20. Благодарността на камъка

[Ани]

20. БЛАГОДАРНОСТТА НА КАМЪКА

Бяхме на Рила, както всеки път, летувахме на 7-те Рилски езера. Гледам, че Учителят е близо до кухнята. Сам е и искаше да укрепва там един малък бряг. Аз отидох при Него и почнах да Му помагам. След малко дойдоха и други да се включат в общата работа. Вадихме камъни и ги туряхме там, където Учителят искаше и зидахме някакъв малък зид. Точно зад ъгъла на зида трябваше да се донесе голям камък. Аз намерих такъв, но той беше доста голям и беше на известно разстояние. Аз се запретнах, извадих го, понеже беше полузатрупан, стиснах със зъби, вдигнах го и на почивки го занесох. След като го донесох и спуснах на земята Учителят рече: „Ангеле, камъкът ми каза, че бил много доволен, че ти си го носил“. Аз се изненадах и го огледах, но вече с други очи. Сложихме го внимателно, като преди това го бях измил от полепналата пръст. Стана чуден ъгъл. После като минавах покрай зида, винаги потупвах камъка и му казвах: „Здравей, братко, ти сега вършиш много добра работа“. На следващия ден Учителят започна да говори за символите в природата. Че природата не е мъртва, че е жива и че зад всяка форма има един дух затворен в нея. Тогава Учителят ме погледна лекичко и каза:“ За това аз ви напомням да бъдете внимателни тук със скалите, камъните и дърветата, защото в тях са затворени много същества и ако вие сте внимателни към тях, то и те ще бъдат любезни с вас. А не да се връщате от екскурзии с наранени крака и ръце, че и осакатени дори“.

Колкото пъти минавах покрай моя камък, усмихвах се и се опитвах да разговарям с него. Почитта ни беше взаимна.