15. Излети до бивака

[Ани]

15. ИЗЛЕТИ ДО БИВАКА

Една година Учителят беше наредил цялото Братство да тръгнем след полунощ от Изгрева до Бивака. Това бе път за около 3-4 часа. Тъй че когато бе започнало да се зазорява ние вече излизахме от храстите и поемахме пътя към полянката, която води до Бивака. Накрая на храсталака имаше едно празно място, където Учителят седна и ние, които бяхме с Него около десетина души седнахме да си починем малко. Тогава Учителят каза: „Който иска да се тонира с тона на природата, да направи 20 последователни изкачвания от Симеоново до Бивака като по това време да бъде тук, т.е. докато почне да се зазорява“. А това беше през пролетта, през април, когато гората почва да се раззеленява. След като си замина Учителят, може би 5-6 години след това, Тодора страдаше от силна неврастения и след като й разказах за този метод тя реши да изпълни тази задача. И така през един април от Изгрева до Бивака ходехме 20 дни под ред. След малка почивка през май направихме още излети от 20 дена. През юни, края на пролетта, направихме пак 20 поредни излети. Неврастенията на Тодора изчезна и тя оздравя.

Друг път пак бяхме на Витоша с Учителя и там насядали край огъня, където се грееха чайниците аз забелязах, че съм си изтървал ключовете от сандъчето си, където си заключвах личните неща и започнах да го търся усилено из тревата. Търсих го доста тревожно, защото ми трябваше да отворя сандъка като се върна на Изгрева. Вътре ми бяха парите. А сандъка беше солиден и ключалката също и с друго ключе едва ли щеше да се отвори. След търсене от няколко часа най-после го намерих. Учителят като ме наблюдавал и след като го намерих, каза: „Друг го загуби и друг го намери“. А аз бях същият, който го загуби и същият, който го намери. Но това е човешки поглед и човешко разбиране. Но погледнато от духовно гледище някое невидимо същество е станало причина да го загубя и накрая идва друго невидимо същество, което става причина, за да го намеря. Учителят веднъж бе казал: „Има невидими зли духове, които застават зад ушите на човека и постоянно му внушават и нашепват, че няма Господ. Ако човек се поддаде на тяхното влияние, той става откъснат лист от дървото и пада на земята и става тяхна играчка в техните ръце“. Тука в този случай някой лош дух бе съдействувал да го загубя и да ми попречи за следващия ден, а друг добър дух бе ми помогнал да го намеря. Това със всеки човек се случва и тия неща са познати за хората. Но непознато за хората остава коя е причината да губят нещата. А ние, учениците от Школата получихме това знание от Учителя. От Словото на Учителя излизаше ежечасно и ежедневно знание. Той беше като един извор, който непрекъснато течеше и даваше Словото Си за онези жадни души, които го търсят. Само зажаднялата човешка душа може да пристъпи към Божественият извор от Словото на Учителя. За другите не се отнася.