21. Задача с мълчание

[Ани]

21. ЗАДАЧА С МЪЛЧАНИЕ

Всяка седмица в четвъртък ние правехме екскурзия до Витоша, като тръгвахме рано от Изгрева. Тогава се вървеше пешком. Тези екскурзии понякога се съчетаваха от различни поставени задачи от Учителя. Веднъж Той ни даде на всички следната задача: Вечерта да тръгнем и посред нощ да отидем на Витоша, без да говорим с когото и да било и без да се страхуваме. Реших да изпълня задачата затова тръгнах от Изгрева сама. Вървя си сама и по едно време чувам, че някой вика: „Стой, че ще стрелям!“ Спрях се и при мене пристигна един войник с пушка и ми каза, че тука е забранено да се минава. Казах на войничето, че аз съм баба-акушерка и че отивам да бабувам на една жена гдето ще ражда. Войникът ме пусна и аз си продължих пътя.Като се събрахме на уреченото място, Учителят ни пита кой как е дошъл. Разказах Му как ме е спрял войника и как съм му отговорила. Той се позасмя: „Много правилно си му отговорила. Ти дойде да бабуваш на природата“. Много опитности имаме с Учителя от летуването по планините.