Jump to content

46. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА


Recommended Posts

46. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА

Нека разкажа сега за едно чудновато проявление на Учителя, което за лишен път ми бе утвърдило вярата, че Той чете нашите мисли. Беше коледна ваканция. Както винаги дойдох да я прекарам в София. Гостувах у леля си в града и само за клас оставах у сестра Динова. Нямаше още много къщи на Изгрева, нямаше още гостни стаи.

Бях си набелязала на едно листче няколко въпроса да питам Учителя. Така ме беше посъветвал Той в едно по-раншно посещение при Него: .Отбелязвайте си, рекох, на едно листче в село въпросите, които ви интересуват, та като дойдете при мене да не ги забравите."

Отивам един ден при Него да Го питам, ще ме приеме ли. Отложи този ден за някой друг, че сега бил зает. Отивам друг ден - пак зает. Отивам трети ден - пак не се нарежда. Остава само един ден от ваканцията. Казва: „Елате утре". Това е последният де. Отивам сутринта на .Изгрева, Той отишъл с една малка група на Витоша. Останах да Го чакам да се върнат. Чаках Го до вечерта. Цял ден сновах от салон в салон, от двора до сестра Динова. Стискам листчето и чакам. А студ 22 градуса под нулата. Вечерта се върнаха премръзнали, изморени. Нямаше тогава превозни средства. Косата Му, бра­дата Му, веждите Му, целите заскрежени. Дожаля"ми и досрамя ме да Го безпокоя. Останах да пренощувам у сестра Динова, защото на другия ден -петък имахме клас. От класа трябваше право да бързам за гарата. Нямаше възможност да ме приеме и сутринта.

Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и мъка защо не ме прие Учителят - в какво съм се провинила, какво съм съгрешила. Ровя, търся, ровя, търся, анализирам себе си цяла нощ. На сутринта отивам и сядам най-отзад до прозорците и до вратата близо, свита, потисната от безсъние и от мисъл­та защо Учителят не ме прие цяла ваканция. Това се случваше за пръв път.

Учителят дойде и почна да говори. Аз съм се навела, нито Го гледам, нито дори Го слушам какво говори. По едно време чувам, долавям нещичко, с което ми се изяснява първия от написаните на листчето въпроси. Понадигнах главата си. След малко чувам отговор на втория въпрос, на третия, на четвъртия, петия... до последния. Как и кога ги видя и ги подреди последова­телно в лекцията си? Сякаш цялата лекция беше построена върху тези мои седем въпроса. Сам Той си знае това. Аз обаче имах отговорите, олекна ми на душата, изправих се бодро. И като свърши лекцията устремих се към Него да се сбогувам, да Му благодаря и да Му кажа, че ми е отговорил на въпросите. Като приближих, Той пръв ме посрещна с думите: „Аз Ви отгово­рих на въпросите в лекцията." „Благодаря, Учителю, разбрах." Целунах Му ръка и като птичка изхвръкнах из вратата радостна, че имах такава опитност, заради която бях лишена от един прием. Съжалявам, че не съм за­пазила нито въпросите, нито отговорите и съм ги абсолютно забравила. Аз се радвах на красивата опитност и нея съм запомнила и всичко друго съм забравила. То беше много отдавна. Може би в годините 1929, 1930, 1931-ва. Помня само, че беше петък, последният ден на коледната ваканция,която бе­ше продължена до 20-21 януари поради големия студ. Но годината не помня. Може би съм ги записала в тетрадката си-дневник. Аз всички разговори след като съм излязла от Учителя съм ги записвала, но всички тетрадки изгорих в 1958 г. при обиските, които направиха тогава. Останали бяха тук-там някои тетрадки случайно.

Много пъти, случвало се е, стоим с някоя или някои от моите приятелки-сестри и разговаряме, разискваме, разсъждаваме, питаме се, мънкаме се върху някои въпроси. На другият ден Учителят в беседата говори върху тези въпроси и дава изяснения. Ние радостни, със светнали очи се търсим с пог­лед из салона, да споделим радостта си, че сме били,тъй да се каже, подслушвани. А някой път направо казваше: „Слушам снощи две сестри на поляната си приказват..." И отговаря. А на поляната не е имало никой друг освен тях и те са си приказвали тихичко. Как ги е чул Той?

Ето друг пример: Веднъж стоим навън тримата с брат и сестра Симеонови и разговаряме. Излезе и се приближи Учителят към нас. И трима­та се зарадвахме. И те като по-свободни с Учителя започнаха да Му задават въпроси. Аз мълча и само слушам. Те задават въпрос, Той отговори с две-три думи и заговорваше за нещо, което няма връзка с въпроса им, а отговаря на нещо, което мене интересува, над което съм мислила и съм се вълнувала, мо­же би и тревожила, но не съм имала възможност да Го питам, като бях толко­ва далеч от Него. Така протече целият разговор. И разбрах, че тази среща и този разговор бяха дадени за мене. Какво те разбраха, не зная. Разбира се и те са се ползували от този разговори и са се радвали на тази среща. Но мо­ята радост беше голяма. Да се интересува от едно малко, слабо същество, да знае какво го интересува, какво го вълнува и да издебне случай да му хвърли светлина и да му създаде радост. Това беше Той - Великият - Братът на най-малките!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...