Jump to content

1922_07_07 Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина / Основни закони


GDD

Recommended Posts

https://petardanov.com/files/file/439-%7B?%7D/



Аудио - чете Милен Колев

От книгата, Трите живота. Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Окултни лекции", лекции на общия окултен клас, 1-ва година ,(1922),
първо издание, София, 1922 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина



19 школна лекция на общия окултен клас
7 юли 1922 петък в 8 1⁄2–9 ч., София

Тайна молитва!

(Прочетоха се темите за житното зърно).

Вторият път ще дам тема само за неколцина. Ясно ще се излагате, няма да пишете много, но ясно. „Защо създаде Бог човека?“ Ако бих ви задал друга една тема. „Коя е отличителната черта на ученика“, какво ще отговорите? Аз ще отговоря: – Да се учи. Сега, в школата тук не е място нито за молитви, нито за разсъждения, а за учение. Вие сте дошли в школата с известни предубеждения, мислите, че знаете нещо. Вън от школата знаете много, но вътре в школата, нищо не знаете. Сега, туй твърдение, казвам: Вие може да сте свършили университет, може да знаете по философия много нещо, но ако влезнете в една фабрика, при някой техник, изведнъж ще се намерите в чудо. Той ще ви направи като дете а вие, ще внимавате. Влизате в някоя лаборатория, от химия нищо не разбирате, може да сте философ и да мислите, че и от химия знаете. Не, не, ще признаете в себе си последния факт, че не знаете. Като влезнете в политехниката, и там ще признаете, че нищо не знаете; и в школата ще имате същото качество. Сега, вие влизате в школата и мислите че Господ ще ви посвети и научи. Който не учи, господ не го научва. Тук в школата, ще се стегнете да работите, разбирате ли! И някои са влезли в школата да придобият всичко с малко труд. – Аз ще очистя школата. Аз не искам ученици, които не се учат. Които не се учат, нямам нужда от тях, отвън има много работи, тук не си губете времето, грехота е! Вие ще паднете в едно изкушение:да си представяте, че се учите;и след туй, ще дойде лицемерието, ще се лъжете. Моля, бъдете тъй откровени, оправете се. Нека останат 10 души, но които ще учат. Ако те останат и на се оправят – и тях не искам тогава. Онези, които мислят, че много знаят, да си излезнат, няма защо да се занимавам с тях. В школата ще останат само онези, за които както е казано в Писанието: „Ако не станете като малките деца, няма да влезнете в царството Божие“. Царството Божие е наука, велика наука в света! Църквата всичко може да търпи, но царството Божие невежеството не търпи, престъпление не търпи, одумване не търпи, зло не търпи. То търпи само вечна хармония. Това е Царството Божие на земята, на истинската земя. Мнозина от вас сте на крив път, и ако вървите по него ще се изкриви ходилото ви. Онези, които влизат в пътя на Мъдростта и не спазват нейните закони, аз искам да бъда не груб спрямо тях, но откровен.

Три закона има. Първият закон: Истината в Царството Божие не търпи абсолютно никаква измама от какъвто и да е характер. Ни сянка, ни помен, абсолютно! Разбрахте ли? Вие може да кажете: „Естеството ни е такова“. Не, никакво естество няма тук. Не е в естеството на човека да лъже. Лъжата е нещо присадено от после в човека. И ако някой философ или богослов, или учител ви убеди, че естеството на човека е да греши, този самият учител не разбира нищо. Не е в естеството на човека да греши. Човек, разбирам онази жива Божествена душа, която е излязла от Бога; не е в нейното естество да греши. Ако греши причините са други. Туй трябва да имате пред вид. И ако някой от вас съгреши, да не казва – естеството му. Не, не, той ще търси причината вънка. Ако аз се спъна някъде и падна на лицето си, няма да казвам – естеството е да падна, но ще търся причината вънка, а не в себе си, от вън ще я намеря. Ако аз не мога да разреша някоя задача, ако аз не мога да чета вечерно време, ще търся причината не в себе си, а отвънка.

Вторият закон е – Бог изисква от всинца ни да се учим, и то постоянно. Докато се учим, ние може да живеем. Животът не е в нищо друго, освен в висшето Божествено съзнание, в онзи процес на знание. Защото:

Божествената Мъдрост дава знание,
Истината дава свобода,
Любовта дава живот,
Животът дава радост,
Знанието дава сила, а
Свободата дава простор.

Тъй вярват тия неща. Тогава имате истина, свобода имате простор широк, простор в цялата вселена! Имате мъдрост, имате знание; щом имате знание ще имате сила. Силата произлиза от знанието, само че знанието не може да произлезе от силата. Имате любов – имате живот; имате живот, значи имате радост. Сега, аз много пъти съм говорил, че в живота трябва да се научим да понасяме скърбите. Но едно от качествата на живота, това е радостта. Онзи, който живее, трябва да се радва, а може да се радва само онзи който учи. Туй ви го казвам, понеже у вас има стари предубеждения, възпитание от миналото. У някои са се вгнездили такива духове от астралния свят и почват да ви шушукат: вас знание не ви трябва. Не, не. С тия астралци,невежи, профани духове, не искаме да се занимаваме. Ние знаем повече от тях. Нямаме нужда от техните съвети. Нека си държат знанието за себе си. Те казват: „Знание не ни трябва“. Ее, какво ни трябва? – Да ядем, да пием да се обличаме, да се караме, да се женим, да се парясваме или развеждаме, да колим животните, статии да пишем в вестниците, да се осъждаме, религии да правим… Техните права и техните съвети не искаме. Това са все астрални влияния. Това не са проявления на Божията Мъдрост. В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно може да живеят и да израснат не една педя пигмеи, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие. И ще има едно слънце, не дребнаво, което да не може да издигне едно житно зърно, а голямо, че да подобри житото на целия свят. Такова голямо слънце!

И тъй, от всинца ви се иска – служители на абсолютната истина, Без никаква лъжа в себе си! Разбирате ли? Аз говоря не за вън да изповядвате истината, но като се изправите пред съвестта си, пред Бога, пред вашата душа,да съзнаете факта – абсолютно никаква промяна, никаква лъжа в душата ви да няма! Моето небе, в душата ми, трябва да бъде ясно, без никакъв облак. Аз не говоря за външния свят сега, но вътрешния. Туй е едно състояние. Само тогава нашият ум може да мисли свободно. При такова едно състояние само, може да мислим добре. Второто нещо: У всинца ви трябва да има жажда да учите. Гледам, някои от вас седите и казвате: „Аз съм на 45 години“… Че що са 45 години? Мислите че сте стар. Ами че знаете ли коя е нормата на старите хора. Когато човек стане на 60 год. казва: „Аз съм стар човек“. В кой кодекс е писано, че човек тогава може да каже: „Аз съм стар“. Ти казваш: „Аз съм стар“, даже тази норма дето се казва, че човек е стар, не е права. За Бога се казва „Древний“ не Му знаят годините. А ние на 60 години станали, и той си прикачва една титла, че е стар. Срамота е! Норма няма за стари хора. Срамота е това! Кажи: Имам 60 лазарника, ама никак не съм стар, никак не съм поумнял, земята 60 пъти се е обърнала, но аз все съм спал. Сега ти казваш: „Аз съм стар“. Хубаво, като си стар, какво знаеш, я ми кажи? Ами стар на санскритски, значи, човек, който има знание. Като си толкова стар, като създаде Бог земята, каква беше тя тогава? Кога Господ създаде земята? Я ми разправи! „Ее, не зная“. Ами че ти тогава не си от старите, защо разправяш, че си стар? Сега, седи някой, побеляла му главата, брадата. Та като ви побеляла брадата, вие стар ли сте? Кой ви дава това право? От де на къде? Ами зимно време като се окичат дърветата с сняг – стари ли са? Белите глави, казвате: „Побелях и остарях“. Не, не, тия неща не ги свързвайте с вашата старост. Най-първо ще си турите мисълта, че вие сте ученици. Таман на 60 години си ученик, само да учиш! Защо? Ето защо, ще ви кажа: Младата мома от вън няма да те изкушава, жена беля няма да ти прави, деца няма да ти крякат. Таман умът ти тогава е на място, сърцето ти е на място и волята. Време е когато ти може да учиш. Значи, ще си ученик, способен да разбира всеки един предмет. А сега, седите, и често слушам млади и стари казвате: „Остаряхме“. Сега аз бих желал да зная, колко души има от вас стари, и ще ги питам: Как Господ е създал света? Тъй ще ви изпитам дали сте от старите хора. Първо, щом влезете в школата, ще си турите на ум основната мисъл: Ще забравите света. Вие влизате сега и казвате; Тази вечер да видим какво ще се каже. Тази вечер ви казвам: Вашата стара идея да я изхвърлите навънка, понеже пет пари не струва. Млади сте! Може да си на 60 лазарника млади сте. Че 60 пъти земята се е завъртяла, тя нищо общо няма с вас. Тя, като се върти, ни най-малко не оправя вашия растеж. Ако ви турнат в един магнетичен сън, да кажем като се родите, и земята в туй време може да се обърне 60 пъти, но като ви събудят, вие няма да сте стар. Туй, което остарява на земята не са годините. Земята в света, като се върти, е нещо случайно. Ние казваме: В 12 часа стана едно убийство. Убийството е една случайна мярка. Та това са все случайни мерки в света, защото абсолютна мярка е растежа на душата, а въртежът на земята, това е нещо постоянно.

От всинца ви искам да се учите. Разбирате ли? Не само да чувствувате. Вие искате да имате едно приятно настроение на духа, нали? Има по-хубави неща от настроенията на духа; те се предизвикват от онова, което човек може да си създаде чрез закона на мъдростта. Без закона на мъдростта вие не може да служите на Бога. И любовта не може да я употребите. Трябва да знаете, че истинската Любов в света почва да се проявява само тогава, когато почва да действува великият закон на мъдростта, когато дойде знанието. За да обичаш някого, трябва да знаеш отличителните черти у него. Вие казвате: „Този човек има черни очи“ – Ее, хубаво, аз разсъждавам другояче – по аналогия: когато земледелецът каже „черна земя“, друго вече се разбира. Той разбира, че в тази черна земя има повече елементи за растеж на житното зърно; и казва:Тази черна земя е отлична. Отлично жито става на тази черна земя! И когато видим един човек с черно очи защо го харесваме? Защо обичаме хората с черните очи? – Защото такива хора са по устойчиви в чувствата си. Като те залюби такъв човек той дава всичко, може да разчиташ на него. Тия черни очи с тях, той няма да те измами. Той и като те мрази и като те обича, той е характерен. За туй казваме, че в черните очи има енергия. Той може да мрази, може да бъде груб, но има една черта на черните очи – такъв човек е честен всякога. Той ще ти каже направо: или те обича или те мрази. В него политика много няма, те не са нервни хора, но са характерни. И тогава, само мъдростта ще ни покаже ония свойства и качества, които се крият в нашето съзнание. Това е целта на школата. Ами че ако в школата не научим ония причини, които са спъвали нашия живот, ако в школата не може да подобрим живота си за в бъдеще, защо ни е тогава тази школа? Аз може да ви говоря за небето, как живеят там ангелите, светиите, къщите им как са, много работи може да ви опиша, вие ще кажете: Много интересно е това! Действително интересно е, но това не е умно. Ето защо не е умно. Представете си, вие сте болен на леглото, неразположен сте, а аз дойда, и ви описвам някои от моите пътешествия в Америка, или как живеят американците, а тебе стомах те боли. Аз като ти разправям за Америка, ти няма да се изцериш. Ти ще кажеш: Преди да ми разправяш за Америка, кажи някой цяр за моя болен стомах! Не е ли по-умно да ви опиша как да се подобри живота ви, че тогава може да ви разправям за този висшия живот. Първото нещо в окултната школа: тя има за цел да се премахнат всичките недъзи, които съществуват в вас, които от памти века са останали от разните култури, а вие ги носите в себе си. И някои от вас казват: „Мен много знание не ми трябва, аз и с малко знание мога“. Не, не, вас ви трябва много знание, за да се спасите. Вас ви трябва знание, за да разберете какво нещо е Любовта, какво нещо е мъдростта, какво нещо е истината. Приложения трябват в сегашния реален живот. И не мислете, че вие разбирате Любовта. Ако вие действително разбирате Любовта, щяхте да имате безсмъртие. Ако вие действително разбирахте Божията мъдрост, щяхте да имате вечна хармония, т. е. знание щяхте да имате,щяхте да бъдете силни, щяхте да разберете истината в нейната пълнота, щяхте да имате вечната свобода – великия простор на живота, и тогава нямаше да се намирате в тъмно, нямаше в такава ограничена стая да се разговаряме за такива работи, но ние щяхме да пътуваме с една необикновена бързина. Знаете ли с каква бързина щяхме да пътуваме? Най-малко с бързина от 50,000 километра в секунда. И какво щяхме да направим? Щяхме да излезнем на Витоша, да духнем веднъж, и в една секунда щяхме да минем месечината и от горе в 5 минути щяхме да бъдем на слънцето. Ще се спрем на първата станция там ще ни посрещнат, ще бъдем на гости 3–4 дена, понеже там са културни, ще ни разведат, ще видим техните училища, заседания, ще правим своите бележки и след туй ще тръгнем към АЛФАЦЕНТОРИС, следующата станция. Сега вие казвате: Колко е приятно такова пътешествие! Ее, приятно е разбира се. Има мисли вътре в него. Тия пътешествия ги правят напредналите ученици на окултната школа. Може би в туй състояние не може да ги правите, но все-таки трябва да се приготовлявате за някое бъдно съществувание. Трябва да мислите за земята. Трябва да слезнете пак на физическото поле да правите от там тия пътешествия. Като влезнете в астралния мир, ще правите други пътешествия. Като влезнете в менталното поле, той е другояче построен. Защото в тия светове, техните постройки са малко на по-други основи. Та, първото нещо:Трябва да се роди у вас една истинска жажда за знание. Искам всинца да мислите. Мен ме радва вашата мисъл, но нека бъде една оригинална мисъл, която като проникне в ума ви, да се роди смирение. Ней път, виждали сте, онази мома, преди да се е ожените, цяла аристократка е, ръцете си не обича да ги тури навсякъде, само така ги държи, не знае къде да ги тури. Но след като се ожени и роди своето първо дете, намира вече място на ръцете си: вдига го, слага го, държи го. Първата идея, която се роди в човешката глава, тя е най-велика. Тогава, Човешката ръка, – волята има с какво да се занимава. Някой казва: Какво да правим? – Роди една велика Божествена идея в себе си, и тогава ръцете ти и всичко туй ще намери с какво да се занимава, за туй е школата. Сега, тук като дойдете ще кажете: Няма ли някоя молитва да научим? Ами знаете ли коя е правата молитва, как трябва да се молите?

„Господи, просвети нашите умове, дай светлина, понеже невежеството е толкова голямо, че нищо не разбираме от Тебе, и грехове сме натрупали до гушата. Молим ти се, дай ни знание и мъдрост да изпълним Твоята воля“. Ето една молитва. Знание ни дай, знание, че като добием знание, да ти служим с всичкото сърце, че да се зарадваме, а ти да се веселиш, че се учим. А сега вие казвате: Господи прости нашите прегрешения. Че вашите прегрешения и грехове са резултат на вашето невежество, на нямане на мъдрост. И тъй, ученици, всички ние трябва да се молим в школата, нас ни трябва мъдрост и знание,Някои от вас, които са по-напреднали и са чели, има такива книги за тия полета, аз нямам време, не искам да се спирам да говоря за полетата, но старайте се да проучите тия работи; някои, които знаят това, да ви разправят в частен разговор. Ние нямаме време да предъвкаме написаното в книги. Нашето време е скъпо. Вие ще го прочетете, ще го дъвчете, а пък аз ще говоря за неща, които не са написани. Сега, някой рече да говори нещо, вие: Чакайте да питаме, Учителят той, ще каже. Там е писано в книгата, вие не питайте: право ли е. Прочетете го. Ако ви се харесва, приемете го, ако не ви хареса, имате ум, преценете. А като дойда аз да говоря за тия неща, мимоходом ще мина, и ще се спра само дотолкова, доколкото имате връзка с предмета. Защото моята цел е да ви заставя да мислите, както аз мисля, и тогава може да проучаваме нещата. Но докато вие не се научите да мислите, аз ще употребявам тази мотика. Аз ще копая и вие ще копаете, аз ще копая и вие ще копаете, докато се научим да мислим, и тогава какво ще стане? Ще свирим и ще пеем, и като узрее житото, ще го турим в хамбара и тогава братски ще си разправяме за вечните закони, за бъдещето братство. И решили сме, няма да допуснем нито един да ни лъже вече. И горко на ония ученици, които влезнат в школата да се подиграват с името Божие! Те ще видят какво нещо е една Божествена школа. Който влезне в Божествената школа, той трябва да знае, че тази школа се подкрепва с великата Божествена правда. Това е Божествено училище, вие сте абсолютно свободни, но сте абсолютно отговорни за вашите постъпки. Аз трябва да ви покажа, и пак ще ви повторя: Единственото престъпление, което в школата не се извинява то е лъжата! Туй да го знаете. Лъжа не се извинява. Сега не мислете че имате този обикновения морал. Не, този морал на лице, туй разбиране…

Ние за в бъдеще ще имаме, един морал толкова висок! Не говоря какви са моите външни отношения към вас, не говоря за този морал, но за онзи вътрешния морал в даден момент. Ако аз мисля как да ви използувам, това не е морал отношенията ми към Бога – то е морал. Ни сянка в моя ум, в моята душа, сърце и воля, не трябва да съществува, да ви използувам, по който и да е начин. Абсолютна чистота! Безкористие! Знаете ли какво е безкористие? Туй се разбира. Туй е моралът на школата. И ако всинца вие влезнете в школата,този морал трябва да го носите в душата си, че в даден момент като се изправите пред себе си да знаете, че вие сте чист. Може да направите отвънка хиляди прегрешения, но подбудителните причини, вътрешните причини които ви заставят да направите туй, те са важни. Ще кажете сега: Школа е това!Но това е едно от най-добрите правила. Когато вие приложите туй правило като ученици, в всяко едно отношение, работите ви ще тръгнат добре. И в умствено отношение ще тръгнете, и в духовно и в материално. В всяко едно отношение работите ще тръгнат, няма изключение, ако не за сега, за в бъдеще. Ако не на вас, на децата ви. Не е ли тъй! И Христос казва: „Няма нито един от вас, който да е оставил майка и баща още сега, че да не приеме всичките блага, които съществуват и за в бъдеще да има живот вечен“. Тъй щото няма какво да се страхувате. И после, дряхлавост, у вас аз ще почна да изпитвам. Някой казва: Аз съм неразположен духом. Ние знаем причините, от где иде всяко неразположение. Ако вие вечерно време заспите, и дойде някой вампир, турне своята уста и ви изсмучи кръвта, като се събудите, какво ще усетите? Една голяма слабост. Защо? Защото този вампир изсмукал кръвта ви. Вие имате някое добро желание, но дойде някой вампир изсмучи вашата кръв. Но ти, като лягаш, трябва да си затваряш вратата, да не влиза този вампир. Разбирате ли? Ще каже някой: Кармата ми е да ми изсмучи кръвта. То не е философия. Ако не беше отворил прозорците, карма нямаше да бъде. Препънал се някой – карма е; ако не беше паднал, тогава карма ли щеше да е? Някой нервен ще каже: Баща ми беше нервен, майка ми, че съм ги наследил. Но ако ги нямаше, какво ще кажеш? Но ние обясняваме кармата малко другояче. И вие, вашите погрешки, вашите глупости не ги обяснявайте все с кармата. Не, ще кажеш: Не внимавах хубаво в своя ход, че паднах, нищо повече.

И после, потребно е за нашата школа да се създаде една благоприятна атмосфера за учение. Най-първо трябва да се създаде тази атмосфера чиста, свята, благоугодна, че като влезнете зданието, дето ще се предават тия предмети, веднага да усещате един подтик за знание. Туй е необходимо за всинца ви. Сега, вие сами ще си създадете тази атмосфера. Аз нямам нищо против вас, вие всички сте добри. Аз за вашата добрина въпрос не правя. Сега, като говора, вие ще кажете: Учителят може да вижда в нас нещо лошо. Не, аз разглеждам въпроса тъй обективно. Ако вие сте музикант и не свирите хубаво, аз ще кажа: Няма хармония. С туй не характеризирам вашия морал, а просто казвам, че изпълнението не е хубаво, че вие не разбирате музика. А това няма нищо общо с вашия характер. Ще кажеш: Този център не съм развил още в себе си, но след ден, два,три, месец, година или повече, ще го развия. И в вас ще се развие туй чувство. И когато казвам,че в вас тия чувства не са събудени, разбирам, че у мнозина измежду вас Божествената любознателност не е събудена.

Сега трима от учениците, най-способните, които са запознати с разни въпроси, искам един от тях да напише едно резюме за физическия свят. Друг да напише едно резюме за астралния свят, да го определи какъв е, и третият , да пише върху менталния свят. И туй описание да бъде готово за три седмици от сега. Има ли кандидати трима души тук от вас? Те ще пишат, и ще го четат пред всички ученици. Най-първо да имаме една ясна представа за физическия свят, една ясна представа за астралния свят и една ясна представа за света на Мъдростта, за менталното поле. (Изберете тия трима души). Тогава аз казвам: Русчев да пише за физическия свят. Илия Стойчев да пише за астралния свят и Велико Граблашев да напише за менталния свят. Пък другите, по способните ученици, ще ги задържим за по-мъчни предмети. Ако им е жалко, че не ги избрахме сега, вторият път ще ги изберем. Кога ще се падне третата седмица от сега? На 29-й юли. Приятелите, които ще пишат, пишете основните неща. Може да се ползувате и от книги по този въпрос, направете едно извлечение.

И тъй, аз искам всичките ученици да бъдат все млади, а не стари. Тук, в школата, като влезнете, ние не различаваме, кой как е влязъл. Както и когато да е влязъл, той е ученик, нищо повече… В школата има само ученици; от школата навънка има разни професии. В школата като влезнете ще бъдете само ученици. Отвън като излезнете, може да имате разни длъжности. Едно правило ще спазвате: Влезнете ли тук, ще снемете всяка друга длъжност. Професор ли си, ще кажеш: Ученик съм вече. Излезеш ли от школата, пак си професор. Тъй ще възпитавате вашата воля и вашия ум. За един час ти да снемеш един товар, една мъчнотия и да мислиш, че си ученик, това е воля. Тогава, като излезнете навънка, ще чувствувате едно освежаване, едно подмладяване. Някой казва: Как да се възпита волята? В седмицата един час да мислиш, че си ученик, туй е пак опит, да видите до каква степен именно вие сте способни да концентрирате вашия ум. Може да мислите, че не можете: Всичко може. Ние ще пазим същото правило, което се спазва на бойното поле: Онези, които се сражават на бойното поле, те не се спират, кой как падне, те го оставят, а от подире им има санитарна комисия, която събира ранените. Сега, някой от учениците паднал на пътя, другите ще вървят напред, санитарната комисия ще го вземе. Вие няма да спирате: Какво му стана? Не, не, напред, у нас болни хора няма. И няма да се спираме за болните хора, всички трябва да бъдат здрави. Здравите добре дошли, а на болните ние ще дадем своето съдействие.

И тъй, в училището ние няма да приказваме за болни хора. Недъзите, неспособностите, това са все болести на астралния свят. Че този не се е учил, то са все болести; че онзи се обидил, това са болести. Затова има астрална медицина, когато се изучават симптомите на болестта. А в една окултна школа се занимават най-първо с любовта, с това, какво нещо е животът, как е произлязъл, и какво е неговото предназначение с земните сили, които са свързани, за да образуват тия елементи. Това е първото нещо, с което един ученик, като влиза в школата, трябва да се занимава – благата в тоя живот и радостите, и след туй ще мине да изучава мъдростта, ще мине в истината и най после, по този начин, ще се приготви за по-висшето свое предназначение в света.

Тайна молитва!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),

Издание от 1942 г. .

Съдържание на томчето

Основни закони

Т. м.

(Чете се темата: „Произход на житното зърно“.)

Тема за следващия път: „Защо Бог създаде човека?“

Коя е отличителната черта на ученика? Ако ми зададете този въпрос, аз ще отговоря определено: Ученето. Той е дошъл на земята като във велико училище, да се учи. Школата не е място нито за молитва, нито за разсъждение, но за учене. Ученикът не трябва да мисли, че много знае. Вън от школата може да знае много, но в школата нищо не знае. Същото се отнася и до вас. Вие може да сте свършили университет, да знаете философските науки, но ако влезете в една фабрика при някой техник, или в една химическа лаборатория, ще заемете положението на дете, което сега започва да учи, и ще слушате и изпълнявате всичко, каквото ви се каже. Ще забравите, че сте философ, и ще учите новото, което ви се преподава. Ще кажете, че когато дойде Духът, ще ви научи на всичко. Който учи, на него Духът помага. Следователно, щом сте влезли в школата, ще учите. Който влезе в школата и мисли, че с малко труд ще постигне големи резултати, по-добре да си остане вън – и там има много занятия, няма да се отегчи. Които не искат да учат, да излязат вън. Тук се приемат само ученици, които имат обич към знанието и искат да учат. Който няма обич към знанието, да не си губи времето тук и после да изпада в лицемерие, да се показва, че учи. Които са дошли да критикуват, да напуснат школата. Тук не се приемат критици. Нека останат десет ученика, но които искат да учат. Ако и те не покажат Любов към работата си, ще излязат вън, в света, там да учат. Които искат да учат, трябва да станат като малките деца. Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Царството Божие не търпи невежество, критики, престъпления, зло. То е живот на вечна хармония и Любов. Царството Божие е за онези, които искат да изучават основните закони на живота и да ги прилагат.

Първият основен закон подразбира приложение на Истината. Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер. Ще кажете, че в естеството на човека е да греши. Не е в естеството на човека да греши. Що се отнася до лъжата, тя е изключена от Царството Божие. Не е позволено на човека да лъже, нито да греши. Който се опита да ви убеждава, че лъжата, грехът и престъпленията лежат в естеството на човека, той не разбира живота, а още по-малко – човека. Под думата „човек“ разбираме живата Божествена душа, която е излязла от Бога. Значи не е в естеството на душата да греши. И ако някой си позволява да греши, причината е вън от него, а не в неговата душа. Ако някой падне и се удари лошо, причината не е в неговото естество да пада, но вън от него. Ако не можете да разрешавате задачите си, причината не е във вас, а вън от вас.

Вторият основен закон е приложението на Мъдростта и на знанието. Разумният свят изисква от всички хора да учат с постоянство и Любов. Човек живее, докато учи. Животът не е нищо друго, освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето, Божествено начало. Това значи, да се стреми човек към Божествената Мъдрост, която дава знание; към Истината, която дава свобода; към Любовта, която дава живот; към живота, който дава радост; към знанието, което дава сила и към свободата, която дава простор на човешката душа.

Третият основен закон е Любовта, която ражда живота. Едно от качествата на живота е радостта. Който живее, трябва да се радва. Може да се радва само онзи, който учи; само свободният учи. Лишеният от свобода не може да учи. Той е затворен между четири стени, нищо не вижда и не чува. Той е оставен сам на себе си. Щом се освободи, тогава започва да учи. Като го видят с книга в ръка, астралните същества започват да му нашепват: „Остави книгата, не ти трябва знание. Сега си поживей, на стари години ще учиш, има време за учене“. Значи да ядеш и да пиеш, да се обличаш, да се жениш и развеждаш е в реда на нещата, а за учене не е време още. Вие не се нуждаете от съветите на астралните същества, а от съветите на разумните същества, които посочват истинския път на човека. Който следва този път, той върви от сила в сила, от слава в слава и от знание в знание. Стремете се към тази светлина, под която цъфтят и зреят всички плодове, която възраства не едно житно зрънце, но житото на целия свят, за да се радват и веселят всички хора, всички живи същества по лицето на земята.

Бъдете служители на абсолютната Истина, в която няма сянка от лъжа и измама. Това не значи да говорите истината пред хората, но да я изповядвате в себе си, в своята душа. Хоризонтът на вашата душа да бъде ясен, чист, без никакви облаци. Само така умът и сърцето ви ще бъдат свободни, и вие ще мислите и ще чувствате право.

Бъдете служители на абсолютната Мъдрост, която носи знание и светлина за човешкия ум. Който служи на Мъдростта, изпитва непреодолима жажда за знание. Ако няма тази жажда в себе си, той казва: „Стар съм вече, не мога да уча“. Колко е стар? Някой казва, че е на 45 години, други – на 50, на 60 и т.н. Старост ли е това? Бог, Който има неизброимо число години, не се нарича стар, а човек, който е още в пелените на живота си, казва, че е остарял. Бога наричат „Древният“, а не стар. Ако си 60-годишен, това показва, че земята се е завъртяла 60 пъти около слънцето, а не ти – ти си спал. Не си стар, защото не си станал мъдър. Думата „стар“ на санскритски език означава човек с големи знания. Щом си стар, кажи ми каква е била земята преди създаването ѝ, кога и как е създадена и т.н. Кажеш ли, че не знаеш това, ти не си стар.

Хората мислят, че са стари, когато косите и брадите им побеляват. Какво ще кажете тогава за дърветата, които са покрити със сняг? Стари ли са? Не свързвайте бялата коса със старостта. На каквато възраст и да сте, мислете, че сте ученици. Ако сте на 60 години, тогава, именно, можете да бъдете истински ученик. Защо? – Нищо няма да ви изкушава отвън. За моми и момци не мислите, за жена и деца – също. Децата са израснали и стъпили на краката си, жената е разумна, и тя е ученичка, работи, занимава се усърдно. Каквото пожелаете, ще го постигнете, но трябва да учите. Сложете в ума си мисълта, че сте млади и можете да учите. Колко пъти се е завъртяла земята около слънцето, това да не ви интересува. Колко сте пораснали – това трябва да ви интересува. Растенето на човека по ум, сърце и воля представя абсолютната, истинската мярка на нещата, а въртенето на земята не се отнася до вас. Какво ще каже онзи, който е прекарал десетки години в магнетичен сън и най-после се събуди? Той ще се огледа натук-натам и ще продължи живота си, без да счита, че е остарял. Земята се е въртяла през това време, но той не е живял, т.е. не е придобивал знания и опитности. Той е млад и способен за работа и учене.

Третият основен закон подразбира служене на Любовта. Не можеш да служиш на Любовта, т.е. на Бога, ако не си приложил закона на Мъдростта, ако нямаш знание и светлина. Как ще обичаш човека, ако не го познаваш, ако не знаеш отличителните му черти? Ще кажеш, че обичаш някого за черните му очи. Какво показват черните очи? Човек с черни очи има по-силни чувства, отколкото някой със сини очи. Той има характер, честен е. И като те обича, и като те мрази, той ще ти каже направо в лицето, без извъртвания. Чернооките хора са енергични, подобни на чернозема. Когато сее жито, земеделецът избира чернозем, понеже тази почва дава добра реколта. Той разчита на чернозема, както момъкът – на черните очи на момата. Човек с черни очи не може да те измами.

И тъй, прилагайте закона на Мъдростта, за да придобиете светлина и знание, и закона на Истината, за да бъдете свободни. Целта на школата е именно тази – да научи човека да живее според основните закони на Битието, за да разбере къде се е спънал и как да подобри живота си. Иначе съществуването на школата няма смисъл. Да ви се говори за небето, за ангелите, за живота им, без да познавате земята и законите, които управляват вашия живот, това е неразумно. Какъв смисъл има да говорите на болния за своите пътешествия, за красотата на природата, когато той се превива от болки в корема? Той ще ви погледне и ще каже: „Кажи ми някакво лекарство, да се премахнат болките ми, после ще ми говориш за пътешествията си“. Значи Божествената школа има дотолкова значение за човека, доколкото може да му даде знания и методи, да се освободи от недъзите си, които е наследил от миналите култури. Той се нуждае от знания, чрез които може да се спаси. Затова трябва да научи и приложи трите основни закона на Битието.

Ще кажете, че разбирате тези закони, няма защо да ви се преподават. Ако разбирахте закона на Любовта, щяхте да бъдете безсмъртни; ако разбирахте Мъдростта, щяхте да имате светлина и знание, да живеете във вечна хармония; ако разбирахте Истината, щяхте да бъдете свободни, да се движите в широкия свят, в простора на живота. Който разбира тези закони и ги прилага, той се движи с голяма бързина и може да пътува безпрепятствено от една планета на друга. Докато го видиш на луната, той отишъл на слънцето, оттам на Алфа Центориус. И като се върне на земята, ще разправя чудеса: как живеят жителите на луната, на слънцето, на Алфа Центориус. Приятни са пътешествията по планетите, но тъй, както са устроени сегашните хора, подобни разходки са невъзможни. Сегашният човек трябва да работи, да се приготви за бъдещите условия. Той трябва много пъти да слиза на земята, да изработи новия човек. Само от земята той може да пътува за планетите. Ако е в астралния свят, там ще прави други пътешествия. Като влезе в умствения свят, там пък се предвиждат друг род пътувания. Всеки свят предвижда специфични условия и възможности. Това, което човек може да направи на земята, в другите светове не може да го направи. Затова, докато сте на земята, използвайте разумно условията и възможностите, които тя ви дава.

Първото нещо, което се иска от вас като ученици, е да проявите истински стремеж, жажда към знанието. Знанието се придобива чрез самостойна, оригинална мисъл, която определя мястото на човека в живота. Когато в неговия ум се роди една велика идея, той знае вече какво да прави. Наблюдавайте какво прави младата мома и какво – младата майка. Момата стои пред огледалото с часове, оглежда се, докарва се, ръцете си мие, ноктите си чисти, очаква нещо. Щом се омъжи и роди детенце, тя знае вече какво да прави. Цял ден се занимава с него: къпе го, облича го, носи го, приспива го – има вече идея. Мисълта ѝ работи, сърцето ѝ се разширява, волята има приложение. Тя казва: „Животът ми се осмисли“. Тъй щото, когато някой казва, че не знае какво да прави, ние го съветваме да роди поне една Божествена идея. Тогава и главата, и сърцето, и ръцете му ще намерят с какво да се занимават.

Мнозина искат да научат някоя молитва, която да повдига духа им, за да се справят лесно с мъчнотиите си. Каква трябва да бъде първата ви молитва? Молете се така: „Господи, просвети умовете ни, дай ни светлина и знание, да разбираме волята Ти и да я изпълняваме“. Който има светлина и знание, той е готов да служи на Бога, да изпълнява волята Му с Любов и радост. При това положение Бог ще се весели, а човек ще учи, ще придобива знания. Като не разбира своето предназначение, човек пак се моли, не за знание и Мъдрост, но за прощаване на греховете му. На какво се дължат човешките погрешки и прегрешения? – На неговото невежество. Ето защо, за да не греши, човек трябва да има повече знание и светлина. Четете, учете какво са казали учените по различни въпроси и мислете върху прочетеното. Много автори са писали върху различните светове – астралния, менталния, причинния. Четете това, което те са писали, и го сравнявайте със знанието, което вие имате, за да разширите кръгозора на вашия ум. Докато не се научите да мислите право, вие ще орете, ще копаете, жито ще сеете и като узрее, ще го сложите в хамбара, да имате през зимата. Тогава ще пеете и свирите, ще се разговаряте по различни въпроси. Кой каквото знае, ще го сподели със своя ближен. Ще живеете братски, без никаква лъжа и измама. Всичко може да се прости на човека, но лъжата – никога. Тя нито се извинява, нито се оправдава. Ще кажете, че бялата лъжа не може да се избегне. Ние пък казваме, че лъжата се преследва във всички форми, във всички цветове – и бялата, и черната. Великият Божествен морал абсолютно изключва лъжата.

Божественият живот изисква от човека висок морал, който произтича от ума, сърцето, душата и духа. Следователно високият морал е вътрешно качество на човека. Той подразбира абсолютна чистота и безкористие. Отношенията ви към Бога, към ближния ви и към самия себе трябва да почиват на пълно безкористие и абсолютна чистота. Не е позволено на човека да използува ближния си в името Божие. Това не значи, че няма да правите погрешки. Много погрешки ще прави човек, но важно е какви са неговите вътрешни мотиви. Ако вътрешните подбудителни причини са безкористни, погрешките се извиняват. Който живее в чистота и безкористие, работите му се нареждат добре и в материално, и в сърдечно, и в умствено отношение. Това подразбира законът на жертвата. Казано е в Писанието, че който се отрече от майка си и от баща си, даже и от себе си, ще придобие вечния живот. Тъй щото, който иска да придобие вечния живот, трябва да се самопожертва, да живее в чистота и безкористие.

Следвайте пътя на Христа и не се страхувайте, нищо няма да загубите. Каквито жертви да правите, ще бъдете възнаградени. Човек губи много неща, когато живее само за себе си. Той бързо се изтощава и остарява преждевременно. Ляга вечер да спи, но сутрин става неразположен, обезсилен и казва: „Изсмукаха ме“. Кой го изсмукал? – Онзи, на когото е служил. Има един господар в света, който отнема силите и богатството на човека. За да се освободиш от него, затваряй вратата си вечер, да не влиза в къщата ти, да те изсмуква. Ще каже някой, че това е неговата карма. – Ако беше затворил вратата си, откъде щеше да влезе този господар? Някой падне, счупи крака си и казва, че това е карма. – Ако беше внимавал, нямаше да паднеш. Как щеше да се прояви тогава кармата? – „Нервен съм, наследих тази слабост на нервите от баща си и майка си.“ – Ако те не съществуваха, как щеше да оправдаеш своята нервност? Не обяснявайте своите слабости и погрешки с кармата и с наследствеността. За разумния и за онзи, който има будно съзнание, не съществува нито карма, нито наследственост.

Като ученици, от вас се иска готовност да учите, да придобивате знания. Любознателният може да учи, да развива ума и сърцето си. В който дом влезе, той събужда в окръжаващите подтик към знание и наука. Това се изисква и от вас, като ученици, да създадете благоприятна атмосфера в школата, едни други да си въздействате. При такава атмосфера всеки ще прояви своята дарба: музикантът ще свири добре, художникът ще рисува, математикът ще решава задачите си и т.н. Онези пък, у които дарбите и способностите не са се проявили, ще работят повече, да развият своите мозъчни центрове. Задача: Нека трима от учениците да напишат нещо върху физическия, астралния и менталния свят. Всеки ще си избере една от трите тези, която му се харесва, и ще напише нещо кратко, но изчерпателно. Като прочетете темите, да имате ясна представа за тези светове. Може да четете някои автори, да видите какво са писали те по дадените въпроси. Като учите и пишете върху научни теми, вие се подмладявате.

Помнете: В школата се приемат само ученици, а не млади и стари хора, нито хора от различни професии и длъжности. Докато сте в школата, вие сте само ученици – нищо друго. Щом дойдете тук, ще забравите всичко. Че сте професор, учител, чиновник, музикант или художник, това няма значение. Тук се приемат само ученици. Приложете волята си, да мислите само за учене и за ученичеството си. Ако можете поне за един час да забравите всичко, вие ще излезете от школата бодри, свежи и подмладени. Ученикът трябва да бъде като войник, който отива на бойното поле. Той забравя майка си и баща си, братята и сестрите си и върви напред. Един дълг изпълнява сърцето и ума му: да пази отечеството си и да се върне у дома си жив и здрав. Че падали ранени на пътя, той не се спира, върви напред. След него идат санитари, които ще приберат ранените. Ученикът трябва да бъде здрав и да следва своя път. Ако се разболее, той излиза временно от школата, да се лекува. За болните са предвидени милосърдни братя и сестри, които изпълняват задачата си с Любов.

Божествената школа се занимава със здрави хора. Тя не говори за болести и недъзи. Че някой не се учил добре, че не бил способен, че лесно се обиждал, това са болезнени прояви, предмет на астралния свят. Съществува астрална медицина, която изучава признаците на тези болести. В школата се говори за Любовта и за живота, който произлиза от нея; за смисъла и предназначението на човешкия живот. Тук се говори за Мъдростта, за светлината и знанието, като условия за развиване на човешкия ум. Най-после, тук се говори и за Истината, която освобождава човека от ограниченията и заблужденията му. Като придобие това знание, той ще изпълни своето велико предназначение в живота.

Т. м.

19-та школна лекция на общия окултен клас, 7 юли 1922 г., петък, 8:30–9 ч., София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...