Jump to content

19. Заминаването на Учителя


Recommended Posts

19. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

На 27.декември 1944 г. сутринта изпратих малкия си син Косю да купи нещо от магазина, който по него време беше зад салона. Отишъл Косю и купил каквото трябва от магазина и се връща. Това беше рано, около 7.30 - 8 часа и като идва ми казва: „Майко, ами ти знаеш ли, че Учителят умря? И Го чакат братя и сестри, плачат и Го чакат да възкръсне!“ „Какво разправяш.“ „Ама ето това ти казвам, всички плачат.“ И аз, както съм вкъщи, вземам палтото, а навън студ, страшен студ беше когато си замина Учителят. Обличам палтото и тичат към салона. А навън пред салона като Цербер, пази Иван Салонски, така наричахме брат Иван Антонов. Но Учителят беше още в приемната стая. В момента като пристигнах Иван Антонов беше отишъл някъде и аз успях да вляза и видя Учителя. Учителят беше така положен и главата Му беше вързана с кърпа. Поклоних се и какво съм казала не помня, но знам, че Го видях заминал. Нямаше дишане, нямаше нищо. А сестра Савка беше някъде, не беше там или някъде нататък. И аз си отивам за вкъщи. В същото време, в тоя голям студ братя и сестри изнасят всички столове от салона навън, на двора, защото Учителят ще бъде положен там, в салона. По това време Георги Димитров беше в Москва. За да бъде погребан на Изгрева е трябвало да се иска разрешение от Георги Димитров. Телеграмата била предадена, но чакали отговор. В същото време се била разразила такава силна буря, че връзката с Москва била прекъсната по телеграфа и минало доста време докато се възстанови. За кратко време връзката била възстановена, в което време се получило разрешението от Георги Димитров, че може да бъде погребан на Изгрева. Веднага след това телеграфът отново спрял да работи. Но важното било, че телеграмата се получила и с това бил разрешен въпроса за местото където да бъде погребан Учителят. И тъй, Учителят си замина в сряда, а погребението бе извършено в неделя. А беше такъв студ, всичко беше сковано от студа.
На мене лично по това време ми се дадоха от Невидимия свят следните слова: „Светлите разумни същества се интересуват от тебе като помагат на всичко, което е добро по великата Воля на Великия Миров Учител благ. Ти, твоите деца с Крум задачите си блестящо ги реши. Ти завърши един златен кръг в твоя живот с тях. Затова ти сега си освободена завинаги от такава голяма отговорност, никога занапред няма да раждаш. Слава на Бога, слава на Великия Миров Учител благ, слава на светлите разумни същества!“ „За нашия поглед“, казват те, „няма скрито, покрито.“ Той беше си заминал вече, поклоних Му се и казах или не казах нещо, нищо не помня. А Той така, като че е заспал. Вече не дишаше. Беше 7.30, а Той в 6.30 ч си заминал. И аз оттам бързо излизам докато го няма Иван Антонов, защото той постоянно пазеше, не пущаше никого, а пък аз отидох без да ми препятствува някой. Като излизам виждам сестрите как плачат и изнасят столовете от салона навън. Между тях и Веса Жечева. А пък навън беше студ! И лед беше сковал всичко. После Учителят Го пренесли на местото където седят стенографките, но аз не бях вече там. Аз си дойдох вкъщи, защото имам работа. Тия четири деца, това не е едно дете, имам грижи около тях.
Всяка вечер отивахме в големия салон край Учителя, но нали не бива да се пали печка, бе студено. Ние насядвахме на столовете, пеехме и се молехме. Спомням си, че един брат беше дошъл от някъде и свиреше на цитра, но не го познавах. Това беше всеки ден до събота. В неделя като че се пооткри небето. Разрешението го имахме, гроба беше изкопан и оставаше погребението на тялото на Учителя. На поляната, на която играехме Паневритмия направиха три кръга като носеха тялото на Учителя, а ние вървяхме след Него. Накрая спряха на местото където беше изкопан гроба до лозичката. Братята бяха сложили дъски на дъното на гроба, върху които поставиха ковчега с тялото на Учителя. Може би и отгоре е имало дъски, не помня повече . Изминаха 45 години оттогава - не беше ден, не беше два - цяла вечност.
При един случай синът ми Любомир Няголов разказа следното: Учителят бил казал пред братя и сестри преди да си замине, че е необходимо да си замине, защото в противен случай можело да бъде ликвидиран от комунистите, което обстоятелство щяло да донесе едно ново 500-годишно робство на български народ. Защото робството ни под турците е резултат от това, че българите са преследвали и гонили богомилите от България.
Е, може ли да умре един Учител? Умира човекът. Но Духът възкръсва. А Учителят бе Дух в Сила и Мощ и всичко бе обвито в Любов
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...