8. Родовата карма

[Ани]

8. РОДОВАТА КАРМА

Тя, Вера Христова да ходи в Белене, където баща ми я доведе. Аз не развалям семейство. Баща ми искаше да ме изсели чрез милиция от София. Тях тогава много слушаха родителите - партийците. А преди да се оженя гледах на сестра ми детето - Петърчо. Аз говоря истината само че безразборно го казвам. След туй Тошо идваше при баща ми. Обръща се към мене: „Той, Колю няма да се ожени за тебе“. Казвам му: „Ти от къде знаеш?“ А той следил живота ми. Той идваше през време на бомбардировките при баща ми. Аз като бременна се омъжих за Тошо. Бях бременна на седем месеца когато подписах. Той не искаше да сключва брак. Искаше да го родя, а не искаше да се подписва. Та се сбиха с баща ми. Големи истории. Моите работи стават все с кавги и с милиция. И сега когато смених моя апартамент с тоя на Стефчо пак стана с милиция. Не знам каква е тая мойта карма. Не ме обичат хората.А сина ми Стефчо, обичах го много. Тошо обичаше и мене, и синът ми, но аз не го обичах. Аз не съм го обичала и това му го казах в очите. Омъжих се за него просто така, защото ми омръзна сух хляб да ям и да пера на хората.Щото съм била слугинче от осем годишна възраст, бе. Това ми е живота на мене. Това е много. Аз на дарбата си разчитам. Баща ми вика: „Ако си свирила можеше да бъдеш световно известна, като Недялка Симеонова да си станала“. Само това ми каза. Аз му викам: „Гледаш по ръцете на хората, а на мене нищо не ми казваш“. Той каза: „Ти не си постоянна, но си даровита.“ „Ами защо не ме поддържаш, а на Вера даваш пари?“ Ако ме беше поддържал можеше поне оркестрантка да стана. Майка ми избяга от него, защото я биеше. А след туй Вера идва, а той живееше с нея. Той казва: „Тя ми е духовна дъщеря“. Учителят говори за духовната любов, но те не я разбират. Той говори за Божествената любов, а те я бъркат с човешката. Майка ми още в Хасково се караха с баща ми. Баща ми обичаше да пие и Вера пиеше бира с него. Ти не знаеш, тя се прави на светица, но тя е много лоша ако искаш да знаеш. На мене нищо не е направила. Тя ми казва веднъж: „Грешна съм, виновна съм“. Викам: „Далеч от мене. Аз ти прощавам, защото на онзи свят като си замина трябва да простя на всички“. Нали така казва Учителят, аз го четох това, колкото и да си работил духовно, трябва да се помириш с всички. А Вера първо не се помирява, не се признава, и после си призна. Но далеч от мене. Викам: „От далече да се обичаме“. Тя обича да заповядва, тя е много мръсна. Тя обича да командва и да дава съвети и затова отначало е любезна. Дава съвети пък не се вижда каква е. Знаеща, а това е най-лошия характер. Това е мръсен характер. С такъв човек не може да се живее. И Таню я намрази. Таню я нарича крадла и това онова. „Абе, Таню, ти нали беше влюбен във Вера?“ Ами тя нали е към неговата група? Ама тя е крадла. Тя окраде Емилия. И Емилия е мръсна. И двете са лошо. Ама и Таню не е стока. Той нещо ти говореше ама ти не се навиваш лесно. Те се разделили Братството на две, вярно ли е, бе? Как може да разделяш Братството, бе? Седалището си е там при Учителя, където е мястото на Учителя. Аз не се деля. Аз си отивам там където си е Учителят на мястото му и в гората. Какво ще делят? Ще делят, така ли ни учеше Учителят да се делим или да си помагаме. Ама те са големи истории нашите. Три нощи да говориш няма да се свърши. Само за мене три нощи може да се говори, да. По- рано пък от духове ме беше страх. Един път бях легнала и не мога да стана, че едни кадъни като чувам, че пеят и тогава право при Гита отивам. „Гита, баща ми го няма, съвсем съм сама, ще спя при тебе.“ Тя беше насреща. А пък баща ми и Гита, ние все пеем братски песни. Викам: „Гита, пей!“ Тя най-обича това: „Аз в живота ще благувам“. Ей това й харесвам на Гита, много пееше. И като беше болна. И много беше загрижена за децата. Е, и за това я хвалеха. Обаче тя работа не знае. Дрън, дрън, свири на китара, само това. Обаче не беше^ музикална. Честно ти казвам. Имаше глас, обаче фалшиво пееше. Това и Йоанна го признава. Йоанна на кого се е метнала, на баща си сигурно. Не бе, всеки дух си идва с капитал. Знаеш ли какво казва Лиляна Табакова: „Може един гениален да се роди в циганска колиба, при най-лоши- те пияници. Какъв дух слиза в момента е важно“. Виж Стефчо какъв даровит, пък на, отиде в наркоманията, хайде де, можеше да стане гениален. Така му пишеше, казва Дора, че е съвършен. Той какво работеше? Той беше шивач и го научи тази, на Игнат приятелката - Дора. Тя е ясновидка. Тя ще го посрещне сега. Имаше една Дора Кръстева, на Фанчето Русева роднина. Тя ходеше с Игнат. Ама той, Игнат, той шареше навсякъде. Но след като Лиляна, жена му на Игнат си замина. Той Лиляна си обича, да. Дора и по-рано го обичаше, но той не й обръщаше внимание. Както и да е. И аз имах любов с Игнат. Аз обичам да си признавам. И той ми е преподавал уроци в началото. Значи аз смених много учители и си вземах каквото ми трябваше и после аз съм си аз, непостоянна. Даровита с дарба, но непостоянна. Така е.