Jump to content

7. Любомир Лулчев


Recommended Posts

7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Един път след като бях в София реших да прескоча до Мърчаево и да гостувам на брат Темелко Темелков. А у неговата къща Учителят престоя почти цялата 1944 г. Аз няколко пъти съм ходил там през това време. Та се познавах с брат Темелко от онова време. Пристигнах в Мърчаево, посрещна ме брат Темелко както му е реда и се разприказвахме. От дума на дума той ми разказа този случай. Аз много добре го запомних и сега ви го предавам.
Отишъл Любомир Лулчев у Мърчаево и иска да го приеме Учителят на разговор. Три дена Учителят не го е приемал. Чак на четвъртия ден го приел. Влиза Лулчев в стаичката на Учителя и притваря вратата. А вратата се отворила сама и се открехнала до половината, та да се види какво става в стаята. Не само да се види, но и да се чуе. А пък вратата не се е отваряла лесно. Ама Учителят така е направил да се отвори, за да се види картината и да се запомни. Брат Темелко е в съседната стая и изведнъж чува високият глас на Учителя. А иначе Учителят е говорил тихо. Много рядко е повишавал тон, когато трябва да се скара на някого. Пристъпва Темелко към антрето и вижда вратата на стаичката на Учителя, че е отворена. Поглежда вътре и вижда Любомир Лулчев коленичил пред Учителя. Такава картина Темелко не е виждал и се засрамва в момента. А Учителят му вика така: „Ще те затрия. В дън земята ще те затрия.“ Ама това Темелко го чува три пъти. Засрамва се Темелко, протяга ръка и затваря вратата, за да не се чува за какво Учителят му се кара. Като дошло време да излезне, то Темелко го среща и вижда, че Лулчев е целият изпотен и решил да си тръгва. Темелко го изпроводил до някъде и го пита: „Абе, брат Лулчев, защо беше Учителят така строг към тебе?“ Отговорил му: „Друг път ще ти кажа. Сега нямам сила.“ На следващият път, когато дошъл у Мърчаево Лулчев рекъл: „Ще ти кажа сега как стоят нещата. Аз съм ръководител на тъмните духове и бях завел немската армия да срази Съветския съюз и руснаците. Хубаво, аз водя немските армии, а от другата страна среща ме руската армия,, която я води сам Учителят. И аз назад, назад, та капитулирах. Голяма битка стана и сега дойдох да търся от Учителя прошка. Ама Той прошка не ми дава и ми каза, че в дън земя ще ме затири.“ Брат Темелко доживя дълги години, та видя как капитулира Германия, как руснаците победиха и завладяха почти цяла Европа. Ама това стана, защото Учителят ги водеше. А пък Лулчев комунистите го осъдиха и го убиха по нареждане на руснаците.
Най-довереното лице на Лулчев бе Йордан Андреев. Беше му нещо като адютант. Викаха му Аню. На времето Аню Андреев беше написал книга за Хитлер и го бе изкарал за гений. Аню отива при Учителя и Му показва каква книга е написал. Учителят му казал строго: „Хитлер беше един глупак. А ти си два пъти по-голям глупак щом пишеш за него.“ Като чул това, той взел, че скъсал книгата. Ако не я беше скъсал и беШе я издал, то щеше заради тая книга да му хвръкне главата. Така Учителят му спаси главата.
Аню решил да напише книга за Любомир Лулчев. Писал що писал и приготвил тази книга. Но решил да търси помощта на Лулчев от оня свят.
Умувал що умувал и решил, че тази работа ще я свърши само Ванга. Той си взе открит лист за Петрич за десет дена и дойде при мене да ми гостува. След това аз го заведох при Ванга, а той искаше Ванга да влезне във връзка с духът на Лулчев та да се яви лично Лулчев и да каже своето мнение за книгата, дето му я написал. Та ако имало някаква грешка да му каже чрез Ванга, та да я поправи. Аню седя десет деня при мене, но Ванга не можа да влезне във връзка с духът на Лулчев. Срокът на открития лист изтече и той си отиде, а на мене поръча да питам от време на време Ванга дали е срещнала Лулчев. Мина сума време и я питам: „Ванге, що стана със срещата ти с Лулчев?“ А тя ми каза: „Абе търсих го на седмото небе - нема го. Търсих го по затворите, търсих го у карцерите, никъде не можах да го срещна. Дали в дъното на земята не е влязъл? Дали не е в дън земи се е затрил?“ Като издума това Ванга, нещо ме стресна и нещо просветва у главата ми, та си спомних думите на брат Темелко, дето чул Учителят що му рекъл: „В дън земята ще те затрия!“ Тръгнах си и умувам. Думите на Учителя ги чух чрез устата на Ванга. А Ванга не знае тая история с Лулчев дето сега ви я разказах. Та всичко на края се събра в едно. Който трябваше в дън земи - влезна, а който си е глупак - глупак си остана. Минаха години и по разни списания започнаха да издават дневника на Лулчев, че и книга му направиха. Всичко това е хубаво. Ама аз знам за разказа на Темелко и неговата история се събра и потвърди с разказа на Ванга. Ето затова ви го разказах. Да го знаете и да го помните.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...