Jump to content

6. Списание "Житно Зърно" - "Le Grain de Ble"


Recommended Posts

6. СПИСАНИЕТО „ЖИТНО ЗЪРНО“ - „LE GRAIN DE BLE“

В: Сега вие с вашето малко списание ,,Le Grain de Ble“.

А: Ами стават вече 30 години откак го издаваме. Баща ми до 1972 г. когато напусна Париж беше 85 г., възрастен.

В: Вие пазите ли си броеве на списанието от всички години.

А: Имам събрани даже съм напечатала една книга с първите 16 номера. Значи първите четири години „L'enseignement de vie nouvel du Maitre Beisa Duno - Peter Deunov“. Ще ви го покажа.

В: Сега аз имам може би десетина-петнайсет от вашите.

А: Така ли? От къде ги имате?

В: Е, имам ги. Ще ви кажа: Борис ми ги е предал да ги пазя.

А: Така ли? Защото само на Борис давам, на други не съм.

В: Имам може би десетина, петнайсет години, но искам да ги имам всичките.

А: От кои години.

В: Не мога да ви кажа.

А: А, не знаете.

В: Може би от първите години, не мога да ви кажа, но имам 10-15 събрани. Искам да ги имам събрани така всичките, цялата поредица. Ще видя кои нямам и кои имам, за да може да ги събера.

А: Засега някои от тях изчезнаха малко, понеже стана едно голямо наводнение, стана там където ги пазехме на склад. Въобще на запад всички тия списания, българските книги и така няколко номера ми се загубиха, останаха съвсем малко. Но ги правя в ксерокс-фотокопие, за да ги възстановя.

В: По колко екземпляра от списанието ги правите?

А: 600 правехме отначалото, за да ми остават така. Сега правя по-малко, защото остават. Първо ги правехме на ронеон нали, което струва много по-евтино. Сега вече това не се прави. Трябва да ги правя на фотокопие, но ни струват по-скъпо, че ще правя по-малко - 550 са, но пращам около 400.

В: Изпращате ги на адреси?

А: Абонати, но си плащат абонамента.

В: Успявате ли да си покриете разноските или трудно.

А: Успявам повече разноски да покривам, защото не плащам голям наем, нали. Но то е голяма работа. Вече 30 години по четири номера имаме в годината. Всяко зависи от дължината на беседата. Има беседи, лекции, разговори, резюмета, нали. От началото слагах материал, който ми даваше Борис Николов. Сега Борис не ги прави вече. Посланията на Борис се харесваха много. Те бяха хубави. И накрая спомени помествах някои така с Учителя, та и тях почвам да вадя.

В: Тези спомени ви сте ги написали, от кои автор?

А: Влад Пашов нали беше издал една тетрадка. В началото от него взимах, после сестра Паша имаше доста хубави спомени, та от нейните вземах. Свърших нейните. Борис ми беше дал от Елена Иларионова, които също са много хубави, него материал свърших и там поместих едно писмо на

Казакова, което е хубаво също, като ги избрах много тъй в резюме, доста работи са казани. Сега почнах спомените на Елена Андреева.

В: Да, те са нейните интересни. Аз съм запознат с тях. Аз съм работил с нея близо 20 години.

А: Е, то има много повторения нали, но така избирам.

В: Тя понеже ги е правила на прима виста тези неща.

А: Но е интересно като се изработи ще стане хубаво.

В: Защото тя ако ги беше направила преди 20 години по друг начин щеше да ги направи.

А: Разбира се.

А: Вижте какво е положението й.

А: Да, намерих я доста отпаднала още от миналата година.

В: Тя едвам издържа.

А: Друго пише сега, което Учителят й е дал като задача, нали. Тя мисля, че е свършила тая книга - Спомени с Лулчев, нали тя е имала връзка така с него и после взе да пише с голямо уважение към баща ми, искаше да й разкажа някои работи относно това с Лулчев дето станаха съдружници за едно списание.

В: Как стана точно тоя случай с Лулчев и с печатницата?

А: Ами какво да кажа, много подробно знам, че Лулчев предложи на баща ми да се отвори печатница, да се печати там едно списание.

В: Което Лулчев издава.

А: Издаваше и едновременно баща ми имаше идеята да издава беседи на Учителя. И тъй като баща ми имаше къща, работилница, машини за плочи, той ипотекира всичко това в банката на Русев, той брат беше.

В: Коста Русев.

А: Това не знам, значи, че Русев, но другото име не знам. Е, да но пари трябваше да се плаща на работници, туй-онуй, а пари не влизаха от продажбите на списанието. Най-после фалира, фалира и банката всичко взе и работилници, машини, къщи. Останахме на улицата. Баща ми замина за Румъния и ние там отидохме.

В: Колко години стояхте там?

А: Две години, не повече. Там беше намерил други италианци. Не знам по какъв начин. Може от легацията да е влязъл във връзка с една италианска колония и там научи един нов занаят - изкуствен мрамор. И след туй него го привличаше Учителят, не можеше да седи повече. И се върна. И тука влезе във връзка с архитекти, инженери, предложи им: „Ето, нов занаят научих“. Те го познаваха като най-добрият предприемач. Веднага му дадоха работа, тогава се строеше университета „Климент Охридски“. Там той работи всички работи мозаечни, изкуствени колони, тези грамадни колони там зелени са от изкуствен мрамор. Всичко той е дал. Спечели доста пари, също работи на кино „Култура“ и още други големи здания и благодарение на това той можа да закупи пак същата къща и тука на Изгрева местото купи. Построи първо една кухничка и една стая, след туй друга тая. Тъй лека-полека тя беше на дълго сложена. И в тази работилница имаше доста работници, между които всички братя студенти, които идваха, на тях има даваше препитание.

В: И беше цялата група от младежи.

А: Младежи, студенти, всички между които Борис и там Георги Радев, Методи, Елиезер, но знам - много студенти около него, колкото знаеха работеха, вършеха работа колкото можеха, а баща им даваше една заплата, колкото да преживеят.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...