че са последователи на Учителя Дънов.
Тук искам да кажа още два примера, които Учителят е дал в беседите. Мнозина може да са ги чели, но аз смятам да ги разкажа тук като много съществени. Един научен работник, завършил всички науки, станал голям професор и има вече дипломите, но Учителят казва ,той взел дипломата, закачил я на един пирон, а взел едно точило и с него тръгнал по улиците и точил ножове на хората. Така си изкарвал прехраната. Значи не с дипломата, а с точилото. „Ех, като се върти точилото, той наточва ножовете, но и самото точило се изхабява. Изхабява се, но ти си минаваш пътя“.
Друг пример, който Учителят дава е за един професор, който знаел много науки, решил един ден да се качи на една лодка и лодкаря да го разходи из морето. Така лодкаря разхожда професора и докато лодкаря си върши работата, професора му задава въпроси на лодкаря: „Ти знаеш ли, учил ли си математика?“ „Не“, казал лодкаря, „не знам“. Професорът казал: „1/4 от живота си загубил. А нещо по астрономия знаеш ли?“ „Не.“ „Още една четвърт от живота си си изгубил. Ами нещо от химия, от биология да знаеш?“ „И от това нищо не знам.“ „Тогава още една четвърт, значи 3/4 от живота си си пропилял“. В това време обаче небето се заоблачило, морето се развълнувало, излязъл силен вятър, лодката имало опасност да потъне. Тогава лодкаря запитал професора: „Знаеш ли да плуваш?“ „Не зная“, отговорил професора. Тогава лодкаря му казал, че целия му живот е пропаднал. Та човек може да знае и химия, и физика, и математика и какви ли не науки, но ако не знае да плува целия му живот отива. Дипломите са хубаво нещо, но трябва да бъдат на място. Освен дипломите трябва и още нещо и Учителят го е казал. Трябва да кажа, че в тая беседа, която цитирах Той казва, ако някой знае пчеларство с пчеларство да се занимава. Друг знае да прави коли, трети да прави колела, друг друго. Кой каквото знае това да прави, но и да има и диплома. Значи стремежа трябва да бъде да стигнеш максималното образование, но то да не е крайната цел.
Вергилий Кръстев:
Аз заварих абсолютно всички първо и второ аз бях изповедник на всички, както и на теб съм изповедник и записвам всичко на магнетофона. И което е най-важното, това, което го каза е вярно. Но накрая всички без изключение се изповядаха, които бяха с дипломите си и които си бяха захвърлили дипломите и работиха като мозайкаджии и други като тях, че са направили груба грешка, че не са изпълнили точно това, което е искал да каже Учителят и което е казал. И което е най-важното, те имат право да си изберат този път, личен път. Борис Николов си хвърля дипломата. Знаеш ли колко пъти с Мария Тодорова така говорим и колко пъти го укорява: „Моля ти се остави тая мозайка“. „Да, ама аз имам аспект квадратура в хороскопа си и трябва да мина през камъните и съм зодия Козирог“. „Моля ти се остави този аспект, не ми говори за аспекти, а слушай какво ти каза Учителя на времето.“ И му казва какво е казал Учителят, а той не е изпълнил. Аз съм имал възможност абсолютно да се убеждавам в тия неща. Най-страшното е друго: Георги Радев и Борис подвеждат тези младежи, които са завършили в погрешна посока. И най-важното аз заварих в моето поколение, когато завърших медицина, когато завършиха други младежи, те напуснаха професията си под въздействието на тия приятели, които бяха направили същата грешка, но нямаха смелост да кажат: „Ние направихме грешка. Това каза Учителят, не го послушахме, ние направихме грешка, грешката е наша, но не минавайте по тоя път“. И те отклониха знаеш ли колко много хора, младежи от моето поколение, към десетина човека, които си захвърлиха дипломите, някои не си завършиха образованието поради нашите „умници“ на Изгрева, които бяха и останаха такива. Провалиха ги умишлено и в момента тези хора сега не само съжаляват, но не са пригодени на тоя етап нещо да направят за Братството. Да не говорим за личния им живот. Те идват, искат да направят нещо, обаче не са подготвени, не че са неспособни, но не могат да направят нищо, защото са загубили условията си за работа. Ей това е цялата трагедия. Но това го казва и самия Методи Константинов, с него на тая тема съм говорил много пъти. Записал съм му опитностите и знам как са нещата. Това, което казваш е вярно. Пример: аз през цялото си време като лекар съм се страхувал да не направя някоя професионална грешка или поради моето невнимание да не ме уволнят, защото къде ще отида аз. Аз освен моята професия какво мога да правя? Чак когато построих жилище, къща, аз разбрах, че съм способен, че мога да направя жилище. И съм мазал, и съм чистил, работил съм наравно с майсторите. Учителят казва, че човек трябва да има един занаят, да му послужи при идейни гонения, за да си изкарва с него хляба. Това е така, аз съм за това нещо. Не го отричам. Но да имаш диплома, а да няма идейни гонения. А гоненията са за друго. Всички без изключение, както слушам сега мир и светлина на душата на Иван Антонов, има много хубави опитности, както и другите, но правят едно и също нещо. Те не искат да се подчинят на онзи обществен порядък, който съществува в света, за да могат да си изкарват хляба. Ами ето той е завършил Иван Антонов доколкото виждам, завършил еди какво си завършил. Отиди и работи! Той накрая е без пенсия, ходи с празна раница, няма кой да го храни. И той, Иван Антонов има един инцидент с Каишев. Той преследва Каишев, кара го да отиде да работи, за да може да си спечели, за да си купи хляб и да му го донесе. Правел е същото и с брат Цеко, взимал му парите. И такива случки има, аз ги знам случките. И всички онези, които бяха на Изгрева, които имаха завършено образование, не отиват да работят с образованието си, защото той психически не може да се подчини в онази структура, която трябва да работи. Нали има началник, той не може да му се подчини. Ами като не се подчини ще го изхвърлят. Аз като не се подчинявам с мене ще бъде същото. В тази служба, в която в момента работя знаеш как съм тих, мирен, слушам, изпълнявам и т.н. И никой не ме е виждал да възразявам на началниците там където сега работя и там където съм работил 20 години, никой не е чувал от мен нещо за Бога, за Учителя, за еди какво си. Изпълнявам си задълженията точно. И което е най-важното причина, за да се ориентирам правилно бяха ония,които бяха много честни и почтени и ми казаха така: „Така го направихме, обаче е грешка. Учителят го каза така, но ние го направихме иначе, обаче ни е срам в момента да си признаем грешката“. Това е голяма трагедия.
Тодор Ковачев:
То в беседата, която аз цитирам е точно така казано: Ти си свършил, нямаш условия. Щом нямаш условия за това няма да идеш в кръчмите, няма да си губиш времето. Прочетеното от мен е точно в тая насока, че човек трябва да получи максимално образование, трябва да го използва максимално това, но ако съдбата не му дава тая възможност в момента, той трябва да търси друг изход. Учителят говори за изхода и разрешението.
Не всеки един за себе си може да да си реши въпроса, но да подвежда другите няма право.
Вергилий Кръстев:
Е, там е цялата работа, че подведоха други. Аз мога да ти изброя десет човека от моето поколение, които си изпуснаха времето, хвърлиха си дипломите и сега са нищо. Нито може да работи, нито нищо. А предишната власт ги караше насила да работят. Сега пък нали има безработица изобщо не могат да работят и ходят, и лъжат, и крадат, търсят подаяния и т.н. Както и да е. Но сега са важни опитностите на този етап, всичко е добре. Провалът е пълен на една погрешна постановка, която не е по Учителя. .
Аз знам какви бели направиха и сега ги правят и ще ги правят и в бъдеще и има една много хубава снимка, на която са се изтъпанчили Борис, до Борис Петър Филипов, Методи Константинов и всички там от мозайкаджийската бригада - 30-40 човека, само мъже. Аз имам тая снимка като документ, че тия, които бяха там нищо не направиха. А направиха другите, които не бяха на тая снимка, което беше най-интересно. Нито по отношение на печат, нито по отношение съхранението на Словото на Учителя. Направиха го други. Това е един пример, затова човек трябва да бъде много внимателен, защото аз също правя грешки. Всеки прави грешки, но нямаш право да подвеждаш другите. Всеки окултен ученик от Школата на Учителя Дънов трябва да има завършено висше образование и да работи с това, за което ти си учил. Ами ти знаеш ли например брат Боев шест месеца преди да се пенсионира, тогава закона е бил такъв: 15 години трябва да работиш включително. Шест месеца преди това те го уволняват, защото той чете на учениците си в училище за Бялото Братство. Учителят изрично е казал да не провежда пропаганда между учениците. А това не го изпълнява и го уволняват и накрая идва на Изгрева и без пенсия, да го хранят и накрая, когато стават големите конфликти, това го има в спомените на Георги Йорданов. И в момента кой го храни. Хранят го Борис Николов и Мария Тодорова, носят му храна (тя много хубаво готвеше между другото, аз 10 години съм ял от нейната кухня и зная как хубаво готвеше). Тогава става един конфликт. И отиват при брат Боев и казват: „Абе, брат Боев, ние така ли решихме да стане, ти защо не се противопоставиш на Борис? Това, което Борис прави не е правилно“. Щото Борис реши нещо, на следващия ден променя нещата. Решат, след една седмица точно обратното и казва не, не е било това. Вярно, че те не могат да се справят с него. Казват: „Брат Боев, противопостави му се, нали знаеш как са нещата“. Той казва: „Не мога!“ „Защо бе, брат Боев?“ „Ами аз нямам пенсия, те ме хранят.“ И оня му вика: „Добре де, ти за една паница леща ли се продаваш?“ „Абе донеси ти тая паница леща, донеси я и аз ще защитя Истината. Донеси я сега, че утре и в другиден.“ А той казва: „Пфу! За една леща!“ „Е, за леща. Донеси я бе! Донеси я!“ Обаче няма кой да я занесе. Ей така са нещата. Ако имаше пенсия ще бъде независим! Една трагична развръзка. За него и за всички останали и за целия Изгрев!
Тодор Ковачев:
Те голяма част правят тая грешка и остават без препитание. В.: Той, Иван Антонов какво работи на Изгрева? Хайде брат Ради и оня Ангел поне ще копаят нещо в градината, поне полагат труд. Знаеш колко мъже и жени не работят и чакат някое подаяние. Т.: Той бай Иван беше си повредил зрението и не можеше. В.: Но за другите? Сега всички тия опитности, които са казани са много хубаво казани. Не спорим за това. Ние говорим за нещо съвсем друго. Т.: Не, аз подчертавам изрично това, което го има в беседата и го има черно на бяло, за да не би да се залитне или в едната страна, или в другата, както е станало.
Забележка на редактора:
Целият текст представлява дословно записан магнетофонен запис и се предава без редакторска намеса.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...