54. Небесната Паневритмия

[Ани]

54. НЕБЕСНАТА ПАНЕВРИТМИЯ

В първите години Учителят с приятелите е правил екскурзии до връх Мусала. Една година Методий Шивачев с една група пристигат на хижа „Мусала“. Времето било мрачно и леко ръмяло през гъстата мъгла. Пристигат тук на езерото, тогава голямата хижа не е била построена. Разтоварили раниците край езерото и някои братя казали: „Учителю, ще имаме време да се качим на върха Мусала преди да се е стъмнило“. Учителят рекъл: „Добре, но трябва някой да остане тук, да разпъне палатките и да запали огън, за да заврят чайниците“. Но никой не казал, че ще остане. Тогава Учителят погледнал към Методий: „Добре, Учителю, ще свърша аз тая работа.“ По това време Методий си мислел, че ето той е най-младия и вместо той да хукне да се катери към върха, то сега е останал тук, а пък старите как ли ще се качат горе. Смятал, че всичко е обърнато. Разпънал палатките, наклал от клековете голям огън и затоплил чайниците. Пристигнали братята от върха Мусала, почнали да се сушат на огъня и да пият гореща вода. А той си помислил, че докато се изсушат и пият вода, то той ще отиде до върха Мусала и ще се върне също по светло. И без да се обажда на Учителя, той тръгнал към върха. Но много бързо се стъмнило и някаква светлинка започнала да му осветява камъчетата, по които стъпвал и му посочвала пътеката и така стигнал до върха, като през всичкото време пътят му бил осветен. Пристигнал на върха и вдигнал поглед нагоре, да благодари на Бога и вижда на небето очертан един голям кръг и двойки играят по него и една чудна музика свири, но двойките играят и кръгът е толкова правилен, както и разстоянието между двойките е еднакво. Методий ги гледал в захлас. Не смеел да си свали главата да не би да изчезне гледката. Така гледал докато се затвори небето и изчезне видението. Поблагодарил на Бога, но от радостното вълнение очите му сълзели. Така щастлив тръгнал надолу, а светлината пак го придружила и му осветявала пътя до долу, до езерото. Пристигнал в лагера, а братята били легнали в палатките и спели. Учителят стоял край огъня и го чакал. Като пристигнал до огъня и тъкмо се канел да каже на Учителя какво е видял, то Той го преварва: „Всичко това, което видя горе на върха на небето, ще го свалим долу“. Аз започнах да Му разказвам каква музика съм чул горе и колко хубаво са играели двойките в правилен кръг и че разстоянието между тях е било еднакво.

И от тая година Учителят даде Паневритмията за Бялото Братство. Като играем правилно Паневритмия ние се свързваме с невидимите братя и сестри и тогава черпим от тях духовна сила. Затова братята и сестрите трябва да се стремят да има правилен кръг при Паневритмията, да се спазва разстоянието помежду им, за да отговаря земния кръг на Паневритмията на небесния кръг от небесната Паневритмия и да правим връзка с нея. Учителят каза по тоя повод: „Там горе се играе всякой ден Паневритмия. И когато сте истински съсредоточени в нея и сте в молитва и болен да си, ако успееш да направиш връзка с нея ,то ще оздравееш“.

Ние тук сега като играем Паневритмия не спазваме разстоянието, което трябва да има между двойките, което трябва да бъде най-много два метра. Трябва да играем в правилен кръг и да сме зад онази двойка, която е пред нас. Кръгът трябва да бъде правилен и да не бъде прекъсван. По време на игра трябва да бъдем съсредоточени, да не се говори и които знаят думите на Паневритмията да си я пеят в себе си. Тогава ще имаме и полза от Паневритмията, защото ще имаме пряка връзка с небесната Паневритмия.