Jump to content

3. Изпит по женитба


Recommended Posts

3. ИЗПИТ ПО ЖЕНИТБА

Като влезнах в Учението на Учителя, първото нещо, което реших в себе си бе, да не се женя. Аз ви разказах, че според Учителя робът и робинята могат да родят само едно робче и нищо повече. Взех решение, но Небето реши да ме изпита, ама аз не знаех, че ще бъда изпитван. Тогава смятах, че щом съм взел решение, въпросът е приключен и аз продължавам напред в Учението.
Една година като се върнах от Рила, от летуването си, получих едно странно писмо. Като взех писмото от раздавача, ръцете започнаха да ми треперят и не само ръцете, но и цялото ми тяло и аз не можах да прочета от кого е. Оставих писмото на масата, направих няколко вдишки, за да се успокоя, помолих се и тогава прочетох писмото. А в писмото имаше една изливаща се любов и предложение за брак. С това лице се бях запознал на Рила. Веднага написах писмо на брат Звездински, споменах подателя на писмото и го питам какво да правя. Получих веднага писмо от него и той започва със следните думи: „Брат, като получиш писмото ми, прочети го три пъти, запомни го наизуст и веднага го изгори и никому нито дума след това.“ Той ми описа подробно лицето, с такива краски и по такъв начин, че разбрах, че то е от черно, по-черно и като четях изпитах същото усещане и започнах да треперя отново, както тогава, когато за пръв път държах писмото на онази сестра. Значи нещата се повтарят. Ами сега какво да правя? Чух в себе си глас: „Не пиши повече за тази случка!“ Не писах, замълчах, все едно, че не съм получил писмото. Така Небето ме спаси от едно голямо зло* за което съм много благодарен. Това лице желаеше женитба с мен и то по сметка. Аз имах голям пчелин и от кошерите изкарвах не малко пари и с тях преживявах добре и сносно.
Но отново се яви друг изпит. След много говорене, много увещание и препоръки от Димитър Янушев, аз склоних да отида в Стара Загора да се срещна с едно момиче. Още като я видях, аз се влюбих в нея, харесах я. Но стана така, че през деня не можехме да си поговорим. Семейство Кайракови, в което бях отседнал вечерта отидоха на сватба, а на мен с момичето казаха: „Вие двамата се уточнявайте!“ Какво да се уточняваме и как да стане това? Излязохме с момичето, вървим и мълчим. По едно време и двамата едновременно заговорихме. Аз казвам: „Кажи, какво ще кажеш по този въпрос?“ И тя със същите думи се обръща към мен и думите ни се срещнаха над главите ни. В тоя момент дойде един милиционер и ме запита: „Ти от къде си?“ Казвам: „От Петрич“. Той ме запитва отново: „Имаш ли открит лист?“ Отговарям му, че за Петрич трябва открит лист, но за тука не се иска открит лист. Тогава той ми поиска паспорта, взе го и ме закара в милицията. Остави ме на дежурния милиционер и си отиде. Момичето, с което се разхождах беше от Братството. Отишло у дома на брат Райчо Кайраков, където бях отседнал и казало, че съм арестуван. Брат Кайраков дойде в милицията и каза за мене: „Този човек ми е гост. Той е мой познат. Аз гарантирам за него.“
Дежурният милиционер му отговори: „Абе доведе го тук един милиционер, но не каза каква вина има. Аз съм тук десет години милиционер и познавам всички в този град и всички милиционери в окръга, а тоя го виждам за пръв пък. Откъде се пръкна този милиционер дето го доведе и къде се затри след това не мога да разбера и не мога да ти кажа. Но ето, аз го освобождавам твоят гост.“ Освободиха ме. Аз си отидох там, където бях гостувал. Цяла нощ не съм мигнал, ама не по момичето, а за това, от къде дойде и къде се завре тоя милиционер. Той се яви и на двама ни. Значи го имаше. А после го нямаше. Ето тайната, която ме мъчеше тая нощ. Това мисъл-форма ли бе или бе чиста реалност? По-късно се разбра, че това момиче също се отказа от мен, защото не искала да дойде и да живее в Петрич, което е на гранично място. Да, ама това беше после, когато бе преминала тази случка с милиционера. Ако не се беше явил милиционера, аз щях да взема друго решение. Та нали бях отишъл в Стара Загора на оглед. Човек като прави оглед, после избира и накрая прибира това що му е харесало. А тя на мен ми хареса. Значи аз щях да си я прибера у Петрич както едно и едно правят две. Да, ама това две не стана понеже се яви милиционера и развали цялата работа. Да развали работата погледнато по човешки. Но погледнато иначе, той спаси работата. Тук имаше пръст Учителят, това го разбрах, защото освен Учителят друг нямаше власт и сила да изпрати този милиционер, да дойде изневиделица, да ме арестува и да ме предаде на друг дежурен милиционер в участъка. И след това да изчезне без следа, все едно, че не го е имало и не е било. Но това беше на яве, защото трима го видяхме, трима говорихме с него и тримата го запомнихме. Значи го имаше, както я имаше тази случка, която случка се случи, за да не се оженя.
Смятах, че окончателно съм решил въпроса с женитбата, но всяка година се явяваше една кандидатка от Братството или от света и ми предлагаха брак. Не че аз не съм искал и не че аз съм бил кой знае какъв красавец, ама нали трябва да дойдат изпити да те изпитат от Небето, колко тежиш и колко струваш. И винаги се случваше така, когато аз реша да опитам чрез брака нещо изневиделица се явяваше и разваляше цялата работа. Та тогава разбрах, че това нещо дето разваля всяка една моя работа за женитба е нещо Много Голямо. Разбрах, че това е Голяма Работа и повече шега с нея не бива. Така накрая аз реших, че съм сгоден за Христа и ще гледам Нему да служа. Ама това решение много трудно го взех и чак накрая го взех.
Ето така работи Учителят с онези, които са Негови ученици.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...