Jump to content
Ани

4. Гостът на дъщеря ми Косена

Recommended Posts

4. ГОСТЪТ НА ДЪЩЕРЯ МИ КОСЕНА

Живеехме там гдето е новата къща на синът ми. Там имаше стара къща. И там живеехме. Аз още пиянствувах. Имах една дъщеря, казваше се Косена. Една вечер като дойдох от кръчмата, вечеряхме и тя взема едно малко столче и с него отиде с майка ми да спи в мазето. Какво да кажа, примитивна работа. Те спяха там. Друга вечер Косена пак взема столчето и аз й викам: „Косено, защо вземаш столчето, нали отивате с майка да спите?“ „Слушай“, каза „татко, при мене идва един дедо, пък седи до кревата и ми разправя много хубави работи, ще му носим столчето да седне и тогава да ми разправя да не стои прав“. А я не разбирах нищо от такива работи и й казвам: „Какъв старец, някой дявол те лъже!“ Точно така както си беше. Но детето ме не слуша. Вечер отнася столчето и сутрин си го донася пак горе. И продължаваше така. И ние като намерихме вече Учителя, почнахме да идеме на беседи, и една сестра ми даде един портрет от Учителя. И портрета беше в джоба ми. Като се върнех от София събличах по-официалните дрехи и обличах работните. И донесох тоя портрет и го оставих на масата, а детето беше навънка. Като влезна Косена отвънка, а тя беше тогава 10-11-годишна, уплаши се. Казвам й: „Защо се плашиш, ма?“ „Ами“, казва „от къде намери този портрет?“ Казвам: „Купих го“. Излъгах я. „Ето този дето идва и седи въз кревата ми и ме учи, а ти не даваш стол да му носим да седне. Той е същият“. И тогава разбрах, че Учителят е тука.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×