7. Истинският хляб

[Ани]

7. ИСТИНСКИЯТ ХЛЯБ

А Паша един път решава, нали Учителят говори много за хляба, че житото когато се прибере на есен, трябва на слънце да се грее, с молитви, с песни и т.н. докато стигне и до посяването, пак с песен и с молитва и така до омесването му на хляб. И тя решила да направи един хляб на Учителя. За тази цел решила да стане и да отиде на Драгелевските мелници. Рано, в зори е станала едва. „Ама то вървя ли, то летя, нещо ме вдига, носи, носи, носи и се отзовах пред Драгалевската мелница. И отвънка мелничаря, един старец си седнал. И аз: „Добро утро, дядо!“ „Добро утро.“ Имаш ли прясно брашно?“ „О, току-що е смляно.“ „А, дай ми.“ И взимам аз и пак назад се връщам. Ама то нещо ме носи.“ Отива на ул. „Карл Шведски“, където им е къщата, омесва хляба. А тя ще знаете, че беше по рождение много късогледа, знаете ли как работеше? Така, от такова разстояние 30 см работеше. Късо разстояние. По рождение беше много късогледа, много късогледа. А впоследствие вече съвсем изгуби зрението. Омесила хлеба значи, направила го и още докато е опечен, топъл, увила го, увила и тича тука на Изгрева да го донесе на Учителя. А като отива, Учителят Го няма. Учителят заминал за Русе, за лозето на братя Маркови. Имахме едни братя Маркови, много богати, с много голямо лозе. Учителят е на лозето. И тя се огледала, но не се отказва. Тя не е от тези гдето да спира. Тя веднага прави един пакет, един колет и изпраща хляба на Учителя в Русе.

„Добре, но в работата ми с беседата се оказа, аз непрекъснато ходех и се консултирах с Учителя във време на работата си върху дадена беседа. Ами трябва ми Учителя сега. Ами сега,какво да правя? Учителят Го няма, Учителят е в Русе. И заставам сама и се питам. Решавам да ида в Русе. Обаче така както решавам, заставам и най-сериозно се питам: Пашо, я кажи най-честно, ти заради беседата ли искаш да идеш в Русе или искаш да отидеш заради Учителя, че е там? Отговорих си най-честно и точно, че искам да ида само заради беседата, а не за да видя Учителя. Качвам се на влака и се озовавам в Русе. И като отивам, заварвам ги там, то около Учителя имаше винаги много хора, то беше празници, какво ставаше, голема работа беше, то радост, то на земята не стъпваше човек тогава. И Учителят: „О-о, Паша“, радвам се вече, радва се и Учителят вади от джоба си един ключ и й го дава: „Рекох, там в стаята ми има на масата един хляб, донеси го! И когато отивам, какво мислиш, хлябът, който аз съм го изпратила по пощата на Учителя. И го ядохме всички заедно“. Ех, тая Паша, тая Паша. Тая мила Паша. Тя е първата, която ме е завела на Бивака. Въпреки, че съм планинско чедо, израсла съм из Стара планина, ама така тука не съм ходила. Вървим и питам: „Има ли още, Паша?“ „Още малко.“ „Има ли още.“ На нема и петдесет крачки. Има още един хвърлей, още един камък, още една плюнка, още не знам какво, докато стигнеме там.

По време на Учителя, в неделя 5 часа, закован е Учителя на катедрата. В 10 е големата беседа, след това общия обед, песни общи, индивидуални рецитали, не знам до кое време,след това всеки каквото професия си има изнася сказка в салона, а след това вече пък подир обед са концертите, пеене, рецитиране и вечер по звезди всеки си се прибира. Това беше. А в четвъртък ходехме на Витоша. Само в четвъртък, а не както сега в неделя бягат по Витоша. Некога сме по 10-15 баби като мене. Нема ги младите. Аз казвам, може в събота да ходят на Витоша, щото в събота сега не се работи, но в неделята требва да бъдат на беседа. Неделя, много държеше Учителя на това нещо. В неделя изпечения хляб от седмицата се разчупва, раздава се и се яде. Това е хлябът. Това е Словото на Учителя. Това е истинския хляб. Много се държеше, а сега в неделя я имаше 15 души, я нямаше. А беседата беше неповторима. Измениха нещата по незнания и за тяхно удобство. А неделята е особен ден, тя е под знака на Слънцето, т.е. на Духа и трябва духовно да се работи тогава. Две беседи Учителя навремето държеше плюс се играеше голяма Паневритмия. А сега? Объркаха нещата. Не направо ги обърнаха наопаки. Нарочно или по незнание. Ето аз разказвам как са нещата. Ще видим дали ще ги оправят?