35. Циганинът

[Ани]

35. ЦИГАНИНЪТ

Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застанал пред вратата на дома Темелков и търси Учителя. Аз му казвам, че не може сега да влезе, защото е зает и сега ще обядва, а да дойде по-късно след обед. Аз говоря на висок глас и затова Учителят чу разговора ни на вратата. Излезе и сам го покани да влезе вътре. Досега не бях виждала циганин при Учителя да влиза. И това видях. Обърна се към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него“. Поднесох и на двамата яденето както трябва и се отдалечих. Като мина половин час аз влезнах да прибера чиниите. Учителят се обърна към мен: „Сестра, донеси десет лева да дадем на човека“. Аз излезнах, но бях недоволна както от циганина, така и от госта пък си казах накрая: „Хем го нахрани, хем 10 лв. ще му даде“. Донесох 10 лв. и Учителят му ги даде. Стана и изпрати циганина най-учтиво. С това искаше да ни покаже как да се отнасяме с хората, които са в нужда. И циганинът беше човек.