Jump to content

10. Тръбата


Recommended Posts

10. ТРЪБАТА

До 1928 г. Учителят държеше беседите си в града на ул. „Оборище“ 14. Още предната година Той се беше преместил да живее на Изгрева. Но когато окончателно остана на Изгрева, Той нареди беседите в новия салон да стават в 5 часа сутринта. На Изгрева нямаше още много наши братя и сестри, а бяха малцина. Но колкото и да бяха, те не бяха свикнали да стават толкова рано, затова аз ставах преди пет часа и с една военна тръба свирех, да ги събуждам когато имаше беседи. В Морското училище аз бях тръбач на ротата. А да знаете само моряците имат най-малко 15-20 позивни с тръбата: за ставане, за закуска, за обяд, за вечеря, за тревога, за пожар, за бой, за отбой и какви ли не още. Аз им бях избрал и с тръбата свирих позивна за ставане. Събуждах ги и те отиваха на беседа. А другите идваха от града пеша. Когато започна зимата, трябваше да се пали печка за беседа и аз трябваше да я паля още в 12 часа през нощта, за да може до 5 часа салонът да се затопли. Печката беше пернишки тип, не много горлива, много пушеше и аз не бях опитен в паленето й. Първите вечери когато трябваше да я паля, Учителят ставаше от леглото си и по долни дрехи, наметнат с дългото си палто идваше при мен и заедно я зареждахме и палехме докато свикна. Научих се да я паля с горно горене и като се разгори салонът се затопляше. От време на време ставах, прихождах в салона, за да видя какво става с печката. През тези нощи нямаше никакво спане, а само будуване. Отначало като им свирех с тръбата мнозина се мръщеха, но като влизаха в затопления салон се усмихваха и ме тупаха по рамото: „Брат, прощаваме ти за тръбата. Ти не си бил само тръбач, но и запалвач на печки“. Аз вдигах рамене и мълчах. В ротата бях тръбач и тук станах тръбач на Изгрева. Когато се засели Изгрева, на много не им хареса тръбата, понеже им напомняла за военните години,, когато са били на фронта и няколко човека занесоха при Учителя своите будилници часовници, които бяха донесли от града, за да ги будят. Учителят се усмихнал и казал: „Будилника е хубаво нещо, но тръбата е още по-хубаво. При тръбата втори път няма заспиване. Тя те вдига и ставаш на крака и тръгвах в бой, защото си войник. На Изгрева освен ученик, трябва да бъдеш и войник“. За ученика го разбрахме, защото посещавахме два окултни класа и другите беседи на Учителя. Но дойде време да бъдеме войници и мнозина се изпокриха и не се впуснаха в бой да защитят Изгрева, защото вече не ги събуждаше военна тръба, а ги събуждаха будилници. Затова Изгревът бе разрушен, заради будилниците - всеки ставаше когато му е угодно и всеки вършеше това, което му хрумне. А при тръбата има един строй, една команда и една обща мисъл, да изпълниш волята на Господа,който бе на Изгрева в лицето на Учителя.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...