17. Дългият път

[Ани]

17. ДЪЛГИЯТ ПЪТ

Беше през 1933 г. когато Братството през лятото летуваше през лятото на Яворови присои на Витоша. На връщане тръгнахме с Учителя двайсетина младежи, прибрахме се от летуването. Насред пътя, там някъде над водопровода на една поляна седнахме на почивка и да си похапнем за обяд. Всеки си извадил от раницата кой каквото има и носи и започнахме да се храним. Аз бях седнал близо до Учителя. Той извади от раницата си едно голямо парче кашкавал и ми го подаде. На другите не даде, а единствено само на мене като каза: „Ангеле, вземи този кашкавал. Ти имаш дълъг път да вървиш“. Аз го взех, ядох от него и си оставих за София като няколко дни го ядох. На следващия ден Учителят каза за Бивака на Витоша следното: „Това място ние го осветихме!“.

Минаха години, Учителят си замина, минаха още много години и ето аз вече съм преминал 70 години. А като се гледам и си мисля, че още най-малко 15 години трябва да бъда тук, защото си имам работа на градината. А дългия път, за който Учителят спомена означава дълъг живот на земята. А парчето кашкавал, което ми даде показва, че все някой ще ми даде някое и друго парче хляб за това, че работя на мястото на Учителя. Така и става. Все мине някой човек и остави по нещо толкова, колкото да преживея някой и друг ден. Като ми се привърши храната ето че небето изпрати друг и той ми остави още за няколко дни за храна. Та голямото парче кашкавал на Учителя, което ми даде през 1933 г. не свършва. А сега сме 1972 г. Е, и братската работа не свършва затова ми е даден кредит, защото имам да вървя още дълъг път. Дано го извървя както трябва.

Бележка на редактора:

Ангел Вълков живя до 86 години като до последните си дни работеше и се грижеше за мястото на Учителя, там където е положено тялото Му.