55. Разводът

[Ани]

55. РАЗВОДЪТ

Един ден след обед, в малкия салон, т.е. в трапезарията Учителят на излизане се обърна към Тодор и му каза: „Тодоре, жената ти се взима, понеже зле си я третирал“. И след малко добави на останалите: „Тя излезе умна и предпочете да излезе от домът си, да пострада малко, но Тодор да остане жив. Иначе ако беше останала при него, него щяха да го задигнат в другия свят. Небето е решило да я освободи“. Тогава не само мъжът й Тодор, но и всички ние, останалите на Изгрева разбрахме не само какво е решението на небето, но и проумяхме, че ние нямаме никакви познания относно живота на човека на земята с неговите себеподобни. Тя фактически го спаси. И той го проумя.

При друг случай Учителят се обръща към сестра Тодора: „Тебе небето те освобождава, понеже ти не си се оженила по своя воля“. Тя наистина не е искала въобще да се жени, но понеже баща й е овдовял след като майка й е починала, то той искал да се жени повторно, но нямало къде да доведе новата си жена. А баща и дъщеря живеели в една стая. И той, за да се освободи от нея, насилил я да се ожени, за да освободи стаята си. А освен това за още по-сигурно ,за да се отърве от нея и да освободи стаята, срещнал Тодор, който се въртял около нея и му казал: „Грабни я от пътя и я води у вас. Аз съм съгласен“. Но Тодор като младеж е бил благороден, не искал да я краде като разбойник, а съвсем по човешки й предлагал женитба, а сестра Тодора, за да се отърве от него му казала: „Ако можеш да намериш 20 наполеона златни, ще се оженим“. А тя си мислила, че то^ е беден човек, няма да може да намери толкова пари и така ще се отърве от него. Добре, ама той не е лесен и не е човек за подминаване или за подбив и насмешка. Той като бил пленник в Солун, там на пристанището като хамалин разтоварвали параходи. И те под шинелите си криели това-онова и той спестявал. Така, че той имал събрани толкова златни наполеони колкото тя поискала. Тодор взима наполеоните и ги занесъл на кандидат-булката. Тя като видяла тези жълтици 20 на брой се сбъркала какво да прави. Но понеже дала дума не могла вече да се повърне назад и се съгласила за женитба. Освен това 20 златни наполеона е било цяло състояние и с тях се прави цяла къща. 20 жълтици вчера са били цяло състояние, днес също представляват същата цена, а и утре те не губят стойността си. Така оженват се, народили им се деца, накрая дойдоха на Изгрева, че се забърка тая каша и тая драма, за която разказваме.

Накрая Тодора послушва Учителя и подава молба за развод, но вече пред съда, защото Митрополията и църквата не искат да разтрогнат брака, за да раздухват още повече огъня на Изгрева. Тодора отива при Учителя и казва: „Учителю, аз подадох молба за развод, обаче неговите и моите свидетели, които сме записали, общо всичките са против мене. Какво да правим?“ „Не бой се. Чистото си е чисто, а мръсното си е мръсно.“ Най-после на 2.III.1942 г. се гледа разводното дело. Съдът решава бракът да се разтрогне, като дава децата на бащата, за да ги отглежда и възпитава, защото ако останат при майката тя можела да ги направи дъновисти. Съдът я наказва пет години да не встъпва в брак. Цялата процедура по развода е траяла десетина минути, дори свидетелите, които са били там не са могли да издекламират това, което са си били подготвили още на Изгрева за пред съда. Съдията просто не ги е допуснал да говорят и приключил делото. Като се връща на Изгрева, Тодора носи един голям портокал и го занася на Учителя, за да Му благодари. Учителят поема портокала и благодарността и казва: „Има за какво“.