16. Причастието

[Ани]

16. ПРИЧАСТИЕТО

А: Майка ми беше болна и баща ми ме беше сложил в сиропиталище и там бяха ме избрали да участвувам в един празник „Божи празник“. Правят като процесия от двете страни, тъй вървят тези и се молят и аз по средата вървя, бяха ме облекли като ангелче, с една розова рокля и розови такива крила и съм пред входа, ама си спомням като че ли е днеска. Така се чувствах сама като един ангел, че съм паднала от небето. Ама тъй самичка, въпреки че е пълно с хора от двете страни и така едно вътрешно усещане, една мъка, нещо такова почувствах. И втори път пак същото в Италия. Също бяха ме сложили тъй в средата тъй да хвърлям цветя от розите, изпитах същото чувство. На два пъти и тогава съм почувствала, не зная като че се чувствах като някоя корабокрушенка и още го чувствам така силно беше в мен, една болка в мен.

Бях шестгодишна и приготовляваха по-големи момичета за първо причастие. А то в двора ставаше в едно стълбище и така аз много обичах да слушам. Колко разбирах, не знам. И по едно време, на другия ден трябваше да се пречистят и той, свещеникът каза: „Сега утре ще приемете Бога в себе си. И каквото пожелаете, ще ви го даде“. Аз казвам, таман за мене, трябва и аз да правя причастие. Майка ми болна, искам Господи да оздравее майка ми. „Но след обед ще отидете да се причестите.“ И аз сега гледам, кога ще излязат та зад тях отивам така в черквата и виждам всички отиваха пред едного, където се изповядват, то има една такава дървена будка, вътре седи попа, а отвън желязно такова с дупка отвънка пък седи тоз, който се изповяда. Инак всички отиват там, коленичат, седят известно време и си отиват. След като всички минаха, сега и аз отивам. Не знам какво да кажа нали, седя. Попа седи и чака, чува, че се диша там и се вижда едно малко момиченце, взе ме така и ме взима на колената и казва: „Какво искаш?“ „Ами искам да се причестя.“ „Защо искаш?“ „Мама е болна, искам от Господа да оздравее мама.“ „Как се казваш, имаш ли братя, сестри и т.н. Бащата слушаш ли, туй-онуй?“ Те като видяха туй, пуснаха ме, че обикновено малко момиче иска да се причести. Ех, на другия ден отидох при комшийката, сложи ми една рокля бяла. Като видях, че всички минават и аз минах, извадих си езика, знаех, че не трябва да пипам със зъбите, да го глътна така. И с такава вяра, че Бог е в мене се молих от все сърце да оздравее майка ми.А бяха казали, че майка ми няма изобщо да оздравее никога. Ама и тя имаше вяра. За изненада на всички майка ми оздравя. Всички го приеха, че това чудо стана заради Господа. Само аз знаех, че това го измолих от Господа.

Тя имаше много сънища, много видения. Тя много вярваше в света Богородица, твърдо и където намери статуя туй-онуй ще даде обед и пръстени каквото има златно.

В: Всяко същество по своему. Всеки си има свой път.

А: Майка ми беше религиозна по своему. Но накрая дойде време за нейното кръщение в Учението на Учителя.