9. Съдбата на едно списание и нещо друго

[Ани]

9. СЪДБАТА НА ЕДНО СПИСАНИЕ И НЕЩО ДРУГО

В: Как подготвяхте вашето малко списание ,,Le Grain de Ble“?

А: Трябва да знаете какъв труд е за това списание, защото разполагам с много малко средства. Аз съм с малка заплата и баща ми в Париж бе със съвсем малка заплата и след туй малка пенсия. Ама с икономия и баща ми като отиваше на пощата намираше някои въженца тъй, за да се вържат или пък имаше една сестра от нашите, която ми помагаше. Една Анжел, тя помага доста на баща ми тъй за отговора на писмата. Тя хубав език на френски има, баща-ми диктува, тя го облича така във френски език, работи някъде и после ни носеше хартия, за да правим опаковките и с много големи икономии сме правили всичко това както и сега. Аз всичко сама си върша, абсолютно всичко. Както казвам с количка карам пакетите до пощата.

В: Знаете ли, благославя се онова, което човек сам си го върши.

А: И благодарение, че имаме пак такива помощници както имаме един, който превежда, не както баща ми, но така има по-голяма литературна способност, и ги изработваше малко на френски беседите. Аз ги превеждам както са, но разбира се на френски език.

В: Бертоли има ли някакво лично творчество, да е писал на някакви теми, резюмета, такива неща?

А: Има, но знам, че в „Житно зърно“ българското беше писал нещо.

В: То, което е в „Житно зърно“ то е запазено. Става въпрос за друго, да е писал в тетрадки. Не сте обърнали внимание.

А: Не съм обърнала внимание и как да кажа, много хубави писма е писал на всички, които му пишеха. Много хубави, но то нищо не е останало от това.

В: Тука нямате почти нищо?

А: Нищо.

В: Нищо. Боже, как минаха годините.

А: Ама много работи изгорих. И писма, много писма. Аз ги горя. Къде цели торби писма ще държа.

В: Каква бе кореспонденцията?

А: Между тези абонатите.

В: Нас ни интересуват тези негови тетрадки, онова, което той е записвал от Учителя, от Школата по време на беседи.

А: Много хубави, но тогава бързах, бързах, въобще да прибирам. Трябваше да напуснем жилището и много неща съм изгорила, нямаше къде да ги сложа.

В: Интересуват ни неговите тетрадки, може да има размишления.

А: Имам още няколко. Трябва да ги видя къде са.

В: Те на български ли са или на италиански?

А: На италиански. Той на италиански си пишеше.

В: Друг един въпрос. Имате ли, пазите ли по едно копие от онова което е издавано от Словото на италиански? Словото на италиански с печатни букви?

А: Те повече в Италия се намират, защото в Италия има много от беседите на учителя.

В: От печатните.

А: От печатните, защото там имаше един брат Бенедето Барух се казва, който е бил ученик на Учителя. Той в Милано живее и баща ми му е пращал. Той същевременно е починал и всичко го остави на мене. Та се намира сега в Италия при брат му всичко това. Има, почти всички беседи.

В: И едни трети въпрос, който само аз го знам, който ми го е казал Борис Николов преди десетина години. Сега вече Борис много работи, забравя напълно. И той на времето ми казва, едно пълно течение от непечатаните беседи сме дали чрез Бертоли в Италия.

А: Да.

В: Това фактически имате.

А: Имаме, да. Той ги е пращал. Всъщност те са били пратени на един в Швейцария и после на друг италианец, но този швейцарец умря. Ръкописи, на които сигурно ги има тука вече. Тая пратка те ни ги пратиха и всичко се намира в Италия сега при моя брат в мазето.

А: Адреса то е важно да го знаете, защото там са и брат ми е 18 години по-млад от мене.

В: Аз ще ви дам едно листче да ми напишете този адрес.

А: Те даже ме питат какво ще правим с тия неща? Казвам им аз че не знам, аз сега нямам къде да ги сложа, ако един ден стане свободно в България, може пак там да ги върнем.

В: Друг един въпрос, който имам да задавам въпрос от същата категория. Борис ми каза, че освен едно копие от печатните има и едно копие от непечатаните. Имате ли вие по едно копие от непечатаните там.

А: Има няколко, има, но не всичко.

В: От непечатаните, които не са издавани.

А: Да, има.

В: Там, пак са при вашия брат.

А: Да, при брат ми са и в Париж също.

В: И в Париж. А мастилото избледняла ли е вече.

А: А не, не. Хубаво са запазени.

В: От оригиналното.

А: Запазени са.

В: Това е много важно сега. Това е много важно. Ние сме друго поколение нали?

А: Да.

В: Ние сме друго поколение и искаме да има някаква приемственост. Възрастните приятели си заминаха и ето вижте.

А: Да, но те са запазени както в Италия, тъй и във Франция.

В: Сега друг един въпрос. Вие ми казахте адреса в Италия и за Франция не съм ви питал.

А: Във Франция са разпределени на 7-8 места и затуй ще видя като се върна трябва да търся някое помещение, пък нямаме пари да купим. Аз мислих да взема помещение под наем, скъпи наеми, плащаш и накрая нищо не остава. Та ще търсим някое помещение, даже таванско, но да има асансьор, да мога всичко там да сложа.

И така списанието е създадено от баща ми, но тъй като нищо не намирам като документ, като „асосиансион“ на френски. Асоциация, да. То си асоциация, но да имам документ, че сме освободени от данъци, нали, затова защото е бе търговска цел. Но като отида, като намеря нещо веднага ще дам една сума колкото трябва, за да бъде въобще освободено от данъци като и аз си замина за оня свят, нали някой трябва друг да поеме грижа. Но между французите има, но между българите нямам сериозни хора.

В: Те там, които отиват се развалят.

А: Само амбиции и нищо друго.