Jump to content

49. НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО


RPX
 Share

Recommended Posts

49. НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО

Дълбока зима е прегърнала здраво малкото селце. Безкрайна белина. Не се вижда от прозореца нищо освен тази безкрайна белина. Само тук-там се издига синкав дим нагоре. Ни път, ни пътечка. Всичко е заличил дълбокият сняг. Болна съм от няколко дни, но ходя все пак на училище. Лекар наблизо няма. Каруца не може да изгази до гарата. Тука не си служат със шейни. Всичко, което знаех опитах, за да си помогна, но не можах. И седнах да пи­ша писмо на Учителя. Описвам болестта си, описвам мъката си, че пътят е дълбоко заснежен и не може да се пътува, да отида при Него, пиша, че не ис­кам пък да оставя децата си без учител, а не мога и да ги уча добре в това бо­лезнено състояние... Пиша и си мисля: Той ще ме разбере и ще ми помогне, ще ми даде някакъв съвет да си помогна. Пиша на тетрадка-чернова. И дока­то писах почувствувах, че малко ми поолекна и не преписах писмото на чисто, защото беше вече и време за училище. Затворих тетрадката и отидох на училище. Там ми поолекна още повече. И когато се върнах реших, че няма защо да изпращам писмото на Учителя, да Го безпокоя.
След няколко дена получавам писмо от Учителя: „Писмото ти получих..." Обяснения за болестните състояния, напътствия за живота, но съ­вет за лечение нито един.
Ама кое писмо е получил? Та аз не го преписах, не го изпратих? Кое писмо е получил? Разбрах, всичко разбрах. И с радостни сълзи благодарих. Аз, разбира Се, бях напълно здрава. Той ми беше помогнал още щом пишех писмото.
Помощта е идвала много пъти щом се позова към Него, но тука при то­зи пример, подчертано се вижда, че Той долавяше нашите състояния и нужди и ни помагаше и през далечното пространство.

67

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...