Jump to content

34. Пълната кошница


Recommended Posts

34. ПЪЛНАТА КОШНИЦА

Един ден пристигнаха в Мърчаево две сестри от провинцията и носеха пълна кошница с праскови и няколко буци с масло. На времето маслото се добиваше по съвсем естествен начин. Млякото се сипваше в съд наречен бучка, който беше продълговат около един метър с диаметър една педя. В него се поставяше едно бутало, на което бяха издълбани няколко отвора и буталото бе закрепено на една тояга. Бучката се напълваше с мляко, половината сквасено, половината с прясно и селянката започваше с ръка да движи дръжката на буталото нагоре и надолу в бучката. Това се казваше биене на масло. След половин час движение на буталото надолу и нагоре маслото излизаше на повърхността, оттам го взимаха и го поставяха в един котел с вода, като правеха от него кръгли топки, големи колкото два юмрука и те се наричаха бучки масло. Та такива бучки с масло имаше поставени в пълната кошница.
Двете сестри влязоха в стаята и предадоха пълната кошница на Учителя. Като излезнаха от стаята аз влизам по работа при Учителя и Той ми нарежда: „Дай тази кошница с всичкото що е у нея на квартирантите на Темелко“.
В една от стаите на домът Темелков живееше един руснак с жена си, няколко деца и старата си майка. Той беше дошъл тук да живее вероятно по линията на Владо-руснака. Но аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам?“ „Да, всичко и недейте пипа нищо“. Предадох кошницата на рускинята, тя се зарадва много, но мене ме беше много яд, как можа Учителя да даде всичко и да не остави нещо поне за нас, за кухнята. Тогава толкова трудно се намираше масло.
Рускинята направи на децата си баница от маслото, нахрани ги и си легнаха, а руснакът го още нямаше. Късно вечерта се прибира, руснака пиян казак до фуражката си и почна да бие жената, че после децата и настава страшен плач и цялата къща се събужда. Отива Темелко да ги смири. А аз влизам при Учителя да питам какво да правим. „Учителю, руснака ще пребие жената и децата“. „Това е рекох от маслото и прасковите. Като вървяха из пътя, от Владая до Мърчаево все това си приказваха: „Толкова масло и плодове носим на Учителя, но Учителя я ги види, я не ги види, защото това ще го изяде Юрданка и другите сестри около нея“. Кога даваш нещо трябва да го дадеш от сърце без да ти се свиди и да не мислиш кой ще го яде. Та сега тоя бой е на мястото си и тая гюрултия през нощта.“
През нощта не спахме, сутринта живота започна отново, а онези сестри разбраха, че прасковите и маслото са отишли при руснаците и много съжаляваха, че са се трепали да ги носят от толкова далече. Та едни ядоха баница, после ядоха пердаха, а след това си доядоха с прасковите. А сестра ви Юрданка не близна нищо от тях, но не яде и пердах, ни праскови. Остана тази приказка за пълната кошница, от която Учителят не яде.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...