32. Братското лозе в Търново

[Ани]

32. БРАТСКОТО ЛОЗЕ В ТЪРНОВО

Разболя се един наш брат в Търново, получи някакво ревматично схващане на ръце и крака, прибави се главоболие, така че не може да помръдне от леглото си. Викат лекари, изписват лекарства, братът ги пие, но положението вместо да се подобрява, то се влошава. Веднъж изохкал: „Какво не бих дал, само и само да мога да оздравея“. През цялото време жена му се молела и мислено разговаряла с Учителя: „Ако може някой да Ви съобщи, да дойдете веднага, струва ми се, че мъжът ми ще оздравее тутакси. Но как да Ви съобщя когато лекарите казаха, че едва ли ще изкара до утре“. Ето така тя мислено си разговаряла с Учителя и както била замислена изведнъж вратата на къщата се отваря и влиза Учителят: „Рекох, идвам заради болния!“

Влиза Той при болния брат, после извиква синът му, който бил млад и здрав, накарал го да му разтрие гърба, както и врата и то продължително и накрая му дали очистително. Болният брат се подобрил и заспал. На сутринта вече се чувствал по-добре и само след няколко дена той бил вече здрав.

Но след разтриването синът му се почувствал неразположен и го заболяла главата. Учителят го накарал да се пораздвижи, да насече дърва и да се поизпоти. Значи синът е взел част от бащината си болест и му е предал от себе си сила. И така брата се спасил. По понеже бил обещал пред Бога, че ако му се помогне да оздравее ще подари нещо в Името на Бога. След оздравяването си те двамата излизат с Учителя на разходка и отиват на лозето. Оздравелият брат посочва лозето и казва: „От днес това лозе става братско“. И наистина, там на това лозе и на околните лозя впоследствие започнаха да се построяват лагерите по времето на съборите в Търново. А подареното място става братско.