Jump to content

51. ТРЕСКАТА


Recommended Posts

51. ТРЕСКАТА

Едно лято се върнах на Изгрева болна още от село. След един грип през пролетта, останала ми беше една всекидневна, макар и лека треска. Втрисаше ме всеки ден. Наближаваше краят на учебната година и не писах на Учителя. Рекох си: Скоро ще си ида, Той ще ми помогне тогава. Като си отидох, стеснявах се да Му кажа, че не съм добре. Мислех си: Като ме види, Той ще ми помогне и без да Му казвам, както е правел много пъти това. Продължи да ме втриса всеки ден, а наближаваше времето да се отива на Рила. Всички се радват и се приготовляват. Остават 2-3 дена. Чакам да ми мине, че да се приготвя и аз, но не ми минава. Питах се, търсех причините за­що не ми помогна Учителят и не можах да си отговоря. Помислих си: Може би не трябва да отида на Рила това лято. Може би трябва да остана да пазя Изгрева, както други оставаха, но толкова много ми домъчня, че веднага оти­дох при Учителя. Но какво да Му кажа, как да не искам да ми помогне, ако Той не желае или не трябва? Не знаех какво да мисля. Някак си се бях объркала. И казах Му само: „Учител1о, аз няма да дойда на Рила." „Защо?", попита ме Той изненадано. „Ами, че от как съм си дошла ме тресе и не ми минава. В такова състояние не ми се отива на Рила." Той се усмихна и каза: „От де знаеш, че на Рила ще те тресе? Пък ако те тресе, ще накараш този, който те тресе да носи камъни".

Аз не останах много доволна от отговора и станах да си вървя. Той ми подаде ръката си мълчаливо, но с една тънка усмивка.

Като си отидох в палатката почувствувах лекота и импулс да почна да се приготовлявам и аз за Рила. На другият ден прибирам багаж и чакам да ме втресе. Не ме втресе. На следващият ден също. Не се повтори треската и на Рила. Не стана нужда да нося камъни.

Как всичко правеше просто, естествено и незабележимо! Като че ли за Него нищо не беше да заповяда на една болест само с мисъл и веднага да напусне човека. Той казваше, че болестите са живи същества-духове, с ко­ито Той разговаряше и отпращаше далеч от хората. И казваше, че ако и ние имаме вяра и силна мисъл можем да разговаряме с тях и да ги изпращаме вън от нас.

Аз знаех, че ми помага, знаех, че помага на всички наши хора и на мно­го чужди, но как правеше това, лесно ли Му беше или трудно, не знаех. Ние виждахме, че Той прави всичко с такава лекота и бързина и разположение.

Мога да кажа, че през всичкото време докато Той беше на земята и дълго след Неговото заминаване аз почти не съм се лекувала при лекар. А съм живяла при крайно тежки, нехигиенични условия и неудобства и съм се разболявала честичко. И Той ме е лекувал с мисъл през пространството или като ми е давал някои съвети-методи, начини, средства, как да си помагам сама или даже ми е препоръчвал и някои билки. Чрез мене е давал съвети и препоръчвал билки и за други болни. Из беседите са пръснати също стотици съвети, препоръки, методи, средства, билки за лекуване. От там също съм черпила и черпя както и всички наши братя и сестри и всеки, който вярва в Неговата медицина. За нея ще говорят медиците. Аз ще кажа само някои от моите опитности и впечатления от нея.

Основният метод на Неговото лечение беше вярата. Да вярваш, че ще ти мине, особено след като ти е казал магическите думи: „Ще мине!" с глас дълбок, внушителен и убеждаващ. Имам една интересна и лична опитност за този случай, която ще разкажа сега.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...