10. Паневритмия в Париж

[Ани]

10. ПАНЕВРИТМИЯ В ПАРИЖ

А: Беше напечатана книга за Паневритмията в София. Като отидох в Париж почнаха да ме питат разни такива подробности. Ръцете казват дланите са нагоре, надолу, настрани. Аз играех Паневритмията, минавах за една от тия, които я знаят най-добре, но като започнаха да ме питат разни подробности, отворих книгата, която е напечатана на български, чета и тъй като ми беше пресна в ума Паневритмията, намерих доста грешки. Почнах да пиша на Елена Андреева: „Виж на еди коя си страница какво пише, а всъщност ние иначе я играем“. И тогава тя ми пише: „Да, наистина така я играем“. И решиха да създадат нова Паневритмия описана по хореографски начин. И тогава извикаха някои хореографи, там беше Мика - Мария Тодорова, на Борис жената, извикаха също Ямрила, нали като балерина, Катя Грива, Елена Андреева и създадоха тогава тази нова Паневритмия и ни я изпратиха. Но и тука в София още Ярмила като е била, е правила интриги. Вече си има тя някакъв си план, а трябваше да ми го пращат на мене, нали бяха го дали да се преведе на френски и тя нещо трябваше да го прочете, да види как върви на френския език. Тя вместо да ги праща на мене, взима и ги изпраща на някой друг. Аз като узнах това, пиша на сестра Паша: „Ама защо това го направихте? Аз го пожелах и благодарение на мене вие го правите и то за мене. Защо се праща на други“. Тя ми пише: „Ама ние нищо не знаем, ние казахме на Ярмила да ти го пращат на тебе“. Те отиват при Ярмила, а тя е в София, питат: „Защо?“ „Ама аз не разбрах, ама то е все едно и също.“ Казват: „Не е все едно и също, те бяха за Анина направени.“ Както и да е, аз я напечатих тая книга нали с рисунки от Елена Андреева, тя там се погрижи, изпрати 100 рисунки подробно за всички движения, как са движенията.

В: Имате ли я тук в България?

А: Не съм я донесла.

В: Ще може ли следващия път да ми я донесете?

А: Ех, мога. Направих след туй второ издание, нали я имам, то написах „Направена в България“, коригирано второ издание в България. А Ярмила като дойде в Париж, та и тя реши друга да направи Паневритмия, нейното име да стои още в корицата: Ярмила Менцлова.

В: Крум Въжаров и той прави реклама.

А: Голяма реклама правят, пък аз никакво име не съм сложила. Сложих, че е издадена в България.

В: Нейната книга излезна от печат, така ли?

А: Излезна, да, но след като умря.

В: След като почина. Кой я финансира?

А: Тя беше я почнала нали. Беше, виж как Невидимия свят не иска. Тя просто какво ли не направи тая книга да излезе, но не я видя отпечатана. Моето е направено с циклостил, но хубаво е пак. И там при една жена отиват, там, разбра че тя може да я направи, уж Учителя казал при нея да отиде, за да я отпечата. Ей такива пак лъжи. Тая жена дето я вика, тя била също при Михаил. Тя същата, тя е от Елзас. Елзас било е германска провинция, сега е френска. И там отиде, седя няколко месеца, като разказа, че ще стои няколко дена пък седя цели месеци при нея. Накрая я подготвиха.

В: То е на Ярмила издание.

А: На Ярмила изданието, но през туй време се случва туй произшествие с нея. Тя е любителка на котки, отишла на някой си площад такъв малко забутан, гдето котки се разхождат изоставени, отишла в 10 часа вечерта да им носи храна и там някакви си младежи с желязо я ударили по главата с някаква цел. Не знам каква цел, добре че минала покрай тях полиция, видели тази жена просната на земята, кръв от главата й тече, веднага я занесли в болница. Седя доста време. Аз ходих един път да я видя, изглеждаше добре вече, излезе и след малко време, след един-два месеца, понеже беше с една друга българка, тя ми разказа, една нощ става, казва, че нещо й е лошо, повръща й се и не вижда, вече не виждала, ослепяла. Тя веднага вика бърза помощ в болница, пък се оказа, че има тумор в мозъка, главата.

В: И тя си замина и нейната книга излезна след това.

А: След туй излезе, беше поела грижата една жена, тя беше дала пари и сега се продава там тук-таме. Тя прави всичко възможно, за да се продаде, за да плати на печатаря. Не се купува, няма хора за нея. Дълговете още не са платени.

В: Друг един въпрос. Тя точна ли е? Вие като я прегледахте, тя точна ли е?

А: Нямах време да я прегледам да си кажа правото. Тъй бях почнала, имаше само една голяма грешка, понеже беше изпратила тук дето Галилей ми каза, че е върху мелодията. Сложили са мелодията с две цигулки. А пък самата Йоана казва, особено втората цигулка никак не е хубаво направена. Не трябваше да я сложат, трябваше да сложат тая гдето е за пеене, една мелодия с думи. Нея трябваше да сложат и са объркани местата на мелодиите въобще. Та добре, че ми каза Галилей и аз им казах, трябва да коригирате. Тази жена започна да идва при мене. Ето викам тази страница трябва да сложите там, това там и поправиха някои неща, но много книги така излизат с погрешки.

В: Сега следующия път ще може ли да ни донесете от вашите там две издания на циклостил по една книжка като документ и евентуално от тия на Ярмила.

А: На Ярмила Паневритмията мога да искам там дето приятелката й живееше.

В: Това, което искаме от вас не е за разпространение, за реклама, а за архив. И сега казвате, че живота на Ярмила е протекъл много тежко там, така ли?

А: Е, тежко, в материално отношение и напоследък можа да си има една пенсия, понеже там във Франция дават и тия, които не са работили след 70-та година дават една социална пенсия. И тя можа да изкара някакви си документи, че нали преди е живяла в Париж, че е танцувала, че е работела. Въобще имаше една малка пенсия, с която можеше да живее, но така се случи, че си замина преди книгата да излезе. Тя си мислеше, че като излезе книгата, ще направи чудеса. Но не стана. Бяха нарушени окултни закони на Школата на Учителя.

В: По отношение на методите на Школата и на Учителя сме запознати и знаем как стават и стоят нещата. Тук в България имаме стотици такива примери с нарушение на окултните закони. А последиците ги виждаме. Те вървят с хората.